Решение № 381 от 30.10.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Русе, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20234500500440 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ОУ “И. В.“, гр. Р., представлявано от директора Т. Й.против решение № 685/15.05.2023 г., постановено по гр.д. № 3419/2022 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от В.

И. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване на уволнението му за незаконно и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Твърди, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по изложените в жалбата съображения. Иска отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, с произтичащите от това законови последици.

Претендира и направените разноски.

Ответникът по жалбата В. И. Г., чрез пълномощника си адв. П. И. от АК-Русе е подал отговор по реда на чл. 263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита обжалваното 1 решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира и направените разноски за въззивното производството.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени от В. И. Г. против жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за отмяна като незаконна на Заповед № 1226/28.04.2023 г. на директора на ОУ “И. В.“ Р., с която трудовото му правоотношение е прекратено , както и за възстановяването му на заеманата отпреди уволнението длъжност.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства безспорно е установено, че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор № ............. г., изменян с допълнителни споразумения към него, по силата на който В. И. Г. заемал длъжността „старши учител по изобразително изкуство в прогимназиален етап“. Със заповед № 1226/28.04.2022г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение, считано от 29.04.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В заповедта като основание за прекратяване му е посочено, че при В. Г. е налице неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция „старши учител“, поради липса на умения, навици и опит, подробно описани в заповедта.

Установено е, че В. Г. е един от с. на синдикалната организация на СБУ към ОУ „И. В.“ – гр. Р. В представения по делото списък, са посочени членовете на синдикалната организация, нейният председател С.С., както и секретарите: Г. М., Т. П. и В. Г.. Списъкът е входиран при работодателя на 28.04.2022 г. Съгласно удостоверение от 06.09.2022 г. на председателя на синдикалната организация, ръководството на СБУ към ОУ „И.В.“ в горния състав е избрано на 31.08.2021 г. В удостоверението е посочено, че не е взето решение за вътрешно разпределение на функциите между секретарите, а това е съобразено със спецификата на работата и организацията на работното време в ОУ „И. В.“ гр. Русе, съответно: група за целодневна организация на учебния ден; начален етап; прогимназиален етап. Посочено е, че В. И. Г. е 2 секретар „прогимназиален етап“, както и че през 2022 г. до синдикалната организация не е постъпвало искане от директора на ОУ „И. В.“, гр. Р. да се даде информация или съгласие за прекратяване на трудови договори на членове на организацията, включително и за В. Г..

По делото са събрани писмени доказателства за установяване качественото изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца и за наличието на професионални качества и умения: извадки от учебници за 5 и 6 клас по изобразително изкуство на издателство „Просвета плюс“, в които са публикувани рисунки на ищеца с учебна цел; снимки на стенописи на ищеца върху стените в коридора на ОУ “И. В.“; множество материали и статии за участия в изложби и проекти, за постижения и награди на ученици, обучавани от ищеца и за връчена награда – плакет за учители на В. Г. – учител по изобразително изкуство за съществен принос в развитието на ОУ „И.В.“, гр.

Русе; писмо от у. му М. Д., развила се в сферата на изкуствата благодарение на В. Г.; служебна бележка от 11.08.2021 г. на СБХ, гр. Русе, че В. Г. е член на Съюза на българските художници и Председател на Представителството на СБХ в гр. Русе.

Приети са: книга за контролната дейност на директора на училището от 15.09.2011 г.; протоколи от извършени проверки дейността на учители; заповеди за наложени дисциплинарни наказания на директора и учители; констативни протоколи от проверки на РУО – Русе; документи от трудовото досие на ищеца.

Към отговора на исковата молба са приложени сигнали, които съдържат оплаквания от ищеца и двама негови колеги, които системно инициирали проверки и информирали РУО за нередности в училището, както и два сигнала от родители за лошо отношение на В. Г. към ученик и за начина, по който се облича учителят. Представена е длъжностна характеристика с посочени изискванията за заемане на длъжността на ищеца.

От показанията на свидетелите В. А. П. – директор на училището от 2002 г. до 2016 г. и М. Ж. Д. и В. И. Ц. – р., на чиито д. ищецът е бил класен ръководител, се установява, че В. Г. притежава както професионални, така и личностни качества за изпълнение на заеманата длъжност. Свидетелите установяват, че същият е с много добра професионална подготовка, участвал е активно в училищния живот и в празниците на училището, рисувал е 3 картини и шаржове за ежегодния Коледен бал, които се предлагали с благотворителна цел и така се набирали средства за Училищното настоятелство, включително и за награждаване на ученици с добри резултати през учебната година. Работел е в постоянни комисии, по няколко значими проекта към училището, умеел изключително добре да мотивира децата и да подпомага тяхното развитие, активно съдействал за участието им в национални, областни и международни конкурси, поддържал изцяло естетиката на училището, направил е пана, символи на училището, билборд, рисувал по фасадата на училището. Докато бил класен ръководител успешно организирал и насърчавал децата да се явяват на олимпиади и състезания по различни предмети, след което винаги се интересувал от резултатите и се гордеел с техните постижения. С разрешение на директорката на училището неговите ученици изрисували стените на кабинета по рисуване в продължение на няколко часа, работели в екип и решавали заедно каква да бъде цялостната концепция, като всяко от децата „вложило нещо от себе си“.

