Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Русе, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520104612 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна твърди, че ответникът е негов клиент, с кл.№ 1700167610, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с аб.№ 0407009176, находящ се в гр. Русе, местност Касева чешма. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на 1 съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДЛЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Предвид горното и на основание чл.

410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от ЗЕ, на 16.06.2023 г. в Районен съд Русе било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. П. И., в резултат на което било образувано ч.г.д. № 3169/2023 г. Към момента на подаване на заявлението ответникът имал неизплатени задължения в общ размер 716.09 лв. за обект на потребление, заведен с аб.№ 0407009176. В посочената сума били включени неплатените фактури в размер на 694.17 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 17.01.2023 г. - 20.04.2023 г., както и мораторна лихва в общ размер 21.92 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 08.06.2023 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№ 1700167610 към същата дата. Със съобщение, получено от ищеца на 03.08.2023 г., съдът указал, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК „Енерго-Про Продажби“ АД предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата 716.09 лв. за обект на потребление, заведен с аб.

№ 0407009176, от която 694.17 лв. главница за ел.енергия по фактури, издадени в периода 17.01.2023 г. - 20.04.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер 21.92 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 08.06.2023 г. Претендира присъждане и на разноските, направени в двете съдебни производства.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите по основание. Възразява, че посочените количества неплатена ел.енергия реално са доставени и потребени. Представените от ищеца писмени доказателства представлявали частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя си факти, били неподписани от ответника и не се ползвали с материална док.сила, обвързваща съда. Макар претендираните суми да били математически правилно изчислени, счита исковете недоказани по основание 2 и моли същите да бъдат изцяло отхвърлени.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 3169/2023 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед № 1526/20.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника Б. П. И. за сумите:

694,17 лв., представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 17.01.2023 г. – 20.04.2023 г., както и 21.92 лв. мораторна лихва за периода 06.02.2023 г. – 08.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника.

Към исковата молба е приложено Заявление от 23.01.2018 г., подадено от ответника до ищеца, за снабдяване с електрическа енергия за битови нужди на съществуващ обект с кл.№ 170006925 и аб. № 0407009176, в сграда, находяща се в гр.Р, ул.“В.“ 28.

По делото са представени 4 бр. фактури за обект с аб.№ 0407009176, с адрес: гр.Р., местност „К.Ч.“, съгласно които за периода 09.12.2022 г. 07.04.2023 г. ответникът е потребил ел.енергия на обща стойност 694,17 лв.

Представена е справка от ищцовото дружество за потреблението на електрическа енергия от ответника за същия обект, както и справка за платени и неплатени от ответника фактури за процесния период.

Предвид направеното оспорване претенциите на ищеца, същият представя и електронни карнети за отчетените количества ел.енергия за процесния период.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на 3 валидна облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г.

Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща сила.

Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в чл.4, ал.1 от ОУ: „....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби" АД“.

Битов клиент е само лице, което е собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване върху процесния обект. Няма пречка клиенти на електрическа енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на електрическа енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на енергия дължи цената й на предприятието.

С ТР № 2/2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ВКС, ОСГК , е дадено нормативно тълкуване разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството собственик на имота, съответно с качеството носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия (в този смисъл Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д.№ 439/2018 г. на ІІІ г.о., ВКС).

В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по 4 който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди. От депозираното от ответника заявление за продажба на електрическа енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД е видно, че Б. И. се легитимира пред електроразпределителното дружество като собственик на процесния имот в гр.Р, кв.“К.Ч.“, ул.“В.“ 28, с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108/21.12.2017 г., следователно – клиент на ищцовото дружество, титуляр по партида на обекта.

Предвид направеното с отговора на ответника оспорване, че посочените количества неплатена ел.енергия са реално доставени и потребени, ищецът представя 4 бр.електронни карнети. От същите съвсем ясно са видни старите и новите показания на измервателния уред, както и пресметнатото количество потребена ел.енергия, съвпадаща изцяло с фактурираната за исковия период.

Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора , в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер на: 75 лева по ЧГД № 3169/2023 г. по описа на РС Русе и 375 лева – възнаграждения за процесуално представителство, юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса по настоящото исково производство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Б. П.

И., с ЕГН ********, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”,

Варна

Тауърс–Г, бул.”Владислав

Варненчик”

258,

5 представлявано от Пламен Стефанов и Яна Димитрова, сумите: 694.17 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 17.01.2023 г. – 2 0.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 21.92 лева – мораторна лихва за периода от 06.02.2023 г. до 08.06.2023 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 1526/20.06.2023 г., издадена на по ЧГД № 3169/2023 г. по описа на РС-Русе.

ОСЪЖДА Б. П. И., с ЕГН *********, от гр.Р., ул.“М.“ 12, да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 сумата 75 лева – разноски по ЧГД № 3169/2023 г. по описа на РРС , както и 375 лева – разноски по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6