Решение № 263046 от 13.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13.05.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1564 по описа на 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1564/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Държавата чрез министъра на финансите срещу решение

№20201573 от

17.09.2020 г постановено по гр.д.№79189/2018 г на СРС , 50 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД във вр.чл.7 КРБ и чл.86 ал.1 ЗЗД на „П.Е.“ ЕООД ЕИК ******* от гр.Благоевград сумата от 3168,64 лева обезщетение за имуществени вреди за периода

01.01.2014 г – 09.08.2014 г от приемане от Народното събрание на противоконституционните разпоредби на чл.35а-35в ЗЕВИ съгласно решение №13 от 31.07.2014 г по к.д.№1814 г на КС на РБ , ведно със законната лихва от 14.12.2018 г до окончателното заплащане на сумата и сумата от 964,07 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.12.2015 г – 13.12.2018 г .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .

Решението е недопустимо , защото Държавата не е легитимиран ответник , а такъв е НС . Отделно гражданският съд не е компетентен да разгледа делото , а то трябва да се разгледа от административните съдилища ако въобще съд има право да урежда последици от противоконституционност на закон . Чл.7 от КРБ не предвижда държавата да носи имуществена отговорност за вреди от законодателната дейност на НС . Приемането на противоконституционен закон не е противоправно поведение /деликт/ и нормите на чл.35а-35в ЗЕВИ не са увредили ищеца. Първоинстанционният съд е нарушил чл.14 ал.6 ЗКС , а обявената противоконституционност няма обратно действие /чл.151 ал.2 изр.3 КРБ/ . Само НС решава дали и как да уреди последиците от обявената противоконституционност на разпоредби на закон /чл.22 ал.4 ЗКС/ като съдът не може да контролира действията на НС .

Не са настъпили вреди за ищеца , защото чл.35а-35в ЗЕВИ са били действащо право и таксите са събрани правомерно . Процесното вземане е погасено по давност , защото евентуално уреждането е настъпило на 04.12.2013 г с приемане на противоконституционните текстове от НС . Решение на СЕС допускат национална уредба уреждаща такси върху производството на енергия от възобновяеми източници .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Безспорно ищецът е заплатил /събрана му е/ такса по чл.35а-35в ЗЕВИ в размер на исковата сума и е понесъл имуществени вреди . НС е приело противоконституционен закон , за което отговорност носи държавата по чл.7 КРБ . Налице е деликт , а НС не е спазило чл.151 ал.2 КРБ да уреди възникналите правни последици т.е. има противоправно бездействие .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.10.2020 г и е обжалвано в срок на 22.10.2020 г /по пощата /.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че безспорно ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник /има две фотоволтаични централи/ . С приемането на чл.35а-35в ЗЕВИ е предвидено задължение ищецът да заплаща такса в размер на 20 % от преференциалната цена , като тази такса е събрана от „ЧЕЗ Електро България“ АД и е преведена по сметка на КЕВР . По делото е приложено удостоверение от КЕВР , че за процесния период е преведена исковата сума . С решение №13 от 31.07.2014 г по к.д.№1814 г КС е обявил за противоконституционни чл.35а-35в ЗЕВИ. Ответникът има процесуална лигитимация по чл.7 от КРБ , като хипотезата е извън тези по ЗОДОВ . НС не е спазило задължението си по чл.22 ал.4 ЗКС да приема закон , с който да уреди последиците от решението на КС . За вземанинето за главница и лихва за приложими съответно 5-годишна и 3-годишна давност , но същите не са изтекли видно от посочените от ищеца периоди .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Както е прието в решение № 71/06.04.2020 г. по гр. дело № 3804/2019 г. на ІV ГО на ВКС , решение № 72/21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ІV ГО на ВКС и Решение №249 от 15.01.2021 г по гр.д.№4069/19 г на IV ГО на ВКС отговорност на НС е приетите от него закони да съответстват на КРБ, защото народните представители поемат като основно свое задължение да я спазват под клетва, която те полагат съгласно чл.76 ал.2 от КРБ при конституирането на всяко новоизбрано НС. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване на КРБ от мнозинството народни представители. То е във висша степен противоправно, защото съгласно чл.4 ал.1 от КРБ Република България е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията и на следващо място според законите на страната.

