Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 09.05.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 102/2024
Вид
Решение № 123
Подписан
09.05.2024
В сила
14.07.2025
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Станимир Тодоров Ангелов, Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. гр. Добрич, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500102 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. № 1778/25.01.2024 г. /постъпила по пощата, с дата на пощенското клеймо 23.01.2024 г./ от „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Студентски град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, с посочен адрес за призоваване: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 42, представлявано от главния изпълнителен директор Ф. Н. А., чрез упълномощения главен юрисконсулт С.

С., срещу решение № 949/08.12.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 1813/2023 г., с което е признато за незаконно уволнението на К. Р. И. с ЕГН ********** от гр. Д., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа, и е отменена като незаконосъобразна заповед № 78, издадена от директора на регионално управление „Български пощи“ гр. Варна за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Със същото решение съдът е възстановил К. Р. И. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „касиер, гише в съобщенията“ (ПС I категория) в ПС Добрич Център в РУ „Североизточен регион“ (ОПС Добрич) към „Български пощи“ ЕАД. Съдът е осъдил „Български пощи“ ЕАД да 1 заплати на К. Р. И. сумата от 936 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гр. дело № 1813 по описа на Районен съд - Добрич за 2023 г. Въззивникът е осъден да заплати по сметка на ДРС сумата от 100 лева, представляваща дължимата държавна такса в производството по делото.

Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е по пощата, с дата на пощенското клеймо - 23.01.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл.

259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателя на 09.01.2023 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че е доказано законосъобразно проведената процедура по извършен подбор във връзка с оптимизация на персонала в ответното дружество при спазване, както изискванията на КТ, така и при прилагане на „Системата за определяне необходимата численост на персонала в пощенските станции“ и на Правилата за осъществяване на подбор на работници и служители в „Български пощи“ ЕАД. Работодателят е осъществил подбор като е съпоставил квалификацията и уменията за изпълнение на работа на всички работници, изпълняващи идентични с тези на ищцата трудови функции, в обособената структура на предприятието, в която е налице намаляване обема на работа, доколкото всяка пощенска станция е самостоятелна функционална единица в цялостната структура и организация на предприятието. В този смисъла работодателят не може да упражни правото си на подбор при полагане на труд в различни населени места. Ответникът се е съобразил с квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични функции, като подборът е извършен измежду работниците в рамките на обособената структура, имаща характера на самостоятелна организационна единица от цялото предприятие /като такИ. са клонът на дружеството или негово поделение, отделните отдели и цехове/, в която се извършва намаляване обема на работа.

2

Въззивникът настоява, че в случая К. Р. И. е проявила недобросъвестност при упражняване на трудовите си права, изразяваща се в неуведомяване на работодателя, затова че страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 за болестите, при които боледуващите от тях имат особена закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. Липсата на съдействие от страна на ищцата при установяване на заболяването й поражда като правна последица уволнението да не може да бъде признато за незаконно на това основание.

На следващо място, според въззивната жалба, по делото не е установено ищцата да страда от заболяване, попадащо сред болестите, визирани в цитираната Наредба, поради което не следва да се ползва от закрилата на чл.

333, ал. 1 от КТ.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззИ.емата страна, чрез пълномощника адвокат М. Г., в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция – служебна проверка на валидността и допустимостта на цялото решение, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Производството по гр. Дело № 1813/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на К. Р. И. с ЕГН ********** от гр.

Д., с която срещу „Български пощи“ ЕАД, гр. София, район Студентски, ж.к.

„Студентски град“, бул. „Академик Стефан Младенов” № 1, бл. 31, вписано в ТР при АВ с ЕИК 121396123, в условията на обективно съединяване са предявени следните искове: да бъде признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа, като бъде отменена заповед № 78/22.05.2023 г., издадена от Директора на регионално управление „Български пощи“ гр. Варна, като незаконосъобразна; ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението „касиер, гише 3 в съобщенията“ (ПС I категория) в ПС Добрич Ц (Добрич център) в РУ ..Североизточен регион /ОПС Добрич/ към „Български пощи” ЕАД.

Претендират се сторените съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат, със заповед № 78, издадена от Директора на регионално управление „Български пощи“ гр. Варна е прекратено трудовото правоотношение на К. Р. И., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - поради намаляване обема на работа, считано от 23.05.2023 г. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение И. е заемала длъжността „касиер, гише в съобщенията“ (ИС I категория) в ИС Добрич Ц (Добрич център) в РУ „Североизточен регион“ /ОПС Добрич/ към „Български пощи“ ЕАД.

