Акт от 13.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14453 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110143324 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

13.12.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 43324/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Д. Е. Т срещу ЗАД „ОЗ“ АД, в която се твърди, че на 13.04.2020 г., около 22:00 ч. в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ в района на съоръжението над ул. „3-та“ било настъпило ПТП между мотоциклет „С.........“, с рама ..............., собственост на ищеца и лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рама ..................

Поддържа, че автомобилът е бил собственсот на НЦ, като към момента на ПТП-то е бил управляван от Н. Н., като е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, обективирана в застрахователна полица № BG/23/119002289438/18.08.2019 г. Навежда доводи, че било образувано ДП, но същото било прекратено. Излага съображения, че в резултат на ПТП-то ищецът бил получил множество травматични увреждания, като бил транспортиран по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“.

1

Твърди, че при извършените прегледи и изследвания била поставена диагноза „счупване на лъчева кост на лява предмишница вътреставно“, като възстановителният период бил над 30 дни. Поддържа, че също така била извършена операция на 14.04.2020 г., като ищецът бил останал за болнично лечение до 18.04.2020 г., за което бил издаден и болничен за отпуска поради болест. Навежда доводи, че за проведеното медицинско лечение били извършени общо разходи в размер на 2729,00 лева. Прави извод, че с оглед СМЕ от ДП в случая се касаело за средна телесна повреда. Развива съображения, че също така е претърпял болки и страдания от 13.04.2020 г. до настоящият момент, като продължава да търпи такива и понастоящем. Обосновава подробно какви неприятни усещания е имал след претърпяването на инцидента, както и след изписването от болницата, като за известен период от време се налагало да разчита на близките си, за да задоволява елементарните си жизнени потребности, а освен това му се наложило да посещава и психолог, тъй като психичното му здраве се било променило след промяната на начина на живот. Инвокира доводи, че с оглед претърпените болки, страдания, стрес и психично напрежение справедливото обезщетение за неимуществени вреди било в размер на 20000,00 лева. Твърди, че ответникът бил поканен да заплати застрахователно обезщетение, но с писмо от 09.03.2022 г. бил отказал плащане, като предложил сумата от 3000,00 лева, но към момента не било извършено плащане. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че не се оспорва факта, че е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил, както и че на 13.04.2020 г. е настъпило ПТП. Поддържа, че в случая не са налице всички елементи от фактическият състав на претенцията, като заявява, че оспорва вината на водача на лекия автомобил, което аргументира с нормата на чл. 300 ГПК. Навежда доводи за недоказаност на претенцията, като сочи, че оспорва обстоятелства при които е настъпило ПТП-то и са отразени в протокола за ПТП. Излага съображения, че е недоказан механизма на ПТП-то, както и наличието на противоправно поведение от страна на водача Н.. Сочи, че вина за инцидента имал и ищеца, който бил предприел неправилна маневра, като освен това ищецът с други лица били провеждали нерегламентирано състезание с мотори, което създавало допълнителни предпоставки за настъпването на пътен инцидент – в тази връзка прави и възражение за съпричиняване. Обосновава, че освен това ищецът имал неправомерно поведение, като бил управлявал и мотоциклета без необходимата екипировка.

Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП-то и твърдените вреди.

Поддържа, че заявеният размер на претенцията за неимуществени вреди е завишен с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като по отношение на имуществените вреди сочи, че разходите се покривали от НЗОК и били нецелесъобразно извършени. Инвокира доводи, като сочи, че са недоказани и не може да се приемат част от съображенията на ищеца по отношение на неимуществените вреди. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил 2 имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно: 1) че на 13.04.2020 г., около 22:00 ч. в гр.

София, на ул. „Околовръстен път“ в района на съоръжението над ул. „3-та“ било настъпило ПТП между мотоциклет „С.........“, с рама ..............., собственост на ищеца и лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рама ................., като автомобилът е бил собственост на НЦ, като към момента на ПТП-то е бил управляван от Н. Н.; 2) е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, обективирана в застрахователна полица № BG/23/119002289438/18.08.2019 г.

Приложен е Констативен протокол № К-12 от 13.04.2020 г., като в същият е описано, че механизма на ПТП-то е следния: на 13.04.2020 г., около 22:00 ч., мотоциклет „С.........“, рег. № .............., се движи по ул. „Софийски околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско шосе“ и в района на моста над ул. „3-та“, водачът настига и настъпва удар с движещият се пред него лек автомобил автомобил „Ситроен Ксара“, рег. № СВ ................ АХ.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност 3 на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Милен М и св. Н. Н..

От казаното от св. М се установява, че познавал ищеца повече от 15 години, като били приятели. Работели и живеели в един град. Знаел за инцидента, който по спомен на свидетеля се случил на 13.04.2020 г. Свидетелства, че след това около месец и половина ищецът се бил затворил, като комуникирал само с близките си и с него, тъй като били колеги и свидетелят трябвало да поеме част от работата му. Сочи, че ищецът не можел да шофира около месец и половина, като свидетелят ми бил помагал. Изяснява, че ищеца бил затворен, като изпитвал нещо като срам, поради което имал помощ от близки и приятели. Сочи, че след инцидента имал сериозни травми, като и до ден днешен ръката го боляла и изпитвал и болки в крака, което водело и до проблеми с шофирането. Освен това не карал мотор, което било едно от любимите му хобита. Изяснява, че работели като търговски представители в строителството, като доколкото знаел ищецът бил ходел на рехабилитация при негов приятел, а операциите и другите неща били заплатени от ищеца.

При разпита на св. Н. се изяснява, че помнел, че през 2020 г. бил управлявал „Ситроен Ксара“. Свидетелства, че на околовръстното, малко след бензиностанцията на „Марешки“ било станало ПТП. Сочи, че бил завил в дясно, пуснал мигач, погледнал в огледалото и ударът вече бил настъпил. Било тъмно, а асфалтът не бил мокър. Пътят има три ленти, като той се намирал в средната лента, а след това се премести в дясно, за което бил подал мигач. Изяснява, че докато гледал назад не бил видял другия водач, като след престрояването погледнал в огледалото и другият водач вече бил зад него. Установява, че не помни какво е било разположението на автомобилът му спрямо осевата линия, като смята, че е управлявал автомобила със скорост между 50-60 км./ч. Свидетелства, че маневрата е била извършена плавно, като сочи, че е възприел другия водач, но вече когато е бил в дясно. Ударът бил настъпил в дясната част на неговия автомобил. Сочи, че преди самото престрояване не бил възприел, че другият водач е отзад. Като преди самото ПТП нямало другия мотористи, които да са го изпреварвали. Свидетелства, че по време на самото си движение преди това бил възприел, че имало група мотористи, които били поне на 50-100 метра в най-дясна лента. Той ги бил изпреварил в средната лента, след което се бил престроил в дясно, като в момента се движел с постоянна скорост и не бил спирачка. Също така не бил възприел аварийно спиране от страна на мотоциклета, като не бил възприел и обстоятелства в тази насока. Изяснява, че към момента на ПТП-то имал книжка от около 20 дни, но бил погледнал в дясното огледало.