Решение № 430 от 12.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Пловдив, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.ова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. И.ова Въззивно търговско дело № 20225001000452 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 13, постановено на 1.03.2022 г. по т.д. 112/2021 г. на Окръжен съд-П., поправено относно явни фактически грешки с постановеното по същото дело решение № 41/31.05.2022 г., с което е признато за установено по иска, предявен на основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А.

К. против „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С. и „С.“ЕООД-гр.Б., че „Б. М.

С.“АД (в несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ЕООД сумата от 1 962,03 лева, представляваща обезщетение за ползването на частта от производствен терен с площ от 35 000 кв.м.с кад.№******** в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ******** по КК на гр.С., заета от готова продукция, за периода януари, февруари и март 2021 г. и която е част от приетото вземане в размер на 10 651,02 лв., включено в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен с определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа на ПзОС, обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г., отхвърлен е искът, предявен на основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А. К. против „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С. и „С.“ЕООД-гр.Б., за признаване за установено, че „Б.

1

М. С.“АД (в несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата 5851,99 лева, представляваща обезщетение за ползването на частта от производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№******** в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ******** по КК на гр.С., заета от готова продукция, за периода януари, февруари и март 2021 г., която е част от приетото вземане в размер на 10651,02 лв., включено в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен с определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа на ПзОС, обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г., като неоснователен, осъдена е Л. А. К. да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 58.51 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, осъдено е „С.“ЕООД-гр.Б. да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на 19,89 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева , съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, осъдена е Л. А. К. да заплати на „С.“ ЕООД сумата 794,48 лева , представляваща сторени от последното разноски в процеса изчислени по компенсация, осъдено е „С.“ЕООД-гр.Б. да заплати на Л. А. К. сумата 5,06 лева, представляваща сторени от последното разноски в процеса, изчислени по компенсация.

Жалбоподателката Л. А. К., на първо място, обжалва изцяло като нищожно горепосоченото решение по съображения, изложени във въззивната жалба с вх. № 2440/14.04.2022 г. На второ място, евентуално, жалбоподателката обжалва като неправилно с искане да бъде отменено по съображения, изложени в същата жалба, решението в частта му, с която е отхвърлен искът, предявен от нея на основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ против „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност)-гр.С. и „С.“ЕООД-гр.Б. за установяване, че „Б. М. С.“АД (в несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата 5851,99 лева, представляваща обезщетение за ползването на частта от производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№******** в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ******** по КК на гр.С., заета от готова продукция, за периода януари, февруари и март 2021 г., която е част от приетото вземане в размер на 10651,02 лв., включено в 2 списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен с определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа на ПзОС, обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г., като неоснователен, съответно, и в частта му за разноските. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 694, ал3,т.1 от ТЗ в качеството си на кредитор в производство по несъстоятелността на "Б. М. С." АД (в несъстоятелност)- гр. С. за установяване несъществуването на вземането на кредитора "С."ЕООД-гр. Б. в размер на 7 814,02 лв., което е част от вземането с размер 10 651,02 лв., което вземане в размер на 10 651,02 лв. е прието от синдика и е включено в допълнителен списък на предявени и приети вземания на кредиторите на "Б. М. С." АД (в несъстоятелност)- гр. С., обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен с определение № 260399/2.07.2021 г. по т.д. № 66/2010 г. в производство по чл. 692,ал.3 от ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ на 2.07.2021 г., и което прието вземане в размер на 10 651,02 лв. представлява обезщетение за лишаване от ползване през месеците януари, февруари и март на 2021 г. на част от недвижим имот с площ 35 000 кв.м., представляващ ПИ № ********, находящ се в местността „Р. д.“ по КВС на гр. С.. Не заявява искане във въззивното производство за събиране на нови доказателства.

Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на претендираното от ответника „С.“ЕООД-гр.Б. за присъждане като разноски адвокатско възнаграждение и моли то да бъде намалено при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.

Ответникът по жалбата „С.“ЕООД-гр.Б. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 3449/27.05.2022 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Не заявява искане за събиране на доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Моли да бъде оставено без уважение като неоснователно заявеното от жалбоподателката К. искане по чл. 78,ал.5 от ГПК.

Ответникът по жалбите "Б. М. С." АД (в несъстоятелност)-гр.С. не е взел становище по тях чрез своите органи с прекратени правомощия.

Синдикът в производството по несъстоятелността на "Б. М. С." АД (в несъстоятелност)-гр.С. И. Л. К. взима становище за неоснователност на 3 жалбата. В производството пред окръжния иск изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е, видно е и от обявените в търговския регистър обстоятелства, че първият ответник в производството пред окръжния съд "Б.

