Решение № 381 от 14.10.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. К., 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320100249 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част ІІ-ра, Дял І-ви от ГПК, като е предявена искова молба с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл.

76, т. 9 от ЗБЛД.

Ищцата – А. С. С. върди, че ответникът е баща на детето им У. А. С. с ЕГН **********, роден на ***г. във В., ***, видно от представеното Удостоверение за раждане № 8351180783 издадено въз основа на Акт за раждане № 0783/29.06.2018г. съставен в гр. Ш.. С Решение № 10/25.01.2016г. по гр.д. № 1827/2015г. по описа на Разградски районен съд, влязло в законна сила на 07.03.2016г., гражданският им брак с ответника бил прекратен с развод, като на майката предоставили упражняването на родителските права.

Твърди, че детето се отглежда и възпитава във В., където е родено. Живее в дома на майка си, представляващ - социално жилище в лондонски район Х., като грижите за него са поети само и единствено от майката. Бащата не участвал в живота на детето, не го търсил, не го посещавал, не му заплащал издръжка. Майката живеела на семейни начала с Д.М.Д. от гр. К., като от него имала родени още две деца - М. и Р.. Майката осигурявала всичко необходимо за детето У. - храна, облекло, отопление, лечение, забавления и т.н. Бащата не заплащал месечната издръжка, определена с решението на съда в размер на 105лв., както и не осъществявал определения режим на лични отношения с детето си. Същият бил напълно дезинтересиран от детето си. Провела множество разговори с ответника чрез дядото по майчина линия, тъй като двамата родители лично не общували, относно предоставяне на нотариално заверена Декларация за пътуване на детето ни в чужбина от него, както и съгласие за снабдяване на детето с български документ за самоличност паспорт. От страна на ответника нямало съгласие да й се предоставят такива.

1

Твърди, че от 2009г. живеела и работела във В., като една седмица преди раждането на детето У., баща му я изоставил бременна. На практика детето У. и ответникът не се познавали, тъй като бащата никога не го е търсил. Към настоящия момент детето е ученик в ** клас във В., като през месец септември 2025г. му предстой преместване в друго училище, за да продължи в ** клас. Преместването в друго училище налага У. да разполага с документ за самоличност, тъй като не е гражданин на В., а той няма такъв. През 2022г. детето получило във В. право на безсрочно оставане в Обединеното кралство, а именно уседнал статут. Той има право на безсрочно оставане във В., има безсрочно право на влизане в страната и няма времеви ограничения за това колко дълго може да остане в страната. Уседналия статут дава право на детето да работи в Обединеното кралство, да използва Националната здравна служба, да учи в Обединеното кралство, да има достъп до обществени фондове като социални помощи и пенсии, да пътува като влиза и излиза от Обединеното кралство и др. За да се възползва от всички изброени права, дадени му от т.нар. Уседнал статут във В., детето трябва да има първо български документ за самоличност - паспорт, тъй като е ***, след което да получи и документ за самоличност от В.. За да продължи пълноценно живота и образованието си във В., първото условие е У. да получи български паспорт за самоличност, но няма съгласие за това от неговия баща - ответникът Р. Ю. Р.. За да използва и Националната здравна служба/посещение при Личен лекар или специалист във В., на детето му е необходим документ за самоличност, тъй като е ***.

Към настоящия момент *** годишното детето е във В. и няма издаден паспорт. Не може да пътува в чужбина, а идването му в България, без декларация - съгласие от ответника, влече детето да остане в България и да не може да продължи образованието си във В., както и да бъде разделен от семейството си. От 2021г. детето не е идвало в България, а има огромно желание за това, тъй като има много роднини и приятели в България. Счита, че не само ще бъде в интерес на детето да пътува в чужбина, но за него е изключително важно и наложително да получи и документи за самоличност във В., където е родено и където живее от раждането си. Всяко едно пътуване само би обогатило мирогледа на детето, ще му позволи да опознае роднините си в чужбина, както и да получи знания и положителни емоции при осъществяване на екскурзии и почивки в чужбина. Ответникът обаче не възприема аргументите й защо детето им трябва да има български паспорт и без всякакви доводи отказвал да й предостави декларация за пътуване на детето им в чужбина, отказвал да й даде съгласие и за изкарване на паспорт.

МОЛИ съда, да постанови решение, което да замества липсващото съгласие на ответника - бащата на детето У. А. С. с ЕГН **********, с което да разреши на малолетното дете да пътува в чужбина, придружено от ищцата – негова майка или от упълномощено от нея лице, без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват до всички страни в Европа, в т.ч. Обединено кралство В. и Северна Ирландия и Република Турция за екскурзии, почивки, гостуване, лагери, обучение, лечение и др. в т.ч. и с цел местоживеене на детето със своята майка във В. до навършване на пълнолетие или за определен период от време, но не по-малко от 5 години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение; ДА РАЗРЕШИ да бъде издаван на малолетното дете У. А.

С. с ЕГН ********** документ за самоличност по чл.13, ал.1, т. 2 от ЗБЛД, а именно - международен паспорт, ако такъв не е издаден, преди изтичане срока на валидност на вече издаден такъв или при друга възникнала необходимост от 2 това, без да е необходимо за тези действия съгласието на бащата Р. Ю. Р. с ЕГН **********. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - Р. Ю. Р., представляван от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в лицето на адв. Н. Г. намира предявеният иск е допустим. По основателността на същия, счита че е частично основателен. Искът касае заместващо съгласие за пътуване на непълнолетно дете в различни държави и издаване на документ за самоличност на същото, така, че би следвало да се установят по категоричен начин твърденията на ищцата в исковата молба, тъй като същите не са подкрепени с никакви доказателства. На практика се иска майката да има права до пълнолетие на детето да пътува с него по целия свят, което би означавало, че бащата реално няма да има възможност да има контакт с детето, докато то навърши пълнолетие. От представените по делото доказателства не се доказва категорична нужда детето да пътува в други държави освен до България и В..

За това счита, че не би следвало да се даде заместващо съгласие майката да пътува навсякъде с детето. Иска се също да бъде издаван международен паспорт на детето, докато то навърши пълнолетие. Това искане също намира за неоснователно и неподкрепено с категорични доказателства. Счита, че следва да с е уважи иска частично, а именно - да с е постанови решение, с което да разреши заместващо съгласие на бащата детето да пътува със своята майка до В. и България еднократно или за по кратък период, а не до навършване на пълнолетие, като разреши да бъде издаден документ за самоличност-международен паспорт на детето еднократно, до изтичане на неговата валидност.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска си, като допусне предварително изпълнение.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0783/29.06.2018г. съставен в Община Ш., се установява, че родителите на детето У. А. С. с ЕГН **********, роден на ***г. във В. са майка - А. С. С. и баща – Р. Ю. Р..

Видно от Решение № 10/25.01.2016г. по гр.д. № 1827/2015г. по описа на Разградски районен съд, влязло в законна сила на 07.03.2016г., гражданският им брак на ищцата с ответника е прекратен с развод, като на майката е предоставено упражняването на родителските права.

Представеното Удостоверение за постоянен адрес изх. № 00024/14.01.2025г. на Община К. удостоверява, че постоянният адрес на детето е в гр. К..

Съгласно представените две удостоверения за раждане, съдържащи се на л. 25 и 26 от делото, ищцата е майка на две деца – Р. А. С. и М.Д.Д..

Установява се от представеното Уведомление от Министерство на вътрешните работи на В. от 16.01.2022г. с превод на български език, че У. А.

С., съгласно схемата за уседнали мигранти от ЕС е присъдено право на безсрочно оставане в Обединеното кралство по член EU2 от Приложение EU на регламентите за имиграция. Това е известно също така като уседнал статут, което е право на безсрочно оставане. Това означава, че детето има сигурен статут по законите на Обединеното кралство и няма времеви ограничения за това колко дълго може да останете в страната. Детето може да работи в 3

Обединеното кралство, да използвате Националната здравна служба, да учи в Обединеното кралство, да има достъп до обществени фондове като социални помощи и пенсии, да пътува, като влизате и излизате от Обединеното кралство.

Видно от представеното копие на Здравно досие, с превод на български език, У. е регистриран в Националната здравна служба под номер 701 234 6590. Така регистрирано, детето ползва здравни услуги, което се установява от представеното Писмо от Национална здравна служба с посочен персонален болничен номер на детето, с превод на български език, удостоверяващ преглед при дерматолог, педиатър в болница Хомертън на 14.01.2019г.

Съгласно представеното копие от Договор за наем за гарантирано наемане и за първоначални наематели, с превод на български език – ищцата от 22.03.2021г. ползва жилище под наем в лондонски район Х.. Съгласно представеното Писмо от Служба за приходите и обезщетенията на Х., с превод на български език – за наетото жилище получава социални помощи и намаляване на общинския данък.

Постъпило е Писмо от Д „СП“ – К.. В същото е отразено, че детето У. живее в Кралство В. и не може да напуска страната. Това възпрепятства Д „СП“ – К. да изготви социален доклад и да направи преценка дали има риск за детето. Във връзка с липсата на издаден документ за самоличност на детето и невъзможността на същото да пътува извън страната, Д „СП“ – К. счита, че са нарушени правата на У. А. С. и е в интерес на детето да се разреши заместващо съгласие на бащата за издаване на документ за самоличност и възможност да напуска пределите на страната, в която се намира.

По делото като свидетел е изслушан Д.М.Д., живеещ на семейни начала с ищцата. Твърди, че А. е майка на децата му. У. живеел при него в Англия.

Твърди, че детето не можело да пътува свободно до България, защото нямало издадени документи. Преди три години, бащата на А. поискал пълномощно от Р. Р. за извеждане на У., но той отказал, като заявил, че няма да даде такова и детето до 18 години ще стои в Англия, като в затвор. Посочва, че У. е роден в Англия и сега е на ** години, като нямал издаден никакъв документ за самоличност нито от Англия, нито от България, освен акт си за раждане.

Майката не можела да му извади пасаван, за да пътува У. до България.

Отказват издаването на такъв документ, защото искат пълномощно от бащата.

В близките години нямат никакъв контакт с Р., а последният не си търси детето, не контактува с него, не е питал А. как е детето му. Твърди, че У. ходел на училище в Англия, но искал да пътува и до България. Твърди, че живеели в Англия, но си идвали през лятото на почивка в България, когато и У. искал да дойде, но му липсвали документи за това.

Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.

Съгласно чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова не се постигне, спорът се решава от районния съд. При решаване на въпроса относно пътуването и пребиваването на дете в чужбина следва да се изхожда от неговите интереси като се съблюдава баланс между гарантираните с нормативни актове, права на детето и родителски отговорности. Упражняването на последните не може да става по начин, противоречащ на най-добрия интерес на детето.