Решение № 3484 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3484 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100503246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу решение № 18426/14.10.2024 г. по гр.д. № 655/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че жалбоподателят дължи в полза на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД сумата в размер на 504,24 лв., представляваща главница за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди по отношение на лек автомобил „Фолксваген ЕОС“, рег. № *********, застрахован по застраховка „Каско“ при ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 29.09.2022 г. в гр. Бургас по вина на водач на лек автомобил „Субару Импреза“, рег. № *********, гражданската отговорност на който е било застрахована от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по ч.гр.д.

№ 48491/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.

Жалбоподателят – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, твърди, че решението е неправилно.

Счита, че по делото не е доказано виновен за ПТП да е бил водачът на лек автомобил 1

„Субару Импреза“, рег. № *********, поради което не следва да носи регресна отговорност за изплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата – ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 504,24 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2023 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с вреда на лек автомобил „Фолксваген ЕОС“ с рег. № *********, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 29.09.2022 г. в гр. Бургас по вина на водач на лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № *********, гражданската отговорност на който е била застрахована от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

Ищецът – ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 29.09.2022 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 479,24 лв. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на застрахования при ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, както и за сумата в размер на 25 лв. – ликвидационни разходи. За посочената сума в производството по ч.гр.д. № 48491/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г., срещу която длъжникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ето защо и с оглед указанията на съда заявителят ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е предявил посоченият по-горе иск.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка 2 встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно вината за настъпване на ПТП.

Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 29.09.2022 г. и приложеното към исковата молба уведомление за щета, на 29.09.2022 г., около 10,50 часа в гр. Бургас лек автомобил „Субару Ипреза“ с рег. № ********* е извършвал маневра паркиране, при което е реализирал ПТП с паркирания в гр. Бургас, ул.

„Пробуда“ пред № 25 лек автомобил „Фолксваген ЕОС“ с рег. № *********.

От заключението на приетата по делото САТЕ, изготвена от вещото лице Й., се установява идентичен на посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, а именно – задна броня и заден ляв калник, и приложения снимков материал, се налага извод, че щетите по отношение на лек автомобил „Фолксваген ЕОС“ с рег. № ********* се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 29.02.2022 г. ПТП.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – В.Г.Р. и С.Ч. – водач на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, се установява идентичен на описания по-горе механизъм на ПТП. Свидетелят Чолаков сочи, че с управлявания от него автомобил „Субару Ипреза“ е реализирал ПТП при паркиране на автомобил, като е закачил паркираното МПС - лек автомобил „Фолксваген ЕОС“. И двамата свидетели не дават показания относно точното място, на което е било увредено паркираното МПС, но, предвид останалите събрани по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, а именно – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, протокол за оглед на автомобила, извършен непосредствено след ПТП, ведно с изготвения снимков материал, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице Й., съдът счита, че увреждането на лекия автомобил, застрахован по застраховка „Каско“, 3 е било в задната част – задна броня и заден ляв калник.

Действително, в двустранни протокол за ПТП е посочена друга зона, в която е увреден лек автомобил „Фолксваген ЕОС“, но, доколкото от събрания доказателствен материал става ясно, че увреждането на МПС е в задната част - задна броня и заден ляв калник, то се касае за грешка при попълване на протокола за ПТП от водачите на МПС. В тази насока е и повторната САТЕ, изготвена от вещото лице Д., в която е посочено, че от събраните по делото данни може да се направи обосновано предположение, че става въпрос за техническа грешка в двустранния протокол, като погрешно е посочено, че уврежданията по лек автомобил „Фолксваген ЕОС“ са в предната част, а не в задната част.

При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил „Субару Ипреза“ с рег. № *********, тъй като е нарушил чл. 25, ал.

1 ЗДвП – не е осигурил достатъчно странично разстояние между управляваното от него МПС и друго паркирано МПС, в резултат на което и при извършената от него маневра за паркиране е реализирал ПТП с паркираното МПС, застраховано по застраховка „Каско“.

Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния за ПТП водач на лек автомобил „Субару Ипреза“ с рег. № ********* и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 479,24 лв., което е по-малко по размер от действителните вреди по отношение на МПС по средни пазарни цени – 613,20 лв., съгласно САТЕ, изготвена от вещото лице Донев.

Следователно, обстоятелствата, включени предявения от ищеца иск, се явяват доказани. във фактическия състав на

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 480 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18426/14.10.2024 г. по гр.д. № 655/2024 г. по описа на СРС, 166 състав.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 480 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5