Решение № 123 от 09.05.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 102/2024
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 14.07.2025
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Станимир Тодоров Ангелов, Галина Димитрова Жечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. гр. Добрич, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500102 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. № 1778/25.01.2024 г. /постъпила по пощата, с дата на пощенското клеймо 23.01.2024 г./ от „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Студентски град“, бул. „Акад. Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, с посочен адрес за призоваване: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 42, представлявано от главния изпълнителен директор Ф. Н. А., чрез упълномощения главен юрисконсулт С.
С., срещу решение № 949/08.12.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 1813/2023 г., с което е признато за незаконно уволнението на К. Р. И. с ЕГН ********** от гр. Д., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа, и е отменена като незаконосъобразна заповед № 78, издадена от директора на регионално управление „Български пощи“ гр. Варна за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Със същото решение съдът е възстановил К. Р. И. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „касиер, гише в съобщенията“ (ПС I категория) в ПС Добрич Център в РУ „Североизточен регион“ (ОПС Добрич) към „Български пощи“ ЕАД. Съдът е осъдил „Български пощи“ ЕАД да 1 заплати на К. Р. И. сумата от 936 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гр. дело № 1813 по описа на Районен съд - Добрич за 2023 г. Въззивникът е осъден да заплати по сметка на ДРС сумата от 100 лева, представляваща дължимата държавна такса в производството по делото.
Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е по пощата, с дата на пощенското клеймо - 23.01.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл.
259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчено на жалбоподателя на 09.01.2023 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.
Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че е доказано законосъобразно проведената процедура по извършен подбор във връзка с оптимизация на персонала в ответното дружество при спазване, както изискванията на КТ, така и при прилагане на „Системата за определяне необходимата численост на персонала в пощенските станции“ и на Правилата за осъществяване на подбор на работници и служители в „Български пощи“ ЕАД. Работодателят е осъществил подбор като е съпоставил квалификацията и уменията за изпълнение на работа на всички работници, изпълняващи идентични с тези на ищцата трудови функции, в обособената структура на предприятието, в която е налице намаляване обема на работа, доколкото всяка пощенска станция е самостоятелна функционална единица в цялостната структура и организация на предприятието. В този смисъла работодателят не може да упражни правото си на подбор при полагане на труд в различни населени места. Ответникът се е съобразил с квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични функции, като подборът е извършен измежду работниците в рамките на обособената структура, имаща характера на самостоятелна организационна единица от цялото предприятие /като такИ. са клонът на дружеството или негово поделение, отделните отдели и цехове/, в която се извършва намаляване обема на работа.
2
Въззивникът настоява, че в случая К. Р. И. е проявила недобросъвестност при упражняване на трудовите си права, изразяваща се в неуведомяване на работодателя, затова че страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 за болестите, при които боледуващите от тях имат особена закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. Липсата на съдействие от страна на ищцата при установяване на заболяването й поражда като правна последица уволнението да не може да бъде признато за незаконно на това основание.
На следващо място, според въззивната жалба, по делото не е установено ищцата да страда от заболяване, попадащо сред болестите, визирани в цитираната Наредба, поради което не следва да се ползва от закрилата на чл.
333, ал. 1 от КТ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззИ.емата страна, чрез пълномощника адвокат М. Г., в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция – служебна проверка на валидността и допустимостта на цялото решение, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Производството по гр. Дело № 1813/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на К. Р. И. с ЕГН ********** от гр.
Д., с която срещу „Български пощи“ ЕАД, гр. София, район Студентски, ж.к.
„Студентски град“, бул. „Академик Стефан Младенов” № 1, бл. 31, вписано в ТР при АВ с ЕИК 121396123, в условията на обективно съединяване са предявени следните искове: да бъде признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа, като бъде отменена заповед № 78/22.05.2023 г., издадена от Директора на регионално управление „Български пощи“ гр. Варна, като незаконосъобразна; ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението „касиер, гише 3 в съобщенията“ (ПС I категория) в ПС Добрич Ц (Добрич център) в РУ ..Североизточен регион /ОПС Добрич/ към „Български пощи” ЕАД.
Претендират се сторените съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат, със заповед № 78, издадена от Директора на регионално управление „Български пощи“ гр. Варна е прекратено трудовото правоотношение на К. Р. И., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - поради намаляване обема на работа, считано от 23.05.2023 г. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение И. е заемала длъжността „касиер, гише в съобщенията“ (ИС I категория) в ИС Добрич Ц (Добрич център) в РУ „Североизточен регион“ /ОПС Добрич/ към „Български пощи“ ЕАД.
