Акт от 04.11.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е

№ 201/04.11.2020 г. гр. В.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВИДИНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.

ЧЛЕНОВЕ: А. П.

В. М. при секретар Н. К. като разгледа докладваното от съдия В. М. въззивно гражданско дело № 306 по описа на ВОС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от Г. Д. „П. Б. И З. НА Н.“, със седалище и адрес на управление: гр.С. чрез процесуален представител срещу Решение № 126/05.03.2020г. по гр.д. № 2394/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на К.Л.К. *** , ЕГН : **********,

СУМАТА от 1 659.94 лева - представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период 22.08.2016г. - 22.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, 199.47 лв-мораторна лихва , ведно със законната лихва върху главницата от 1 659.94 лв., считано от датата на предявяване на иска – 23.08.2019 год. до окончателно изплащане на задължението, Д.т – 74.38 лв., 80 лв. възнаграждение за в.л и 646.20 лв адвокатско възнаграждение., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД .

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен.

Твърди, че е налице изрична норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Доколкото е налице специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР разпоредбите на общото гражданско законодателство, не може да немерят приложение. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ

60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч., като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8 часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В т.1 от цитираната заповед е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 25ст.Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна е депозиран отговор, в който оспорва въззивната жалба. Претендира направени разноски пред въззивната инстанция в размер на 700 лв., съобразно договор за правна помощ и списък на разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя молба, в които поддържа доводите си от въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК в условията на евентуалност, ако претендираното възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия надвишава минимума в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован не се явява.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от Г. д. „П. б. и з. на н.“ – ВМР, с адрес гр.С., против № 126/05.03.2020г. по гр.д. № 2394/2019г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на К.Л.К. *** , ЕГН : **********, СУМАТА от 1 659.94 лева - представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период 22.08.2016г. - 22.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, 199.47 лв-мораторна лихва , ведно със законната лихва върху главницата от 1 659.94 лв., считано от датата на предявяване на иска – 23.08.2019 год. до окончателно изплащане на задължението, Д.т – 74.38 лв., 80 лв. възнаграждение за в.л и 646.20 лв адвокатско възнаграждение., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД .

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът К.Л.К. *** , ЕГН : ********** е полагал труд на длъжност в Р С “П. б. и з. на н. /РСПБЗН/ - В., която е на структурно подчинение към Г. д. „П. б. и з. на н.“ /ГДПБЗН/ в МВР.

По делото са приети като писмени доказателства и заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за периода 22.08.2016г.

- 22.08.2019г.,

Същия е 253 часа, преизчислени по коефициент 1.143 Общо дължимата сума за неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за периода22.08.2016г.

- 22.08.2019г. е в размер на 1 659.94 лв.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при преизчисляване на положения нощен труд през периода22.08.2016г.

- 22.08.2019г., в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията.

Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в Г. д."П. б. и з. на н.“ и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор , че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:

Както вече беше посочено за целия процесния период 22.08.2016г. - 22.08.2019г., за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 22.08.2016г.

- 22.08.2019г., е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ издавани от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".

Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.

Наредба №

8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстанционния съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисление на положения нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.