Решение № 2937 от 10.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2937 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330104285 по описа за 2023 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, чрез процесуален представител Г. И., адрес: гр. ***, ул. „**” № **, против МДМА - 16 ООД, ЕИК 204069017, чрез *** А. И.П. със седалище/адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, бул. Шести септември № 177, ет. 1, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД от ответника на следните суми: 322,92 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия доставена от ищеца за периода 03.2020 г. - 04.2021 г. и законна лихва в размер на 67,14 лева от 01.05.2020 г. - 25.11.2022 г., както и сумата за дялово разпределение главница 10,46 лева за периода 04.2020 г. - 09.2020 г. и законна лихва в размер на 2,50 лева от 31.05.2020 г. - 25.11.2022 г., направените по делото разноски за държавна такса по ч.гр.д.

*** г. по описа на PC Пловдив, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

По делото е привлечено като трето лице – помагач на страната на ищеца ФДР "ТОПЛОКОНТРОЛ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дианабад, ул. „Крум Кюлявков” № 5, aп. 6 - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот.

С исковата си молба ищецът твърди, че между МДМА-16 ООД и “Топлофикация София” ЕАД на *** г. бил подписан договор за продажба на топлинна енергия №*** при общи 1 условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката. За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД, на потребители в гр.

София, одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите били в сила от датата на решението.

В договора, между двете страни, било регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагали ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София и Българското законодателство. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1, бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на МДМА - 16 ООД, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури бил най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че МДМА - 16 ООД, е имал възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент не било постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата Топлоконтрол ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.

Ответникът МДМА - 16 ООД, ЕИК 204069017, заявява, че оспорва да е потребявал топлинна енергия, като не става ясно какъв вид ТЕ се твърди да е доставена от ищеца. Оспорва ищецът въобще да е доставял ТЕ за посочения в исковата молба период. Оспорва да е бил собственик на обекта, за който се претендира да е начислена ТЕ от ищеца за конкретния период.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото ч.г.д. №***. по описа на ПРС, ***гр. с. се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

2

410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 322,92 лева, представляваща доставена но неплатена топлинна енергия за периода м. 03.2020 г. до 04.2021 г. и 10,46 лева представляваща дялово разпределение за периода м. 04.2020 г. до 09.2020 г. и двете за обект на потребеление в гр. ***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.***, 69,64 лева лихва за забава за периода 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.12.2022 г., както и направените по делото разноски в общ размер от 75,00 лв.

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “Топлофикация София” ЕАД, че е постъпило възражение от длъжника МДМА - 16 ООД, ЕИК 204069017.

Ответникът е оспорил всички представени от ищеца писмени доказателства.

Относно откритото производство по чл.193 от ГПК, за оспорване автентичността на подписа на управителя на ответното дружество „МДМА - 16“ООД, гр. Пловдив, в Договор №*** от *** г. за продажба на ТЕ за стопански нужди, беше установено, че действително подписа положен от купувач, юридическо лице, не е изпълнен от управителя на дружеството.

Същевременно обаче беше установено, че за подаване на Заявлението от 09.09.2019 г. и за сключване на самия договор, е бил упълномощен С. С. К., с пълномощно от ***г./л.252 от делото/.

Установено е и, че към процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот находящ се в жилищна сграда с административен адрес: гр. ***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.***, за който са представени писмени доказателства, че е топлоснабден.

От заключението на вещото лице В. И. Ш. по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период 01.03.2020 г. - 30.04.2021 г., АС обслужваща жилищния блок находящ се в гр. ***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*** е работила като е подавала ТЕ за БГВ и отопление. От общото количество ТЕ за разпределение, са приспаднати 3,243Mwh разходи за доставка на топлинна енергия от АС за сметка на Топлофикация София ЕАД.

Разпределението е извършвано от „Топлоконтрол“ ООД, на база реален, визуален, сезонен отчет 1 бр. ИРУ за отопление и за БГВ на 1 бр. водомерно устройство.

Вещото лице е установило, че за имота на ответника са изготвяни изравнителни сметки по периоди от фирмата за топлинно счетоводство „Топлоконтрол“ ООД. Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за периода 01.03.2020 г. - 30.04.2021 г. е общо 2,890385802 Mvh, в това число 2,056639 Mvh за отопление и сградна инсталация и 0,833746802 Mvh за БГВ.

Вещото лице е установило, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от Топлофикация София ЕАД, като за имота на ответника са прилагани изискванията на действащата нормативна уредба.

От заключението на вещото лице В. Ш. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се 3 установява, че начислените суми за топлинна енергия - главница, общо и по отделни пера, с включени суми от изравнителните сметки и възстановени /прихванати/ суми за процесния период 01.03.2020 г. - 30.04.2021 г., са както следва 177,04 лева за отопление, 82,32 лева за битова гореща вода или общо 259,36 лева, 311,23 лева с ДДС. От тях са погасени 2,41 лева или остават дължими 308,82 лева неплатена сума за ТЕ и БГВ за периода 01.03.2020 г. 30.04.2021 г.

Вещото лице е посочило изрично, че във фактурите са описани суми за дялово разпределение на обща стойност 14,10 лв., които участват (включени са) в стойността на фактурата, т.е. стойността на всяка от посочените фактури, е формирана както от начислена сума за топлинна енергия, така и от начислена сума за дялово разпределение. Сумите за дялово разпределение на обща стойност 14,10 лв., не участват при изчислението на главницата за начислена и неплатена топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. - 30.04.2021 г.

Или установената неплатена главница за топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. 30.04.2021 г., е 322,92 лв. (=308.82+14.10) Общият размер на главницата за начислена и неплатена сума за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г. - 30.09.2020 г. е 10.46 лв.

Лихвата за забава, в размер на законната лихва, изчислена върху неплатените суми за топлинна енергия по фактури за периода от датата, следваща срока на плащане 20 дни, след срока на доставката, до датата на претенцията в исковата молба - 25.11.2022 г., върху сумите по процесиите фактури за топлинна енергия е 62,79 лв.

Лихва за забава, в размер на законната лихва, изчислена върху неплатените суми за дялово разпределение на топлинна енергия по фактури за периода от датата, следваща срока на плащане 20 дни след срока на доставката, до датата на претенцията в исковата молба 25.11.2022 г., върху сумите по процесните фактури за неплатените суми за дялово разпределение на топлинна енергия е 2,41 лв.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че следва да признае за установено, дължимостта на претендираните суми съобразно установеното от вещото лице, както следва:

322,92 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. - 30.04.2021 г., законна лихва в размер на 62,79 лева от 01.05.2020 г. - 25.11.2022 г., както и сумата за дялово разпределение главница 10,46 лева за периода 01.04.2020 г. - 30.09.2020 г. и лихва в размер н а 2,41 лева от 31.05.2020 г. - 25.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като до пълните претендирани суми за законна лихва върху главницата за доставена и неплатена ТЕ в размер на 67,14 лв. и за законна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,50 лв., следва да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

По отношение на разноските:

4

В хода на заповедното производство заявителят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е направил разноски в размер на 75,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 830,75 лева, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.

С оглед на горното, съдът