Решение № 140 от 18.10.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Дулово, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100233 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД, предявен от А.

В. А. с ЕГН **********, от г**** обл.Силистра срещу „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, представлявано от ****, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем № **** от 19.03.2021 г. като противоречаща на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 19.03.2021 г. за сума от 1 400.00 лв. с ГЛП – 40,05 % и с ГПР48,00 %. Сумата се дължала на 18 месечни вноски. Общия размер на задължението е 1 962.26 лв.

В договора се съдържала клауза за предоставяне на обезпечение-чл.

6.1 и при неизпълнение на задължението -чл. 6.2 се дължала неустойка от 2 843.74 лв. Договора бил недействителен поради нарушение на ЗПК-чл. 11, т.9 и т.10, тъй като неустойката противоречала на добрите нрави.

Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции, тъй като представлявала повече от 200 % от заетата сума.

В предоставения срок за отговор ответника, с който правят признание на предявеният иск и моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237 от ГПК. А по отношение на разноските моли да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК. Прави възражение по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.

Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК , е извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 80.00 лева за държавна такса.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 16) е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Е. Иванова от АК-Пловдив по смисъла на чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора – 30.05.2022г., предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 429.06 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че 2 последният не е реализирал този разход.

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК , тъй като по делото се установи, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично иска за основателен. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото признанието, че процесната клауза за неустойка е нищожна, е след постъпване на исковата молба на 03.06.2022 г.

В чл. 6, т. 2 от процесния договор за кредит от 19.03.2021 г. е предвидено заплащането на неустойка в размер на 2 843.74 лева.

Възраженията на процесуалния представител на ответното дружество, че не е претендирало от ищеца процесната неустойка - не било изпращало покани, уведомления и други съобщения до ищеца с искане да се заплати процесната неустойка, са без значение, защото клаузата за неустойка е част от договора за кредит.

Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. В. А. с ЕГН **********, от г**** обл.Силистра и „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, представлявано от ****, че клаузата на чл. 6, т.2 1 от Договор за паричен заем Кредирект № **** от 19.03.2021г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2 843.74 лева/две хиляди осемстотин четиридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.

ОСЪЖДА „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, представлявано от **** да заплати на А. В. А. с ЕГН 3

**********, от г**** обл.Силистра, сумата от 80.00 лева (осемдесет лева) – разноски по делото за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, представлявано от **** да заплати на **** от, АКПловдив, със служебен адрес – гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 429.06 лева (четиристотин двадесет и девет лева и шест стотинки) – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. В. А. за производството по настоящото гражданско дело № 233/2022 г. по описа на Районен съд – Дулово.

Решението може да се обжалва пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 4