Решение № 79 от 12.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Велико Търново, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20244100100869 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищците твърдят, че са дъщери на Б. Д. П., която е загинала при инцидент с лек автомобил, управляван от Н. Г. П., на 02.06.2024г. Описват механизма на настъпване на инцидента и твърдят, че виновен за настъпването му е единствено водачът на лекия автомобил – Санг Йонг Кайрон, с ДКН А4128НХ. Твърдят, че към момента на настъпване на инцидента отговорността на водача на лек автомобил Санг Йонг Кайрон, с ДКН А4128НХ е била застрахована по валидно сключена застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество. Двете ищци твърдят да са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своята майка, като те се изразяват в тежка депресия, безпомощност, липса на сили за живот, тежко засягане на психическото им здраве. Навеждат твърдения за близки отношения с майка им до момента на нейната смърт. Двете ищци посочват, че са отправили застрахователна претенция към ответника по реда на чл. 380 от КЗ за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, но такова не е определено и изплатено до момента на подаване на исковата молба в съда. В тази връзка се отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплата на всяка една от ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, в размер на по 200 000 лв. за всяка една от тях, ведно със законната лихва за периода от 18.09.2024г. до окончателното му изплащане.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата признава, че към датата на настъпилия инцидент, при който се твърди да е загинала майката на двете ищци, за лек автомобил Санг Йонг 1

Кайрон, с ДКН А4128НХ е имало сключена валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията на ищците за родствена връзка със загиналата Б. П., а при условията на евентуалност сочи, че на двете ищци не се дължи обезщетение за вреди от нейната смърт. Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил Санг Йонг Кайрон , с ДКН А4128НХ за настъпване на процесния инцидент, а при условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от самата загинала. Съпричиняването на вредоносния резултат според ответника се изразява в това, че загиналата не се е движила по тротоара или банкета на пътното платно и не се е движила по платното за движение, противопологно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най- близо до лявата му граница, навлязла е в платното за движение без да се съобрази с разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство и с неговата скорост на движение, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане, както и е спряла без необходимост на платното за движение, навлязла е внезапно на платното за движение и е пресякла платното за движение при ограничена видимост.

Оспорва иска по размер, както и предявения акцесорен иск за присъждане на лихва.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното :

С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта, че към датата на настъпилия инцидент, при който се твърди да е загинала майката на двете ищци, за лек автомобил Санг Йонг Кайрон, с ДКН А4128НХ е имало сключена валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.

Съгласно приложените към делото удостоверения за раждане на двете ищци, Б. Д. П. е тяхна майка.

Съгласно приложените към делото удостоверения за промени на настоящ и постоянен адрес на двете ищци се установява следното :

Ищцата Ю. И. Х. е била с регистриран настоящ адрес до 26.04.2002г. в град Велико Търново, а след тази дата е с настоящ адрес в град София. От 13.11.2000г. до 28.05.2002г. ищцата Ю. Х. е имала регистриран постоянен адрес в град Бургас, а от 28.05.2002г. постоянният й адрес е в град София.

Ищцата К. Н. П. от 2000 г. и до момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е с постоянен и настоящ адрес в град Бургас.

От приложените към делото удостоверения за промяна на постоянен и настоящ адрес на Б. Д. П. е видно, че от 01.01.1980г. до 29.05.2019г. тя е имала настоящ адрес в град Бургас, а след тази дата настоящият й адрес е бил в село Балван. Постоянният адрес на П. е бил само в град Бургас, считано от 2001г. до смъртта й.

2

От събраните по делото доказателства – приложеното ДП № ЗМ 513/2024г. на РУ Велико Търново и изслушаното заключение на съдебната авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че на 02.06.2024г. в село Балван, Област Велико Търново, пред дом № 317 е настъпило пътно-транспортно произшествие с участници Н. Г. П.

– като водач на лек автомобил Санг Йонг Кайрон, рег. № А 4128НХ и Б.

Д. П. – като пешеходец.

Заключението на съдебната автотехническа експертиза установява, че пътно транспортното произшествие е настъпило между автомобила и пешеходката на отбивка към входа на дом № 317 . Отбивката е ориентиран в посока север - юг, като заустява с безименната улица под ъгъл 90 градуса.

Непосредствено преди започване движение на автомобила напред, пешеходката не се е движила и се е намирала на място до западната колона на входната врата на дом № 317. Според вещото лице водачът на автомобила вместо педала на спирачката е натиснал педала на газта и в този момент автомобилът е започнал движение напред. Предвид на това, че двигателят на автомобила се е намирал в работен режим и скоростният лост се е намирал в позиция „D", автомобилът ускорява рязко напред, достига и удря Б. П. със скорост на движение - 7,1 км./ч., след което я притиска към западната бетонна колона на входната врата, като първоначалния контакт е осъществен с предна броня на автомобила в района на регистрационния номер и левия крак на Б. Д. П. в района на бедрото.

За водача, според заключението, опасността от експлоатационно техническа гледна точка е настъпила в момента на натискане на педала на газта, който е и моментът на потегляне на автомобила в посока напред.

Вещото лице посочва, че при така създадената пътна ситуация, водачът на автомобила, след подаване газ, не е имал възможност да преустанови движението на автомобила преди настъпването на удара, защото времето за реакция (0,8 - 1,0 ) сек е по малко от времето за движение на автомобила, което е - 0,71 сек., т.е., ударът е бил непредотвратим.

