Решение № 3351 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3351 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Димитър Ковачев

Мариана Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100507476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 12.04.2025г., постановено по гр.д. № 50629/2024г. на СРС, ГО, 25 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу А. И. Х. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на следните вземания: сумата 1 114, 76 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк ****, аб.№ 267927, ведно със законна лихва за период от 29.04.2024г. до изплащане на вземането; сумата 191, 95 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 22.04.2024г.; сумата 41, 16 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2024г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2024г. по ч.гр.д. № 25597/2024г. по описа на СРС, 25 състав. Със 1 същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 8, 63 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 22.04.2024г.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата А. И. Х.. В същата са изложени оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон.

Конкретно поддържа, че спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ за процесните отоплителни сезони, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди било настъпило след предвидения в Общите условия от 2016г. 45-дневен срок за плащане . В случая 45-дневният срок бил изтекъл на 15.06., а общата фактура за периода била издадена на 31.07. Поддържа, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът би изпаднал в забава след покана, каквато ищецът не твърдял и не доказал да бил отправил. Сочи, че искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия е неоснователен и следвало да се отхвърли изцяло. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се отхвърли в цялост.

Насрещната страна "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"

ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, в които са уважени предявените искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за съществуване на вземане за главница за топлинна енергия и за стойността на услугата дялово разпределение, както и в частта, в която е отхвърлен иск по 2 чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите, в които са уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на вземане за стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия и за цената на предоставената услуга “дялово разпределение”. Със сила на пресъдено нещо се ползва решението относно спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. В основанието на иска се включва конкретният правопораждащ юридически факт, въз основа на който се поражда претендираното материално право. В конкретния случай постановеният от СРС съдебен акт в необжалваната му част, с която са уважени предявените искове, се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на следните правопораждащи факти: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. относно наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че между страните по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответницата А. И. Х. е собственик на процесния имот и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.

153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД; че стойността на 3 доставената топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, жк ****, аб. № 267927, за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г. е в размер на 1 114, 76 лева, както и че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати стойността на предоставената топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение в размер на 41, 16 лева.

С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателката, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

По спорния въпрос относно обстоятелството дали и кога ответницата е изпаднала в забава за заплащане на главното парично задължение за стойността на доставената топлинна енергия:

В случая приложимите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, са публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и са в сила от 10.08.2016г. В чл. 32, ал.

1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на Общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по 4 общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в Общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура.

Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия.

Релевираното от въззивника възражение, че вземането за главница ставало изискуемо след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, "Топлофикация София" ЕАД не претендира такава лихва. Напротив, видно от приетите съобщения към фактури и счетоводна справка, мораторната лихва върху главниците по общите фактури се претендира от първия ден след изтичането на 45-дневния срок за плащане, считано от датата на издаване на съответната обща фактура. В конкретния случай най-ранната обща фактура за отоплителния сезон м.05.2021г. до 04.2022г. е издадена на 31.07.2022г., а лихва се претендира от 15.09.2022г. Т.е. претендира се мораторна лихва именно 45 дни след издаването на общата фактура в съответствие с горецитираните общи условия. Ето защо въззивникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия. Във въззивната жалба не са въведени доводи по отношение на размера на обезщетението за забава. Предвид което въззивният 5 съд следва да приеме, че правилно СРС е определил размера на мораторната лихва върху главното парично задължение за неплатената цена на доставената топлинна енергия.

С оглед изложеното решението в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 53, 13 евро.

Предвид цената предявения иск и с оглед ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6580 от 12.04.2025г., постановено по гр.дело № 50629/2024г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, в обжалвана част, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу А. И. Х. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца за сумата от 191, 95 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 22.04.2024г. върху неплатената главница за топлинна енергия, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2024г. по ч.гр.д. № 25597/2024г. по описа на СРС, ГО, 25 състав.