Приемането на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно деяние и приложението на противоконституционния закон неизбежно причинява вреди на правните субекти, както на самата държава, така и на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с КРБ. Държавата не би успявала да поддържа качеството си „правова“, ако не съществува ред за хармонизиране на законите с КРБ и осъществяването в действителност на правоотношенията в съответствие с нея. Ако е противоправно това, което нарушава закона, във висша степен противоправно е онова, което нарушава КРБ; и прекратяването на действието на противоконституционния закон е само първата стъпка за възстановяване на накърнеността на правовата държава. Възстановяването на правния ред може да бъде постигнато, като се отмени или прекрати приложението на противоконституционния закон. Ако действието на противоконституционния закон е запазено в някаква част, за държавата възниква задължението да възстанови правото и за тези отношения, които са се осъществили в нарушение на КРБ. ЗКС в своя чл. 22, ал. 4 е съгласуван с установеното в чл.

151, ал. 2 от КРБ действие занапред на решенията на съда. Предвиденото в чл.151 ал.2 изр. 3 от КРБ неприлагане на обявения за противоконституционен акт, от момента на влизането на решението в сила, е пряка последица от самото решение.

Същото има конститутивно действие, тъй като от момента на влизането му в сила обявения за противоконституционен акт не се прилага. То обаче има и установително действие, доколкото установява несъответствието на акта с конституцията. Това несъответствие съществува от момента на приемането на обявения за противоконституционен акт и затова се счита установено от този момент, а не възниква от момента на влизането на решението на КС в сила. Тъй като обявеният за противоконституционен акт е такъв от момента на приемането си, то и последиците от прилагането му също се явяват в противоречие с КРБ и запазването им би противоречало на принципа на правовата държава. Решението на КС за обявяването противоконституционността на акта обаче не урежда пряко тези последици. Като последица от него възниква задължението по чл. 22, ал. 4 от ЗКС на органа постановил акта да уреди възникналите правни последици от прилагането му. Текстът на разпоредбата е формулиран като задължение, а не като право на органа. Той установява не възможността НС да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, но го задължава да направи това, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието на НС да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. С приемането на противоконституционния закон НС нарушава конституционния ред, а с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да го възстанови, НС продължава да поддържа нарушения конституционен ред. За НС в правовата държава възниква същото задължение (да възстанови нарушения конституционен ред) и когато то отмени занапред приет от него закон, защото е противоконституционен.

Правните последици на влезлите в сила съдебни решения и присъди , индивидуалните административни актове и другите публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон, сключените правни сделки при неговото действие, извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противоконституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие, не може да продължат да съществуват в своето непримиримо противоречие с конституционния ред. Ако те не бъдат уредени по справедлив начин, правовата държава би останала накърнена по правно непоносим начин. Докато НС не уреди всички правни последици от прилагането на противоконституционния закон чрез приемането на съответни правни норми, които чрез приложението им да компенсират продължаващото нарушение на правата, конституционният ред остава да бъде накърнен, което е несъвместимо с правовата държава. Народните представители имат задължението да спазват не само КРБ, но и закона, който ги задължава да уредят възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да бъде възстановен напълно конституционния ред.

Продължаващите да съществуват правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон винаги се поддават на правна уредба (най-малкото може да бъде създаден облекчен ред за определяне на вида и размера, както и за получаване на надлежното обезщетение), но по различни причини релевантните правни последици може да останат неуредени въобще или да бъдат уредени от НС непълно или неточно.

Последното не прави накърнения конституционен ред невъзстановим. Докато поддържат с бездействието си конституционния ред накърнен, мнозинството народни представители ангажират отговорността на държавата да обезщети на общо основание увредените от продължаващото да съществува нарушение на КРБ.

Доколкото пожертваното при запазеното действие на противоконституционния закон продължава да е на годно правно основание, увреденият не може да иска връщането и/или надлежно обезщетение от този, който е получил даденото или се е възползвал по друг начин от пожертваното; за увредения остава открита възможността да предяви на общо основание иск срещу държавата пред гражданския съд за обезщетение на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Народното събрание е висш държавен орган, в чиято компетентност КРБ е възложила осъществяването на най-важните държавни функции. То е част от системата на държавните органи, която е изградена на принципа на разделение на властите. В този смисъл НС е държавен орган олицетворяващ законодателната власт, което определя мястото му сред другите държавни органи, които имат своето място в изпълнителната и съдебната власт или са независими – БНБ, КФН, Сметна палата и други. Народните представители са лица от състава на НС, като държавен орган и са длъжностни лица, както лицата от състава на другите държавни органи и лицата, които осъществяват еднолично функциите на държавен орган. Те имат своя статут със съответните особености: функционален имунитет, имунитет от наказателно преследване и други.

Отговорността за вреди е имуществена.

Разпечатката съдържа 35 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/305a2aaa-35a9-4766-ada8-758079713d9d