М. С." АД (в несъстоятелност)-гр.С. е дружество, за което с решение № 35/21.03.2011 г. по т.д. № 66/2010 г. на ОС-П. е открито производство по несъстоятелност и с решение № 157/25.11.2015 г. по посоченото дело дружеството е обявено в несъстоятелност. Безспорно е, видно е и от приложения към исковата молба списък на кредиторите в производството по несъстоятелността на посоченото дружество, че Л. К. е кредитор с прието вземане. Безспорно е също така, видно е и от приложеното в копие към исковата молба определение № 260399 от 2.07.2021 г. по т.д. № 66/2010 г. на ОС-П., че съдът по несъстоятелността в производство по чл. 692,ал.3 от ТЗ по възражение на кредитора Л. А. К. (и кредитора „В. х.“АД) е одобрил изготвения списък на приети вземания с правно основание чл. 688,ал.3 от ТЗ, публикуван на 13.05.2021 г. в ТРРЮЛНЦ, като е изключил от изготвения списък на приети вземания, публикуван на 13.05.2021 г. в ТРРЮЛНЦ вземането на кредитора „С.“ЕООД за разликата над 10 651,02 лв. до претендираните 12 000 лв., представляващо обезщетение за лишаване от ползване на собствения на „С.“ЕООД недвижим имот № ********, находящ се в местност „Р. д.“ по КВС за землището на гр. С., респективно с идентификатор № ******** по КК на гр. С., поради разполагане на терена на т.нар „готова продукция“, собственост на несъстоятелния длъжник "Б. М. С." АД (в несъстоятелност)- гр. С., за тримесечен период януари-март на 2021 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.7 от ТЗ. Безспорно е, видно е и от справка в ТРРЮЛНЦ, че това определение на съда е обявено в търговския регистър на 2.07.2021 г. На 16.07.2021 г. от страна на възразилия кредитор Л.

К. е подадена (изпратена по куриер) по реда и в срока по чл. 694, ал.3,т.1 във вр. с ал.6 от ТЗ исковата молба до окръжния съд, получена в съда с вх. № 4

1804/19.07.2021 г.

С исковата молба ищцата К. в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелността на "Б. м. - С." АД (в несъстоятелност)гр.С. претендира за установяване несъществуването на вземане на кредитора „С.“ЕООД-гр.Б. в размер на 7 814,02 лв., което е включено в списъка на приетите вземания и е част от приетото съгласно определение № 260399/2.07.2021 г. по т.д. № 66/2010 г. на ОС-П. вземане в размер на 10 651,02 лв. за обезщетение за лишаване на „С.“ЕООД-гр.Б. от страна на "Б.

М. С." АД (в несъстоятелност)- гр. С. от ползване през месеците януари, февруари и март на 2021 г. на площ от 9 740 кв.м., която е част от собствения на „С.“ЕООД недвижим имот в м.“Р. д.“ с площ 35 000 кв.м. Ищцата твърди, че след постановяването на решение № 157/25.11.2015 г. по т.д. № 66/2010 г. на ОС-П., с което съдът обявява дружеството "Б. М. С." АД (в несъстоятелност)- гр. С. в несъстоятелност и прекратява дейността му, е бил изготвен за целите на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС оценителски доклад за определяне пазарна стойност на материалните активи на дружеството, в който на страница 7 са посочени като краткотрайни активинегова собственост при прекратяване на дейността му основни материали натриев полуфабрикат 7159,36 тона, основни материали - пегматит млян второ качество насипен 1650 тона, полуфабрикат - пегматит млян второ качество 2417,42 тона, готова продукция - минерално брашно 1564,78 тона и готова продукция – пегматит 441,97 тона, които продукти по вид и количество са описани и от синдика К. в списък на готовата продукция за оценка по видове и количество, представен по делото за несъстоятелността с молба от 25.05.2017 г. Твърди, че така описаната по вид и количество готова продукция е струпана на двете купчини в имота на „С.“ЕООД. Твърди, че след прекратяване на дейността на дружеството няма производство и, съответно, няма основание за промяна на количеството готова продукциясобственост на длъжника, съответно, на промяна на площта, на която е разположена тази продукция. Твърди, че площта, заета от двете купчини готова продукция, е 4 729 кв.м., която площ е заснета от експерти със специализирана геодезическа техника. Твърди, че информацията от специализираната преса и от сайтове за недвижими имоти сочи средна наемна цена за сходни имоти за процесния период около 0,20 лв. на квадратен метър, поради което месечният наем за площта от 4 729 кв.м. е 946 лв., а за три 5 месеца – 2 837 лв. Счита, че не съществува в пълен размер вземането на „С.“ЕООД в размер на 10 651,02 лв. като обезщетение за лишаване от ползването през месеците януари, февруари и март на 2021 г. на площ от 9 740 кв.м., която е част от неговия имот с площ 35 000 кв.м., като вземането съществува до размер на 2 837 лв. и не съществува за разликата до 10 651,02 лв. или за 7 814,02 лв. Затова моли да се установи, че приетото вземане на „С.“ЕООД в размер общо на 10 651,02 лв. не съществува за частта от него в размер на 7 814,02 лв.

С отговора на исковата молба, подаден на 5.08.2021 г., ответникът „С.“ЕООД-гр.Б. заявява, че ищцата не оспорва, че в източната част на неговия имот и в процесния период от 1.01.2021 г. до 31.03.2021 г. е била налична складирана готова продукция-собственост на ответника "Б. М. С." АД (в несъстоятелност)- гр. С., както и че за складираната продукция собственикът й дължи обезщетение на собственика за лишаване от ползването, а оспорва частично размера на площта (над признатите в обстоятелствената част на исковата молба 4 729 кв.м.) от процесния имот, заета с тази готова продукция в процесния период, както и оспорва частично размера (над признатия 2 837 лв.) на вземането. Заявява, че в мотивите на въззивното решение на АСПловдив № 48/7.02.2020 г. по в.т.д. № 710/2019 г., с което е потвърдено решение от 13.06.2019 г. по т.д. № 201/2018 г. на ОС-П., е установено, че "Б.