Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 797 от 25.06.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 42/2025
Вид
Определение № 797
Подписан
25.06.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Виктория Росенова Стоилова, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 251, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 251, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. София, 25.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500042 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 6244/06.06.2025 г., депозирана от съдията по вписванията при Районен съд – Пирдоп, с която е отправено искане за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на Определение № 574 от 09.05.2025 г., постановено по настоящото дело. Отправено е и искане за обезсилване на посоченото определение, постановено по реда на чл. 247 ГПК.

С Определение № 196 от 24.02.2025 г. постановено по настоящото гр.д. № 42/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, е отменено Определение № 36 от 11.12.2024 г., с което е отказано вписването на препис от Саморъчно завещание, с рег. № 5829 от 28.11.2024 г. по описа на нотариус Г. Й. – Д., с рег. № 343 на НК и Протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег. № 4752 от 19.09.2024 г. по описа на нотариус Г. Й. – Д., с рег. № 343 на НК, съставляващ акт № 38, том 2 по описа за 2024 г. и е върнато на съдията по вписванията при Районен съд – Пирдоп за извършване на исканото вписване по подаденото заявление от нотариус Г. Й. – Д. за вписване на саморъчно завещание.

С молба с вх. № 3646 от 02.04.2025 г. на Нотариус Г. – Й. – Д. е поискано от съда да поправи очевидна фактическа грешка в диспозитива на посоченото определение от 24.02.2025 г. В молбата са изложени мотиви, че съдът погрешно е посочил в диспозитива номера на подлежащия на вписване препис от саморъчно завещание. С Определение № 574 от 09.05.2025 г., постановено по настоящото дело, чието тълкуване се иска, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение № 196/24.02.2025 г., постановено по в.гр.д.

№ 42/2025г. на Софийски окръжен съд, както следва: На ред 6 от диспозитива, вместо текста „съставляващ акт № 38, том 2 по описа за 2024 г.“ да се чете „съставляващ акт № 98, том II, рег. № 4990 по описа за 2024 г.“.

Съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил, а съгласно чл. 251, ал. 2 ГПК, не може да се иска тълкуване, след като решението е изпълнено. Въпросът, 1 кога решението следва да се счита за изпълнено по смисъла на тази разпоредба, е обсъждан в правната теория (Сталев Ж., Мингова А, Стамболиев О., Попова В., Иванова Р., "Българско гражданско процесуално право", изд. „Сиела“, 2020 г., десето преработено и допълнено издание, стр. 512), като е прието, че интерес от тълкуване не съществува само когато решението „е изпълнено, и то изцяло“.

Изразява се и становище, че конститутивните и установителните съдебни решения подлежат на тълкуване без ограничение във времето. Направен е обобщаващ извод, че разпоредбата на чл. 251, ал. 2 ГПК е оправдана само за решения, чийто ефект се изчерпва с изпълнението им, но не следва да се прилага по отношение на осъдителни решения, чието тълкуване може да се окаже необходимо и след изпълнението им, във връзка със зачитане на тяхната сила на присъдено нещо. В същия смисъл е и съдебната практика (Решение № 1411 от 3.11.2022 г. на АдмС Варна по адм. д. № 1039/2020 г.), съгласно която „абсолютна процесуална пречка за допустимост на искането за тълкуване на съдебното решение е обстоятелството то да е вече изпълнено /чл. 251, ал. 2 ГПК/ като законодателят има предвид случаите, в които решението е изпълнено изцяло, защото само тогава липсва какъвто и да било правен интерес от тълкуването. Частичното изпълнение на решението не прегражда тълкуването“.

В настоящият случай се иска тълкуване на Определение № 574 от 09.05.2025 г., с което е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в Определение № 196/24.02.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 42/2025г. на Софийски окръжен съд, с което е отменен отказ на съдията по вписванията и делото е върнато за извършване на исканото вписване. Видно от депозираната молба за тълкуване, исканото вписване е извършено надлежно, още на 05.03.2025 г., с което настоящият състав намира, че решението /в случая определението/ е изпълнено и последващата му поправка по реда на чл. 247 ГПК не променя това обстоятелство. Горното води до извода, че е налице абсолютна процесуална пречка за допустимост на искането за тълкуване, което обуславя недопустимост на подадената молба.

С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 6244/06.06.2025 г., депозирана от съдията по вписванията при Районен съд – Пирдоп, с която е отправено искане за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на Определение № 574 от 09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 42/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274 и сл. ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3