Решение № 41 от 05.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 2025***1000413 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започване на същото са жалби против постановеното по т. дело № 278/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, решение рег.№ 122 от 14.04.2025 г.

Едната е подадена от Б. Е. К., ЕГН **********, с. Я., о. К, ул. О...№ **.

Д ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, ул. „Лавеле“ №19. С нея решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. Е. К., ЕГН **********, с. Я., о. К, ул. О...№ ** против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, ул. „Лавеле“ №19 иск за осъждане на дружеството да й заплати сумата от 9 000 лв. ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди в резултат на ПТП на 11.09.2022 г., която сума се равнява на разликата между претендираните с иска 30 000 лв. като част от общо дължимите й се 60 000 лв. и присъдените с решението на Сз ОС 21 000 лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо частичния иск в пълния му размер. В тази връзка е 1 поискано и изменение на решението в частта за разноските свързано.

Втората жалба е от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, ул.

„Лавеле“ №19. С нея решението се обжалва в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, ул. „Лавеле“ №19 е осъдено да заплати на Б. Е. К., ЕГН **********, с. Я., о. К, ул. О...№ ** за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди в резултат на ПТП на 11.09.2022 г. сумата 3 *** лв. ведно със законната лихва от 09.12.2022 г., която сума се равнява на разликата между присъдените с решението 21 000 лв. и дължимите й се според жалбоподателя 17 *** лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго отхвърлящо иска за същата и изменящо с оглед на това решението в частта за разноските.

Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на изходящата от другата жалба.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 20.07.2023 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила подадена от Б. Е. К., ЕГН **********, с. Я, о. К. искова молба против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 11.09.2022 г. около 11, 35 ч. на път **** ****+*** Д. К. И., ЕГН **********, управлявайки лек автомобил марка „БМВ”, рег. № ** **** ** нарушил правилата за движение по пътищата, поради което застигнал и блъснал в задна лява част лек автомобил марка „Пежо“, рег. № ** ** ** **, който бил управляван от Б. Е. К., ЕГН **********.

За така описаното произшествие бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.09.2022 г.

След инцидента ищцата К. била приета в Консултативно диагностичния блок на Спешното отделение към УМБАЛ „П. С. К.“ АД, гр. Стара Загора.

Имала оплаквания от болки в лявото междуребрие, гърба и поясната област и охлузно-контузни рани в областта на крайниците. След извършено образно изследване и преглед от специалист установили, че има счупване на пубисната 2 и седалищна кост на таза в ляво без дислокация. Била изписана с препоръки за постелен режим в рамките на 60 дни, приемане на антикоагуланти в рамките на 30 дни и контролни преглед при ортопед. Лечението й продължило в домашни условия.

По- надолу е посочено, че получените травматични увреждания причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, силни болки в областта на фрактурата, ограничения в движенията и начина й на живот. Пояснено е, че болката в таза била особено силна през първия един месец след инцидента, което налагало да приема обезболяващи. С оглед лекарското предписание първите 30 дни ежедневно й поставяли инжекция с антикоагуланти, което също й причинявало болка и дискомфорт.

Предписаното спазване на постелен режим за 60 дни наложило през първия месец да не се става изобщо от леглото. Било свързано с ползване подлога, чужди грижи и поддържане на ежедневен тоалет с хигиенни кърпи. Вторият месец движенията вече станали възможни, започнала да става, но се придвижвала единствено с инвалиден стол и то само, за да се изкъпе и да отиде по нужда. Опитите за изправяне започнали след тези 60 дни.

Първоначално правела по няколко крачки. На тази база е посочено, че възстановяването й продължило до 3-тия месец след инцидента.

Посочено е също и че понастоящем увредената изпитва периодични болки в областта на кръста и таза, основно при продължително седене и промяна на времето.

Изложени са и твърдения, че след инцидента станала по- нервна и по- напрегната. Периодично изпитвала страх, когато управлява и се вози в автомобил.

На база изложеното се прави извод за наличието на пряка причина връзка между извършеното от Д. И. и претърпените от ищцата увреждания, което било основание тя да търси обезщетяване на същите от него.

В тази връзка е споменато, че за управлявания от виновния водач автомобил има задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена при ответното дружество и се сочи, че с оглед чл. 432 от КЗ са налице основания обезщетението да се претендира пряко от застрахователя.

