Решение № 14506 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14506 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110141210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, е предявил срещу ответника К. А. С., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 146 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 4522,95 лева, от които: 1481,95 лева главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, 196,85 лева договорна лихва върху главницата за периода от 05.05.2016 г. до 30.04.2017 г., 1106,09 лева законна лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2017 г. до 13.10.2023 г., 1032 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 05.05.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, 706,06 лева законна лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 30.04.2017 г. до 13.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.02.2024 г. по ч. гр. дело № 60202/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, срещу която ответникът е възразил по реда на чл.

423, ал. 1, т. 1 от ГПК и възражението му е прието с Определение № 11919 от 19.06.2025 г. по ч.гр.д. № 5330/2025 г, на СГС, ЧЖ-I-H състав.

Ищецът твърди, че на 05.05.2016 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № *** по електронен път с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който е получил сумата 1 от 1600 лева, като се е задължил да върне същата на 12 равни вноски по 153,04 при фиксиран лихвен процент 26,24% и ГПР 50%. Сочи, че договорът за кредит е сключен при спазване на действащата нормативна уредба. Твърди, че ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ООД, с който „Ай Тръст“ ООД се е задължило да сключи договор с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря солидарно пред него за задълженията на ответника. Договорът е сключен на 05.05.2016 г. Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит дължи лихва за забава по силата на чл. 2, раздел Х. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора, както и че такава не е претендирана за периода на обявеното извънредно положение от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит, поради вземанията са погасени от поръчителя. Твърди, че вземанията, произтичащо от процесните договор за кредит и договор за поръчителство, са му прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., за което длъжникът е уведомен. Прави искане съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че процесният договор не съответства на изискванията на ЗПК – поради непосочване на действителен ГПР и лихвен процент, и ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, и счита, че заради това е недействителен. Оспорва клаузите от договора за кредит, уреждащи лихвата, като нищожни.

Оспорва вземането да е валидно прехвърлено, тъй като счита, че изначално не е валидно възникнало. Прави възражение за изтекла давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „АПС БЕТА България“ ЕООД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 31.10.2023 г. срещу К. А. С., по което е образувано ч. гр. дело № 60202/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 19.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания, ведно със законна лихва от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането.

В законоустановения срок срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, длъжникът е подал по реда на чл. 423, ал.

1, т. 1 от ГПК мотивирано възражение, което е прието с Определение № 11919 от 19.06.2025 г. по ч.гр.д. № 5330/2025 г, на СГС, ЧЖ-I-H състав, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно 2 съединени установителни искове с правно чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.

1 и ал. 2 и чл. 146 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 99 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за заем, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга, сключен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ООД и извършено от поръчителя плащане на просроченото задължение по договора за заем в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД; по иска по чл. 146 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че длъжникът е изпаднал в забава на твърдяното основание спрямо поръчителя, и размера на обезщетението за забава, както и че вземанията, възникнали в полза на поръчителя са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По заявеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност, ако твърди такива.

Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Ищецът твърди, че длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето от неговия кредитор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, но това не се установява по делото, тъй като доказателства за изпратено уведомително писмо по предвидения в договора ред, не са представени. Към исковата молба, обаче, е представено уведомление за цесия, изходящо от цедента (платилия поръчител), както и пълномощни, които са връчени на длъжника чрез неговия пълномощник заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК.

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по силата на Договор за потребителски паричен кредит № *** г., сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - от разстояние, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 1600 лева за срок от 12 месеца с падеж на последната вноска на 30.04.2017 г. и при фиксирана лихва в размер на 26,24% и ГПР 50,00%, а ответникът е следвало да върне сумата в общ размер на 1836,48 лева с включена възнаградителна лихва на 12 месечни вноски съгласно погасителен план, приложен към договора.

Според чл. 5 от раздел II. Одобряване и усвояване на кредита, сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в Заявлението на кредитополучателя, по чл. 2, ал. 1 от 3

Договора начин. От събраните по делото писмени доказателства, не се установява на първо място кой е начинът за усвояване на кредита, посочен от потребителя по реда на чл. 5 от Договора, тъй като Заявлението за получаване на кредит не е представено както в заповедното, така и в исковото производството. Освен това по делото не са ангажирани доказателства за установяване на факта на плащане от страна на поръчителя на задължение, произтичащо от договора на посочената дата - 23.02.2021 г.

Ето защо не се установява без съмнение, по начин покриващ стандарта на чл. 154 ГПК, че в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД е възникнало вземане по договор за потребителски кредит № *** г., което да е било и валидно погасено от поръчителя и впоследствие прехвърлено в полза на заявителя-ищец в производството, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че усвояването на сумата от 1600 лева от потребителя се установява по делото, към процесния договор освен относимите норми на ЗПФУР, приложение, на основание чл. 9, ал. 1 от закона, намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит.

Както се установява от чл. 4 от индивидуалния договор за потребителски кредит, неговото действие и, в този смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на поръчителство от посочено от кредитодателя лице. С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В Приложение № 1 към Договора е посочен процент на ГПР от 50,00%, но посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи възнаграждението за поръчителя (в размер на 103,21 лева на месец за 12 месеца или 1238,52 лева общо, която сума е приблизително 77% от главницата) (в този смисъл Решение от 13 март 2025 по С-337/2023).

Ето защо договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по 4 необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд). При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС).