Решение № 865 от 25.02.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 865

Стара Загора, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГАЛИНА ДИНКОВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 20257240701306 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К. Н. К. с постоянен адрес Старозагорски минерални бани, подадена чрез пълномощника му адв. Д. С. от АК – Стара Загора, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000889 от 02.12.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ /ПП/ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, на К. К. е наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за немотивираност на административния акт и за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, както и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че не е обосновано в необходимата степен от фактическа и правна страна упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. Твърди, че при издаването на заповедта не са спазени процесуалните изисквания по чл.35 и чл.36 от АПК, както и принципа по чл.9 от АПК, тъй като прилагането на ПАМ е извършено без да са изяснени всички релевантни за случая факти и обстоятелства. По аргумент от разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2/ 05.04.2025г. на ОСС на Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, обосновава, че приложената ПАМ се основава на съставен акт за установяване на административно нарушение за деяние, което не представлява административно нарушението поради несъставомерността му от субективна страна. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя съображения, вкл. за несъответствие на акта със законово регламентираните цели за прилагане на ПАМ, е направено искане оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя К. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 1310731/ 25.10.2025г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 25.10.2025г. около 13.30 часа в гр. Стара Загора по [улица]но номер 50 в посока юг-север, управлява лек автомобил Р. К. с рег.№ [рег. номер], собственост на Д. Н. Д., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП от 24.09.2025г. /справка в ОДЧ/, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000889 от 02.12.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя К. К. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и въз основа на съставения АУАН серия GА № 1310731/ 25.10.2025г., като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 25.10.2025г. около 13.30 часа в гр. Стара Загора по [улица]в посока юг-север, К. К. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Н. Д., който автомобил е със служебно прекратена регистрация от 24.09.2025г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП /справка с ОДЧ/.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т.ч Справка от автоматизирана система ААИС-КАТ; Застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 25.10.2025г. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 25-1228-000889 от 02.12.2025г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, на водач, който е извършил нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. За разлика от останалите състави на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“, установени в чл. 171 т. 1, б. „а“ – б. „ж“ от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по буква "з" съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби т.е законово регламентираното материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощия за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, спазването на изискванията по чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, изисква не само описание на фактите, установени с АУАН, но и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние т.е посочване на административнонаказателната разпоредба регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, а в случая в обжалваната заповед липсва посочване на административнонаказателна разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ. В този смисъл в заповедта липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, като е недопустимо в съдебното производство по обжалването на заповедта, съдът вместо административния орган да определя обуславящата прилагането на ПАМ квалификация на установеното със съставения АУАН като административно нарушение деяние. Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гл.т на допуснатото от водача конкретно нарушение по ЗДвП по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП административни нарушения.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 25-1228-000889/ 02.12.2025г. е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача К. Н. К., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл.574, ал.11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл.574, ал.10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл.6 от АПК – за законност и съразмерност.

Разпечатката съдържа 23 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/305dacbe-07e5-427a-9051-51d6bbfac26b