Определение № 18893 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18893 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110103886 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба „.“ ЕАД против В. А. А..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

От ответника е направено искане да бъде задължен ищеца да представи оригинал на процесния договор, погасителния план и общите условия към него. Това искане следва да бъде оставено без уважение, доколкото от ответника не се оспорват приложените документи по реда на чл. 193 ГПК.

Следва да допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на задачите, поставени в искова молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи оригиналите на договор за кредит, погасителния план към него и общите условия.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба при депозит в размер на 200 евро., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ., която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за внесения депозит.

ПРИЛАГА по делото ч.гр.д.№26557/2025г по описа на СРС, 153 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.07.2026г от 1

09.30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на насрещния иск.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Ищецът „.“ ЕАД против В. А. А. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1398.90 евро /2 736,01 лева, представляваща главница по договор за кредит с номер № ./20.06.2019, сключен между В. А. и „.“ АД, вземанията по който са били обявени за предсрочно изискуеми и са прехвърлени с договор за цесия на заявителя, ведно със законна лихва за период от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 177.11 евро/346.39 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 20.05.2022 г. до 02.04.2024 г., сумата 179.93 евро/351.92 лева, представляваща мораторна лихва за период от 02.04.2024 г. до 10.03.2025 г., сумата 26.17 евро/51,18 лева, представляваща друга лихва за период от 11.03.2025 г. до 02.05.2025 г, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26557/2025 г. по описа на СРС, 153 състав.

В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове от „.“ ЕАД против В.

А. А. с правно основание чл.79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца 726.80 евро /1421.49 лева, представляваща главница за периода от 20.02.2026г до 20.06.2029г по договор за кредит с номер № ./20.06.2019, сключен между В. А. и „.“ АД, вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на заявителя, ведно със законна лихва за период от 13.02.2026 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 20.06.20219г между „.“ АД и ответника е бил сключен договор за кредит с номер № ., по силата на който на А. е била предоставена в заем сума в размер на 3300 лева, като същият се е задължил да я върне ведно с начислена възнаградителна лихва.

Посочва се, че годишният лихвен процент се определя въз основа на лихвения процент базиран на спестяванията в лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.3536 пункта. Предвид това се поддържа, че към датата на сключване на договора . е в размер на 0.2464 % годишно,като именно въз основа на тази стойност са изчислени вноските по кредита, обективирани в погасителния план. Подчертава се, че дължимата от кредитополучателя сума е в размер на 4986.90 лева. Сочи се, че банката е изпълнила своите задължения, но ответникът не е заплатил дължимите суми, като първата просрочена вноска по кредита е с падеж 20.11.2021г. Поради допуснатото просрочие от банката е прехвърлила вземането си в полза на ищцовото дружество с договор за цесия от 02.04.2024г. Твърди се, че уведомление за цесията е било изпратено до длъжника, но се е върнало в цялост, поради което същото ведно с пълномощно се прилагат към исковата молба. Поддържа се, че „.“ ЕАД в качеството си на кредитор е отправил покана до ответника за доброволно погасяване на задълженията, като изрично е направено изявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове 2 и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излагат се подробни съображения, че не са налице основания да се приеме, че е налице предсрочна изискуемост, тъй като ответникът не е бил уведомен за нея. Сочи се, че обявяването на предсрочна изискуемост с исковата молба не може да породи действие със задна дата към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Поддържа се, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на ЗЗП и в частност чл.11, ал.1, т. 12 ГПК. Подчертава се, че в договора липсва ясно и разбираемо представен погасителен план с разбивка на отделните дължими суми – главница, лихви, разходи. Предвид това се позовава на чл. 22 ЗПК и счита, че се дължи погасяване само на главницата. Поддържа се и, че ответникът не е бил уведомен за цесията. Релевирано е възражение за давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по исковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да установи 1.наличието на валидно сключен договор за кредит от 20.06.2019г между ответника и „.“ АД, въз основа на който банката е предоставила на ответника парична сума в размер на 3300 лева, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитодателя предоставената сума и да заплати съгласно валидна клауза в договора възнаградителна лихва в претендираните размери, като и че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, в това число и обявяването на предсрочна изискуемост; 2. наличието на валидно възникнало облигационно отношение между „.“ АД и ищеца „.“ ЕАД, по силата на което банката е прехвърлило вземането си за процесните суми, дължими от ответника, на „.“ ЕАД,, в това число и обстоятелството, че в договора за кредит е предвидена възможност кредиторът да прехвърля вземането си на трето лице, като и че цесията е била съобщена надлежно на А. съобразно чл.

99, ал. 3 от ЗЗД.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума, за което обстоятелство не се излагат твърдения от ответника и не са ангажирани доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК отделя за безспорно между страните, че между ответника и „.“ АД е сключен процесния договор за кредит, по силата на който ответникът е получил в заем сума в размер на 3300, като същият се е задължил да я върне с договорената възнаградителна лихва.

3

Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с потребителя и при установяване на такива, ще се произнесе относно тяхната валидност.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4