По този повод тя на 09.12.2022 г.отправила до застрахователна претенция, но до момента отговор не получила.

3 ответника

На тази база е достигнато до заключение за наличието на интерес от предявяване на осъдителна претенция пред съда за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Отправено е искане за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. като част от общо дължимите й се такова от 60 000 лв.

В подадения отговор от страна на ответника е изразено становище, че искът е неоснователен.

Във връзка с това е посочено, че се оспорват всички изложени от ищцата твърдения относно механизма на ПТП-то, мястото на настъпването му и лицето управлявало лекия автомобил БМВ. Споменава се и за липса на виновно и противоправно поведение от страна Д. И. изразяващо се в движение с несъобразена скорост и нарушаване на други правилата за движение. В подкрепа на това е изразено становище, че процесният инцидент бил случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК, което изключвало вината на лицето сочено като деликвент.

Оспорени са и твърденията, че ищцата е получила описаните в исковата молба травматични увреждания и негативните изживявания от същите.

Неоснователността на исковата претенция освен с липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на деликвента е аргументирана и с липсата на такива ангажиращи отговорността на застрахователя.

Доводи за неоснователност са изведени и на база твърдението, че инцидентът бил трудова злополука и ищцата била обезщетена на това основание от работодателя си или застрахователя по този риск.

Наред с това са изложени доводи за това, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, т.е. за съпричиняване и са индивидуализирани причините за същото:

- пътуване без поставен обезопасителен колан,

- предприемане на маневра изпреварване в нарушение на всяка една от предвидените за същата предпоставки в чл.42, ал.1 и 2 от ЗДП, - нарушение на правилата предвидени в чл. 50 от ЗДП касаещи навлизане от път без предимство на път с предимство, 4

- управление на автомобила в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДП.

Посочено е, че с оглед така описано й поведение процентът на съпричиняване следва да се определи на 65.

С отговора е направено и искане за спиране на делото на основание чл.

229, ал. 5 от ГПК.

Едновременно с подаването му в СзОС е постъпила и молба за привличане на Д. К. И. като трето лице помагач на страна на ответника.

Искането по същата е било уважено и И. е бил привлечен като такъв.

В ДИМ от страна на ищцата са изложени доводи за неоснователност на направените от ответника защитни възражения. Изразено е и становище за неоснователност на искането за спиране.

В отговор на ДИМ пък е изразено мнение, че с ДИМ е преповторено казаното в ИМ.

След постъпване на отговора на ДИМ и преди постановяване на определението по чл. 374 от ГПК ищцата е представила писмени доказателства установяващи, че образуваното във връзка с инцидента наказателно производство срещу Д. И. е приключило с одобрено от съда споразумение по НПК.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В решението си Сз ОС след анализ на събрания по делото доказателствен материал е приел, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид тежестта на травмите, характера, продължителността, интензитета и неблагоприятното въздействие на същите върху личността на пострадалия, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането

Така съдът изхождайки от получените травми, болките, страданията и причинените неудобства от личен, битов и социален характер и съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е приел, че справедливия размер на 5 обезщетението за неимуществени вреди е 50 000 лв.

По повод възраженията за съпричиняване е прието, че е неоснователно това за пътуване без обезопасителен колан.

По отношение на останалата група възражения свързани с нарушение на чл. 41, ал.1 и 2 ЗДП и чл. 50 ЗДП е посочено, че ищцата с поведението си е нарушила разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ЗДП. В подкрепа на това становище е посочено, че тя е имала техническа възможност да предотврати ПТП като преди да предприеме маневрата свързана с навлизане в съседна лява пътна лента се съобрази с положението, посоката на движение и скоростта на движещия се в лявата пътна лента автомобил БМВ и го пропусне да премине покрай нея.

С оглед на този извод и след съпоставка на поведението на двамата участници в инцидента е прието, че приносът на ищцата е 30 %.

С оглед на това е посочено, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. като част от общо дължимо се такова от 60 000 лв. следва да бъде уважен за 21 000 лв. ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. и да се отхвърли за 9000 лв., т.е. с решението исковата сума е намелена със споменатите 30 %.

Недоволни от същото са останали и двете страни и са подали жалбите станали повод за производството пред ПАС.