Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17037/2024
Вид
Решение № 53
Подписан
06.01.2025
В сила
01.02.2025
Състав
Надежда Георгиева Славчева - Андонова

Цитирани разпоредби

  • чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.3, 4, 5, 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.3, 4, 5, 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.3, 4, 5, 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.3, 4, 5, 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 75 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.343Б, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова в присъствието на прокурора и Диана Г. Илевска като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330117037 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.145 АПК във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на З. В. А., ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице рег.№ ***г., издадена от Х. А. Л. – *** от сектор ***, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа задържане на З. В. А. в помещението за временно задържане на ***.

Жалбоподателят, чрез своя пълномощник, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна и необоснована. Излага съображения за неспазване на изискванията за съдържание и липсата на предпоставки за задържане.

Ответникът – органът, издал оспорвания акт Х. А. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата, според настоящия съдебен състав, е неоснователна.

С атакуваната заповед, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, за срок от 24 часа, З. В. А. е бил задържан в помещението за временно задържане на *** в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 1

ЗМВР /задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление/, във връзка с досъдебно производство с рег.№ *** по описа на ***, по което са установени данни за извършено престъпление по смисъла на чл.343Б, ал.3 НК – на ***г. управлява МПС под въздействието на наркотични вещества, установено по надлежния ред.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона форма.

Съгласно чл.74, ал.1 ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т.2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран.

Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл.74, ал.2 ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и чл.73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно основание на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл.343Б, ал.3 НК, като в конкретния случай изрично е посочено, че е налице ДП рег.№ ***г. по описа на ***. Не се спори по делото, че е спазен съответният срок, тъй като лицето е освободено преди изтичане на 24 часа от задържането му.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени и в становището по същество, че заповедта няма изискуемото съдържание. Налице са били данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 343Б, ал.3 НК. В заповедта са посочени достатъчно факти според изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, даващи възможност на задържаното лице да разбере за какво престъпление е задържано и да упражни правото си на защита срещу заповедта. В случая като част от образуваната преписка са изготвени и съответно представени по делото Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от дата ***г., както и акт за установяване на административно нарушение от същата дата, като в протокола е отразено, че З. А. управлява МПС, марка и модел „***“, рег.№ *** в *** до **** в посока от изток към запад, а протоколът е подписан от провереното лице. Представеният акт за установяване на административно нарушение също не се спори, че е подписан от З. А., като според фактическите обстоятелства лицето управлява МПС, марка и модел „***“, рег.№ ***, собственост на *** в *** след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дрегер с фабричен номер *** с касета номер ***, което в 12.01 ч. на ***г. е отчело положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Представен е и талон за изследване, подписан от З. А.. Поради това съдът приема, че задържаното лице е имало възможност да разбере за какво престъпление е задържано и да упражни правото си на защита срещу заповедта. Доколкото целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може 2 да бъде проведено предварително разследване, следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 чл. 75 ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Поради това съдът намира, че по делото са събрани доказателства относно наличието на фактически основания за издаването на оспорената заповед, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. В. А., ЕГН ********** от *** срещу Заповед за задържане на лице рег.№ ***г., издадена от Х. А. Л. – *** *** при ***, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа задържане на З. В. А. в помещението за временно задържане на ***.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3