Според ищцата реално не е налице намаляване обема на работата, тъй като дейност се осъществява и към настоящия момент, а трудовите функции на ищцата са поети от друг служител на дружеството. Заповедта се явява немотивирана, тъй като не е посочено намаляването за какъв период от време е и спрямо кой момент е направена съпоставката. Последното не дава възможност на работника да прецени дали в действителност е налице соченото от работодателя основание за прекратяването на договора. След прекратяване на трудовия договор на ищцата други служители, заемащи същата длъжност в други пощенски станции в града, са били преместени да работят в ПС център, а някои от центъра в станции из града, което обосновава извода, че липсва намаляване обема на работата, а необходимостта всички работници да изпълняват трудовите си задължения е налице.

Ищцата настоява, че атакуваната заповед, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, е незаконосъобразна, и като такава следва да бъде отменена. Конкретните съображения за това са следните: Работодателят не е извършил подбор, съобразно изискванията на чл. 329 от КТ /съгласно която при намаляване обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези. които имат по-висока квалификация и работят подобре/, поради липсата на яснота относно критериите, по които работодателят 4 е осъществил подбора /ако се приеме, че такъв реално е извършен/ измежду служителите, назначени на длъжността „касиер“, както и на длъжности с идентични и/или сходни функции и дейности, с изпълняваните от ищцата, както и дали тези критерии съответстват на договорените с БТКД и КТД в предприятието. Сочи се, че при осъществяване на подбора не са отразени обективно професионалните качествата и нивото на изпълнение на трудовите функции на отделните служители, както и че в подбора не са включени всички служители, из между които е следвало да се осъществи подбора. И. твърди, че на нея не е представен протокол за извършен подбор преди прекратяване на трудовия договор, както и не й е известно какви точно критерии е използвал работодателя, какви оценки са поставяни при отделните критерии и дали тези критериите съответстват на договорените с БКТД и КТД в предприятието.

На следващо място работодателят е следвало да поиска съгласие от синдикалното ръководство за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ищцата е член на синдикалната организация на КНСБ и като такъв се ползва със специална закрила, което е в нарушение изискването на чл. 333, ал.

4 от КТ. Допуснато е нарушение от страна на работодателя на задължението му по чл. 15 от КТД, съгласно който трудовото правоотношение на работник може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ само ако на същия бъде предложено друго работно място /длъжност/ в дружеството.

Според ищцата такИ. незаети работни места в предприятието са налице, но на нея не са и били предложени, за разлика от друг служител на ответника, заемал същата длъжност, е бил преназначена на нова длъжност.

Съгласно подписания в предприятието колективен трудов договор и чл.

333, ал. 4 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор на работник или служител член на синдикална организация, поради намаляване обема на работа само след предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство. Ищцата по делото е член на синдикалната организация на КНСБ при ответника. Според И. от синдикалното ръководство не е поискано и съответно не с получено съгласие за прекратяване на трудовия й договор, с което работодателят е нарушил изискването на чл. 333, ал. 4 от КТ.

Работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 15 от КТД, съгласно което трудовото правоотношение на работник може да бъде 5 прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ само след като на същия бъде предложено друго работно място /длъжност/ в дружеството. Като нарушение, допуснато от ответника, е посочената разпоредбата на чл. 333, ал.

1, т. 3 от КТ, според която в случаите, когато ще бъде прекратен трудов договор на основание чл. 328, ал. 1. т. 3 от КТ на работник или служител, боледуващ от болест, опредЕ. в Наредба на министъра на здравеопазването, работодателят може да уволни работника само с предварително разрешение на инспекцията по труда. В конкретния случай ответникът не е поискал и съответно не е получил такова разрешение от Инспекцията по труда.

Последното е необходимо с оглед на това, че ищцата по делото страда от заболявания, включени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333. ал.1 от К Г, а именно захарен диабет и исхемична болест на сърцето. Също така ответникът по делото преди прекратяване на трудовия договор не е взел и мнението на трудово експертната лекарска комисия, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 333, ал.2 от КТ.

В резюме К. И. настоява заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна да бъде отменена, като ищцата бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност.