Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 11482 от 19.11.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 5849/2026
Вид
Разпореждане № 11482
Подписан
19.11.2026
Състав
Кристиян Велков Стоилов

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11482 гр. Кюстендил, 19.11.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20261520105849 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, подадено от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, чрез пълномощника Н. А. Г., против длъжника Е. М. Р., с настоящ адрес в гр.

Хасково, с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 77,51 евро, представляваща неустойки за възстановяване на предоставени отстъпки от цените на закупени крайни устройства във връзка с предсрочно прекратяване на договорните правоотношения по Договор № ********* от 01.02.2019 г., от които 32,19 евро, начислени по счетоводен документ № ********/06.03.2025 г., с падеж 06.03.2025 г., и 45,32 евро, начислени по счетоводен документ № *******/06.03.2025 г., с падеж 06.03.2025 г.; 13,24 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.03.2025 г. до 16.11.2026 г., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от 17.11.2026 г. до окончателното му изплащане, както и разноски по производството в размер на 10,86 евро държавна такса и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, приложения към него, гаранционни карти, приемопредавателни протоколи за предоставени крайни устройства и общи условия на оператора.

Районен съд – Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към него и извърши дължимата служебна проверка по чл. 411 ГПК, намира следното:

Заявлението е подадено в предвидената от закона форма и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно и следва да бъде 1 отхвърлено изцяло.

Претендираните вземания произтичат от договорни правоотношения между търговско дружество, предоставящо електронни съобщителни услуги по занятие, и физическо лице, за което не се установява да е сключило договора във връзка с осъществявана от него търговска или професионална дейност. Следователно длъжникът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона или добрите нрави, а съгласно т. 3 на същата разпоредба отказ се постановява и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Проверката за наличие на посочените предпоставки се извършва служебно и обхваща както отделните договорни клаузи, така и тяхното взаимодействие и съвкупните имуществени последици за потребителя.

В настоящия случай заявителят претендира заплащане на неустойки, представляващи възстановяване на част от предоставените отстъпки от цените на закупени крайни устройства, като основание за възникване на тези вземания е посочено предсрочното прекратяване на договорните правоотношения по вина на абоната.

От представените договорни документи се установява, че към Договор № ********* от 01.02.2019 г. са сключени приложения от 23.02.2024 г., с които са уговорени условията за предоставяне на електронни съобщителни услуги по тарифни планове ONE Special 21 и Unlimited Special Plus 23, със срок на ползване от 23.02.2024 г. до 23.02.2026 г.

Във връзка с посочените договорни правоотношения на потребителя са предоставени крайни устройства Xiaomi Redmi A2 2/32 Black и TCL 4041 Dark Grey, за което са представени съответните приемо-предавателни протоколи.

Съгласно т. 7.1 от приложенията към договора, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на уговорения срок, последният дължи неустойка, определена въз основа на стандартните месечни абонаментни такси за оставащия срок на договора, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси, когато абонатът е физическо лице.

Наред с това същата договорна клауза предвижда задължение на потребителя да възстанови част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

По този начин договорната конструкция предвижда за едно и също договорно неизпълнение възникването на няколко самостоятелни парични задължения, като ограничението до три стандартни месечни абонаментни такси се отнася единствено до един от компонентите на неустоечната отговорност, но не и до общия размер на дължимите при предсрочно 2 прекратяване суми.

Обстоятелството, че в настоящото производство заявителят претендира единствено възстановяване на отстъпките от цените на закупените устройства, не освобождава съда от задължението да прецени действителността на договорната уговорка в нейната цялост и във връзка с останалите договорни условия.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП предвижда, че неравноправна може да бъде клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Съобразно чл. 145, ал. 1 ЗЗП преценката за неравноправност се извършва с оглед естеството на стоката или услугата, обстоятелствата при сключване на договора и съдържанието на останалите договорни клаузи.

В тази връзка следва да бъдат съобразени и разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които преценката за противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави се извършва към момента на сключването на договора, като се съобразяват естеството на обезпеченото задължение, видът на неизпълнението, съотношението между уговорената неустойка и очакваните вреди и присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Самото предоставяне на крайно устройство на преференциална цена във връзка със сключването на срочен договор за електронни съобщителни услуги не изключва възможността страните да уговорят определени имуществени последици при предсрочно прекратяване на договора. Тези последици обаче следва да бъдат уговорени по ясен и разбираем начин и да съответстват на изискванията за добросъвестност и съразмерност.

В конкретния случай задължението за възстановяване на предоставената отстъпка е обусловено не от неизпълнение на задължението за заплащане на уговорената покупна цена на устройството, а от прекратяване на свързаното договорно правоотношение за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Следователно претендираните суми имат характер на допълнителна договорна санкция, а не на неплатена част от първоначално уговорената покупна цена.

От съществено значение е и обстоятелството, че в т. 7.3 от приложението относно тарифен план ONE Special 21 е посочена отстъпка от пазарната цена на крайно устройство в размер на 108,34 лева, докато в съответната точка от приложението относно тарифен план Unlimited Special Plus 23 не е посочен конкретен размер на предоставената отстъпка.

В заявлението не е направено разграничение коя от двете претендирани неустойки се отнася до всяко от предоставените устройства, каква е неговата 3 пазарна цена без договор за услуги, каква е действително уговорената покупна цена и въз основа на какво конкретно изчисление е определена подлежащата на възстановяване част от предоставената отстъпка.

Представените приемо-предавателни протоколи индивидуализират предоставените устройства, но сами по себе си не позволяват да бъде установен размерът на действително предоставената ценова отстъпка и съответствието на претендираните неустойки с уговорения механизъм за тяхното определяне.

При това положение не може да се приеме, че потребителят е разполагал с достатъчно ясна информация относно икономическите последици, които би понесъл при предсрочно прекратяване на договорните правоотношения, както и че съответните парични задължения са определяеми въз основа на предварително установени и обективно проверими критерии.

Съдът съобразява и обстоятелството, че като основание за прекратяване на договорните правоотношения заявителят се позовава на т. 54.12 от Общите условия, съгласно която договорът се счита за едностранно прекратен от страна на оператора, когато забавата при заплащане на дължимите суми е продължила повече от 124 дни.

В заявлението обаче не са конкретизирани неплатените задължения, обусловили прекратяването на договорните правоотношения, техните падежи и моментът, в който е изтекъл посоченият в Общите условия срок. Датата на начисляване на неустойките не е непременно идентична с датата на прекратяване на съответния договор, от която зависи и определянето на оставащия срок на ползване на услугите.

Изложените обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, обосновават извод за наличие най-малкото на обоснована вероятност претендираните вземания да произтичат от неравноправни договорни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП, предвиждащи допълнителна имуществена тежест за потребителя, без достатъчно прозрачни критерии за нейното определяне.

В рамките на настоящото производство не е необходимо съдът да установи по несъмнен начин нищожността на съответните договорни клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК предвижда отказ от издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност за тяхната неравноправност.

Предвид изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено относно претендираните неустойки в общ размер на 77,51 евро.

По отношение на претендираната сума от 13,24 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.03.2025 г. до 16.11.2026 г., съдът намира, че същата също не следва да бъде предмет на заповед за изпълнение.

Вземането за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има акцесорен характер спрямо главното парично вземане, върху което е начислено.

Доколкото в конкретния случай са налице основания за отказ от издаване на заповед за изпълнение относно всички претендирани главни вземания, 4 представляващи неустойки, заявлението следва да бъде отхвърлено и относно начислената върху тях мораторна лихва.

По същите съображения не следва да бъде уважено и искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 77,51 евро, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на заявителя не се дължат разноски, поради което искането за присъждане на държавна такса в размер на 10,86 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО заявлението на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, против Е. М. Р., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 77,51 (седемдесет и седем евро и петдесет и един евроцент) евро, представляваща неустойки за възстановяване на предоставени отстъпки от цените на закупени крайни устройства във връзка с предсрочно прекратяване на договорните правоотношения по Договор № ********* от 01.02.2019 г., ведно с приложенията към него, от които 32,19 евро, начислени по счетоводен документ № ********/06.03.2025 г., с падеж 06.03.2025 г., и 45,32 евро, начислени по счетоводен документ № *******/06.03.2025 г., с падеж 06.03.2025 г.; 13,24 (тринадесет евро и двадесет и четири евроцента) евро, представляваща обезщетение за забава върху горепосочените вземания за периода от 07.03.2025 г. до 16.11.2026 г.; както и претендираната законна лихва върху сумата от 77,51 евро, считано от 17.11.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.