Решение № 260893 от 11.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.02.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при секретар Е.Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8838 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8838/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.”

ЕАД *** срещу решение №155674 от 21.07.2020 г постановено по гр.д.№30722/19 г на СРС , 78 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Д.А. М.ЕГН ********** от с.Челопечене-СО му дължи сумата от 653,98 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г за ап.№20 в гр.София ж.к.*********ведно със законната лихва от 08.02.2019 г до заплащане на главницата ; сумата от 86,96 лева лихви за забава за периода 14.09.2016 г – 01.02.2019 г ; сумата от 7,89 лева за дялово разпределение за периода 01.2016 г. до 04.2018 г и сумата от 1,53 лева лихви за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 01.03.2016 г – 01.02.2019 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.02.2019 г по ч.гр.д.№7920/19 г на СРС , 78 състав .

Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е потребител на топлинна енергия и това е доказано с писмо на СО , р-н „Люлин“. Ответникът е призоваван на адреса на процесния имот и е подписал протокол за избор на фирмата , която извършва дяловото разпределение . Без значение е дали реално е ползван имота .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изложените във въззивната жалба доводи са неясни и противоречиви . Липсват доказателства , че ответникът е собственик на имота и потребител на топлинна енергия . Адресът на ответника е в с.Челопечене , но и на този адрес не е намерен и затова се представлява от особен представител . По делото не са представени констативни протоколи за публикуване на сметките в интернет .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 21.07.2020 г и е обжалвано в срок на 29.07.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че по делото не е доказано ответникът да е собственик на процесния имот респ.че е потребител на топлинна енергия за този имот .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия са битови нужди е собственика на имота или притежателя на вещно право на ползване върху него . В случая ищецът е представил доказателства – писмо на СО , р-н „*******от делото пред СРС и молба за законна ипотека на стр.15 от делото пред СРС , че собственици на имота са били П. М.и Д.М.. Въпреки дадената от СРС възможност ищецът не е представил доказателства , че ответникът е наследник на П. М.или по друг начин е придобил права върху имота .

Принципно няма съществено значение дали ответникът е адресно регистриран на адреса на процесния имот . Само за пълнота трябва да се отбележи , че ответникът е регистриран на друг адрес в с.Челопечене-СО , както и не е подписал протокола за избор на лицето , което да извършва дялово разпределение , а подписът е на П. М.. По делото не е доказано , че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и исковете са неоснователни и само на това основание .

Като е отхвърлил исковете СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №155674 от 21.07.2020 г постановено по гр.д.№30722/19 г на СРС , 78 състав .

Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.