Определение № 28657 от 07.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28657 гр. *****, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110121354 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 237646/27.07.2026 г., подадена от „************* *****“ ЕАД против В. Ц.

Л., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 134/2026 г. по описа на Районен съд – ******.

Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от съда указание с разпореждане от 14.07.2026 г. по ч. гр. дело № 134/2026 г. по описа на Районен съд – ******.

За преценка допустимостта на иска, съдът анализира приложените доказателства относно връчването на заповедта за изпълнение в заповедното производство.

След запознаване с материалите по делото, както и с Разпореждане от 14.07.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 134/2026 г. по описа на Районен съд – ******, съдът намира, че настоящият процес е недопустим поради липса на правен интерес, като съображенията за това са следните:

Исковият съд прави самостоятелна преценка за допустимостта на предявените искове, като когато констатира, че заповедта за изпълнение е влязло в законна сила, то предявените установителни искове се явяват недопустими.

Видно от данните по електронното заповедно производство, съдът е извършил справки за регистрираните адреси на длъжника, каквито справки са извършени и в настоящото исково производство. Видно е освен това от данните по делото, че заповедният съд е указал с разпореждане от 28.04.2026 г. издадената заповед за изпълнение да се връчи и по месторабота на длъжника.

Посочил е в случай, че по отношение на длъжника не се установи адрес на месторабота, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на 1 стопанска дейност, съобщението да се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда.

В случая след направена в заповедното производство (а и в настоящото исково производство) справка се установява, че длъжникът е с дружествоработодател – „*** ****** – НП“ ****, с адрес на дружеството по справка от ТРРЮЛНЦ: гр. *****, р-н „**********“, ул. „********* *********“ * **.

Видно от находящия се в заповедното производство отрязък от съобщение № 202644202147/07.05.2026 г., препис от издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника В. Ц. Л., чрез горепосочения му работодател – на 04.06.2026 г. и е получена от ***** ****** – деловодител, съгласно отразеното в съобщението. По делото няма данни в преклузивния едномесечен срок да е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение от длъжника, поради което се налага извод, че същата е влязла в законна сила. Безпредметно се явява връчването на копие от заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепяне на уведомление, доколкото към момента на изпълнението й (към дата 27.06.2026 г. съгласно отбелязването в съобщението), на длъжника вече е било връчено копие от заповедта чрез работодател.

След като заповедта е връчена редовно на основание чл. 46, ал. 2 ГПК и в законоустановения срок не е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, същата е влязла в сила. Когато заповедта за изпълнение е влязла в сила, кредиторът разполага с изпълнително основание и за него липсва правен интерес от водене на установителен иск по чл. 422 ГПК. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно (съгл. т. 10.а. от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Следователно, указанията на заповедния съд за предявяване на иск са били неоснователни, а подадената искова молба се явява недопустима. Тя следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила, а след стабилизиране на настоящото определение, делото следва да се върне на РС – ****** за преценка наличие на основание за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 237646/27.07.2026 г., подадена от „************* *****“ ЕАД против В. Ц.

Л..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 21354/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 179 с-в.

2

ДА СЕ ВРЪЧИ на заповедния съд по ч. гр. дело № 134/2026 г. по описа на Районен съд – ****** препис от настоящото определение след влизането му в законна сила и отбелязване за това обстоятелство върху акта, за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от определението.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3