Определение № 267 от 14.05.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Монтана, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500177 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във връзка с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от "П.К.Б." ЕООД, ЕИК*, със седалище гр. *, подадена чрез юрисконсулт Е. К. срещу разпореждане № 757 от 03.04.2026 г. на РС *, постановено по ч. гр. дело № 356/2026г. по описа му, в частите, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.Б. от гр.*, обл. * за сумата 708.65 евро главница, 101.21 евро договорно възнаграждение за периода 25.07.2024г. -04.12.2024г., както и за сумата 37.43 евро мораторна лихва за периода 26.09.2022г. – 25.02.2026г., дължими на основание договор за потребителски кредит №* от 18.05.2022г. .

Жалбоподателят „П.К.Б.“ ЕООД твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено. Твърди, че заповедният съд е излязъл извън правомощието си по чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и е извършил недопустима проверка за валидност на договора за потребителски кредит. Излага съображения, че на основание чл. 411,ал.2,т.2 ГПК може да се откаже издаване на заповед само, когато незаконността на искането може да се изведе от самото искане , като извън преценката на съда е законосъобразното осъществяване на фактите, основание на искането. За да се приеме, че в договора е налице неравноправна клауза, трябва тя да е обявена за такава с влязъл в сила съдебен акт, а в случая липсва произнасяне на съд. Втората хипотеза на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК изисква изследване дали е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, от което следва, че съдът дължи мотиви за наличие на коя от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП е констатирал. Подробно са изложени съображения за дължимостта на договорната лихва по договора за кредит, както и на законната такава. Иска се от съда да отмени разпореждането в обжалваната част, като се присъдят разноски в размер на 7.67 евро заплатена държавна такса и 25 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна при наличен правен интерес в срока по 275, ал. 1 ГПК , поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е започнало по повод заявление от 26.02.2026г. от "П.К.Б." ЕООД срещу длъжника А. Б. за парични вземания с основание Договор за потребителски кредит №* от 18.05.2022 година, с което е поискано плащане на сумите :

1

708.65 евро – главница; 101.21 евро договорно възнаграждение; 234.32 евро възнаграждение за закупена и използвана услуга *; 255.65 евро такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит; 37.43 евро лихва за забава. Към заявлението са приложени заверени копия на договора за потребителски кредит /ДПК/ , ОУ към договора и погасителен план .

В производството по образуваното ч. гр. дело Районен съд * с обжалваното разпореждане е отхвърлил изцяло искането за издаване заповед за изпълнение. В мотивите си съдът е приел, че сключеният между страните договор за потребителски кредит / ДПК/ не отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит / ЗПК/- чл. 11,ал.1,т. 7, т.9 и т.

10, като посочения в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, поради невключване в същия разходите, дължими от потребителя за закупена допълнителна услуга *, чрез договарянето на която услуга и дължимо за нея възнаграждение се цели скрито оскъпяване на кредита и заобикаляне на изискването на чл. 19,ал.4 ЗПК. Приел е, че на основание чл. 22 ЗПК договорът за кредит е недействителен и кредитополучателят на основание чл.

23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност на кредита. Като е съобразил доказателствата за платени от потребителя по договори суми в общ размер 2803.32 евро и дължима чиста стойност на кредита 3000 лева или 1533.88 евро главница съдът е отхвърлил изцяло подаденото заявление.

Предмет на обжалване е разпореждането в частите относно вземанията за главница, договорна лихва и мораторна лихва.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. С измененията в ГПК, обнародвани в ДВ бр.

100/2019 г., в сила от 24 декември 2019 г., за заповедния съд е въведено задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение – чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. От това следва, че доводът на жалбоподателя, че БРС е излязъл извън правомощията си като е проверявал действителност на договора, е неоснователен. Цитираната съдебна практика освен че е незадължителна, е постановена преди последното изменение на ГПК. Съдът не е навлязъл в разглеждане на въпроси, които се изследват в исков процес, а е осъществил задължението си да следи за защита правата на потребителите, какъвто безспорно е длъжникът по сключения договор за потребителски кредит.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като неравноправна съгласно чл. 143,т.19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Именно с оглед възможността на потребителят да прецени тези последици в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора , като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин. От приложения договор се установява посочен ГПР 48.72 % , в който разходът за допълнителна услуга * в размер на 1500 лева не е включен. При предоставен кредит от 3000 лева от длъжника се иска връщане на обща сума в размер на 6759 лева, от което може да се направи извод, че действителният ГПР по кредита значително надхвърля петкратния размер на законната лихва , 2 определен с императивната разпоредба на чл. 19,ал.4 ЗПК като максимален размер на ГПР. Възнаграждението за допълнителна услуга е дължимо със сключване на договора за кредит, поради което и с оглед чл. 19,ал. 1 ЗПК същото се включва в годишния процент на разходите по кредита съгласно формулата за изчисляването му, приложена към закона. Непосочване в договора действителния годишен процент на разходите по кредита е ограничило възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор за потребителски кредит.

В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения относно т. н. допълнителни услуги "*" и "*" на "П.К.Б." ЕООД. В т. 1 от диспозитива на решението се приема, че чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. От данните по делото е налице обоснована вероятност закупената от потребителя допълнителна услуга *, предвиждаща възможност за приоритетно разглеждане на искането за кредит в рамките на един час да представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, поради което и разхода за тази услуга като известен на кредитора при сключване на договора следва да се включи в ГПР.

Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита съгласно чл. 23 във връзка с чл. 22 ЗПК.

ЗПК предвижда специална защита на потребителите при сключване на договорите за потребителски кредит , като целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит, поради което и същият е приложим закон при преценката от страна на съда по чл. 411,ал.2,т.3 ГПК. Все в духа на потребителската защита първостепенният съд е съобразил доказателствата за платени от длъжника по процесния договор суми в общ размер 2803.32 евро при дължима такава 1555.88 евро / 3000 лева предоставен кредит/ , съответно вземането за главница е погасено изцяло. Поради липса на изискуемо парично вземане, което да подлежи на изпълнение правилно заявлението за издаване заповед за изпълнение е отхвърлено и в частта за претендираната като неплатена 3 главница.

Предвид гореизложеното съдът приема , че е налице обоснована вероятност договорът за потребителски кредит да е недействителен като сключен в нарушение изискванията на ЗПК и конкретно чл.11,ал.1,т.10 , поради което съгласно чл. 411,ал. 2,т. 3 от ГПК правилно с обжалваното разпореждане е отказано издаване заповед за изпълнение за процесните вземания .

Водим от изложените съображения, Окръжен съд-Монтана ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 757/03.04.2026г. на Районен съд – *, постановено по ч. гр. дело № 356 по описа му за 2026 година, в обжалваните части, с които е отхвърлено заявлението на"П.К.Б." ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. "*" №*, бл.*, вх.* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А.Б. от гр. *, обл. * за сумите 708.65 евро главница, 101.21 евро договорно възнаграждение за периода 25.07.2024г. -04.12.2024г., както и за сумата 37.43 евро мораторна лихва за периода 26.09.2022г. – 25.02.2026г., дължими на основание договор за потребителски кредит №* от 18.05.2022г. , КАТО ПРАВИЛНО.