За да няма удар, според заключението, водачът на автомобила не е трябвало да подава газ, а да натисне спирачката и започне плавно движение напред, след като пострадалата е извън полосата на движение на автомобила.

Пострадалата, от своя страна, не е имала възможност да реагира в рамките от 0,71 сек., за да предотврати удара, предвид на това, че за да реагира и излезе от полосата на движение на автомобила, е било необходимо време не по-малко от 1,0 сек.

Заключението сочи, че причината за настъпване на процесното ПТП от експлоатационно-техническа гледна точка е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на автомобила и неправилното боравене с органите за управление на автомобила, оборудван с автоматична скоростна кутия (газ и спирачка) ситуация, в която водачът сам се е поставил.

Заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, 3 посочва, че в резултат на претърпяно ПТП и последвал удар с предната част на автомобила и притискане /премазване/ към циментов стълб на входна врата, починалата Б. Д. П. е получила следните травматични увреждания:

Хематом в окципиталната област;

Масивно морав хематом в лява ингвинална област с размер 10 х 12 см;

Оток и хематом на ляво бедро отпред над коляното, придружени с лентовидни охлузвания около 7-8 см;

По задната повърхност на ляво бедро долна трета и коляното - разкъсноконтузна рана 4 см;

Масивно смачкване на меките тъкани на ляво бедро и коляно, ангажиращи кожа, подкожие, мускули и подлежащ съдово-нервен сноп, включително и раздробена фрактура на бедрена кост към коляното, при което се е стигнало до образуване на голям кръвен джоб - хематом 50x40 см на долната половина на бедрото и коляното. Хематомът е в резултат на директно разкъсване на магистрални нерви, вени и артерии малко зад колянната ямка;

Налице е счупване и на лява пубисна кост, в резултат от конквасация.

Според заключението получените от пострадалата травматични увреждания, а именно разкъсване на бедрената артерия, на вени на бедрото и фрактура и премазване на бедрената кост са основната и главна причина за настъпилата смърт на пострадалата Б. П.. Пряката причина за смъртта е състояние известно в медицината като „хиповолемичен шок", предизвикан от разкъсване на голям кръвоносен съд /бедрената артерия/. Състоянието, в което е изпаднала пострадалата в следствие на получените травми, според вещото лице е почти невъзможно да бъде овладяно. Хиповолемичният шок, съгласно заключението, се задълбочава до 3-4 минути и впоследствие поради изпразване на съдовото русло на тялото от течност, се стига до мъждене и спиране на сърцето между 5 и 7 до 10 минути.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства - показанията на свидетелите Кремена Г.ева Нешева и Ценка Н.

Симеонова.

И двете свидетелки безпротиворечиво установяват с показанията си, че отношенията между Б. П. и двете й дъщери били идеални отношения между майка и дъщери. Ищцата Ю. Х. била дете от първия брак на П., а ищцата К. П. – дете от втория й брак, който продължил до смъртта на Б.

П..

Свидетелките сочат, че Б. П. била много интелигентен човек и всеотдайна майка. Отгледала двете си дъщери заедно, като след сключване на втория й брак, ищцата Ю. Х. била отглеждана от майка си и втория й съпруг, когото Х. приемала като баща. Макар и ищцата Ю. Х. да създала свое семейство и да е заминала да живее и работи в чужбина, тя била много близка със своята майка. Чували се постоянно, споделяла всичко с нея. Детето й прекарвало летните ваканции с Б. П. и съпруга й в Балван. Когато Х. загубила съпруга си, нейната майка Б. била най-голямата й опора.

4

Ищцата К. П. не е семейна и поддържала много близки отношения с майка си.

Както майката помагала на дъщерите си да ги отгледа и изучи и след това им предоставяла и финансова подкрепа, така и, според двете свидетелки, в последствие двете дъщери оказвали подкрепа на майка си и се грижели за нея.

След като Б. П. и съпругът й се установили да живеят в село Балван, дъщерите на П. се чували постоянно по телефона с нея, почти ежедневно, а освен това при всеки възможен случай - през празнични дни и отпуски, ищцата К. П. посещавала родителите си. Ищцата Ю. Х. прекарвала годишните си отпуски също при майка си и нейния съпруг.

Няколко дни преди Б. П. да почине, й било направено изследване – коронарография, в болница в София, заради което ищцата Ю. Х. се прибрала от чужбина. Уредила извършването на изследването и била заедно с майка си в София за извършването му. Ищцата К. П. се обадила, за да разбере резултатите от изследването веднага след прибирането на майка й от болницата. Двете дъщери, според свидетелките, били изключително загрижени за своята майка.

Смъртта на майката била шок и за двете ищци. Те, според двете свидетелки, не са превъзмогнали загубата й и до момента. Ищцата Ю. Х. приела загубата тежко, защото наскоро била изгубила и съпруга си, емоционално била много зле, но тъгувала „по- зряло“ (св. Нешева).

Ищцата К. П., която е несемейна, страдала много за майка си. 20 дни след смъртта й останала в село Балван и била в много тежко емоционално състояние. След смъртта на майка си, с която споделяла всичко, разчитала на приятелите си, и не искала да бъде вкъщи по празниците, защото за нея било тягостно. Спомняла си постоянно последния разговор с майка си, разказвала на свидетелката Симеонова за този разговор. Споделяла със свидетелката Нешева, че потъва, работи, за да не мисли, спи, за да не плаче. Упреквала се, че не е направила достатъчно, за да предотврати инцидента, при който загинала майка й.