Според ищцата реално не е налице намаляване обема на работата, тъй като дейност се осъществява и към настоящия момент, а трудовите функции на ищцата са поети от друг служител на дружеството. Заповедта се явява немотивирана, тъй като не е посочено намаляването за какъв период от време е и спрямо кой момент е направена съпоставката. Последното не дава възможност на работника да прецени дали в действителност е налице соченото от работодателя основание за прекратяването на договора. След прекратяване на трудовия договор на ищцата други служители, заемащи същата длъжност в други пощенски станции в града, са били преместени да работят в ПС център, а някои от центъра в станции из града, което обосновава извода, че липсва намаляване обема на работата, а необходимостта всички работници да изпълняват трудовите си задължения е налице.
Ищцата настоява, че атакуваната заповед, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, е незаконосъобразна, и като такава следва да бъде отменена. Конкретните съображения за това са следните: Работодателят не е извършил подбор, съобразно изискванията на чл. 329 от КТ /съгласно която при намаляване обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези. които имат по-висока квалификация и работят подобре/, поради липсата на яснота относно критериите, по които работодателят 4 е осъществил подбора /ако се приеме, че такъв реално е извършен/ измежду служителите, назначени на длъжността „касиер“, както и на длъжности с идентични и/или сходни функции и дейности, с изпълняваните от ищцата, както и дали тези критерии съответстват на договорените с БТКД и КТД в предприятието. Сочи се, че при осъществяване на подбора не са отразени обективно професионалните качествата и нивото на изпълнение на трудовите функции на отделните служители, както и че в подбора не са включени всички служители, из между които е следвало да се осъществи подбора. И. твърди, че на нея не е представен протокол за извършен подбор преди прекратяване на трудовия договор, както и не й е известно какви точно критерии е използвал работодателя, какви оценки са поставяни при отделните критерии и дали тези критериите съответстват на договорените с БКТД и КТД в предприятието.
На следващо място работодателят е следвало да поиска съгласие от синдикалното ръководство за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ищцата е член на синдикалната организация на КНСБ и като такъв се ползва със специална закрила, което е в нарушение изискването на чл. 333, ал.
4 от КТ. Допуснато е нарушение от страна на работодателя на задължението му по чл. 15 от КТД, съгласно който трудовото правоотношение на работник може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ само ако на същия бъде предложено друго работно място /длъжност/ в дружеството.
Според ищцата такИ. незаети работни места в предприятието са налице, но на нея не са и били предложени, за разлика от друг служител на ответника, заемал същата длъжност, е бил преназначена на нова длъжност.
Съгласно подписания в предприятието колективен трудов договор и чл.
333, ал. 4 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор на работник или служител член на синдикална организация, поради намаляване обема на работа само след предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство. Ищцата по делото е член на синдикалната организация на КНСБ при ответника. Според И. от синдикалното ръководство не е поискано и съответно не с получено съгласие за прекратяване на трудовия й договор, с което работодателят е нарушил изискването на чл. 333, ал. 4 от КТ.
Работодателят е следвало да изпълни задължението си по чл. 15 от КТД, съгласно което трудовото правоотношение на работник може да бъде 5 прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ само след като на същия бъде предложено друго работно място /длъжност/ в дружеството. Като нарушение, допуснато от ответника, е посочената разпоредбата на чл. 333, ал.
1, т. 3 от КТ, според която в случаите, когато ще бъде прекратен трудов договор на основание чл. 328, ал. 1. т. 3 от КТ на работник или служител, боледуващ от болест, опредЕ. в Наредба на министъра на здравеопазването, работодателят може да уволни работника само с предварително разрешение на инспекцията по труда. В конкретния случай ответникът не е поискал и съответно не е получил такова разрешение от Инспекцията по труда.
Последното е необходимо с оглед на това, че ищцата по делото страда от заболявания, включени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333. ал.1 от К Г, а именно захарен диабет и исхемична болест на сърцето. Също така ответникът по делото преди прекратяване на трудовия договор не е взел и мнението на трудово експертната лекарска комисия, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 333, ал.2 от КТ.
В резюме К. И. настоява заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна да бъде отменена, като ищцата бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност.
Разпечатката съдържа 35 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/305d1128-7b81-4590-9aed-67ceafacc2f0