Комуникирал с родителите, отговарял своевременно и съдействал за решаване на всякакви въпроси и проблеми, организирал срещи с родители на деца с проблемно поведение. Според свидетелите не е имало случаи, в които ищецът да е груб, арогантен, невъзпитан или нетактичен, напротив – познавали го като широко скроен човек, с добро сърце, с чувство за хумор, който е от онези редки учители, които вдъхновяват. Не са чували да има оплаквания от родители относно неговото поведение или отношение.

Разпитаните на страната на ответника свидетели Ц. Р. И. – у. и К. С. Ч. – у. и з. д. по учебната част в ответното училище, заявяват, че са получавали оплаквания от ученици за лошо отношение, обиди и груб език от страна на ищеца, от миризма на алкохол и цигари. Имало е случай на хващане на ръката на ученик, оплакване за допир и прегръдки от момиче и пратени ученици по време на час да купуват на ищеца материали по рисуване. При всеки сигнал за нарушение достигнал до свидетелката И., тя сигнализирала ръководството. В определен момент ищецът отказал да контактува с колегите си, на проведените педагогически съвети отношението му към тях било обидно, до свидетелите достигала информация, че обиждал колегите си и пред учениците. В. Г., заедно с други двама колеги инициирал проверки, като подавал жалби до различни институции. Идвали са на проверки от МОН.

Свидетелят Ч. в изпълнение на задълженията си, извършил проверка в час на 4 ищеца, при което констатирал, че урокът се провежда хаотично без връзка между отделните ядра, по време на проверката не е имало проблеми с дисциплината на учениците. По сигнал на ученици през 2019 г. проверил стаята, която преди е била кабинет по изобразително изкуство и видял, че от задната страна на трегера били нарисувани полови органи, но не знаел от кого и кога са нарисувани, както и дали е било под ръководството на учителя по изобразително изкуство.

В обясненият си пред районния съд на осн. чл. 176 от ГПК, ищецът уточнява, че темата за изрисуваната от децата стая е била сюжети от природата по време на различните сезони, като децата били разделени по групи, дебатирали кой какво ще рисува и били много доволни. Ищецът е възмутен от обвиненията, че е карал децата да изрисуват трегера с полови органи, не му е известен такъв случай и дори не е бил уведомен за това, а според него децата си рисуват такива неща по всички стаи. Отрича и е възмутен от твърденията, че е имало срещу него жалби относно ученичка и доклад срещу него, като категорично заявява, че нито е бил уведомен, нито наказван за нещо подобно.

В обясненията си пред районния съд на осн. чл. 176 от ГПК, Т. Й. – директор на ответното училище, уточнява, че въпросната стая не се е ползвала по време на пандемията, имало е момент, който там са се водили и часове по физкултура. Не твърди, че по трегера е рисувано под ръководството на ищеца, но било нормално учениците да сигнализират учителя, а не ръководството на училището. На въпроси, зададени от ищцовата стана, отговаря, че в училището има табло с поставени снимки на учители, носители на награди и не помни дали снимката на В. Г. е била там. Твърди, че не знае да е премахвана и възстановявана такава снимка, като допълва, че това табло е преместено на друго място в училището, след извършване на ремонтни дейности.

В приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице е констатирало, че ищецът е бил класен ръководител през учебните 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. По време на извънредното положение на ищеца не е предоставен преносим компютър, тъй като той не е пожелал да получи такъв и занятията са се водили в стаи, оборудвани с компютър. През втория срок на учебната 2020/2021 г. ищецът не е имал 5 възможност да използва учебния кабинет по изобразително изкуство, поради въведената, заради "епидемията", различна организация на учебния процес. В съдебно заседание експертът уточнява, че данните за изготвяне на експертизата са му предоставени от ответното училище.

По делото е представено заверено копие от Докладна записка от ищеца от 27.09.2021 г. до Директора на ОУ „И. В.“, гр. Р. да му бъде предоставен преносим компютър за служебно ползване за нуждите на обучението в електронна среда. На документа е поставена резолюция от 27.09.2021 г., че "в стаите, в които има ученици в ОРЕС ще бъдат поставени устройства". От това следва, че ищецът е поискал преносим компютър и не му е предоставен такъв и правилно районният съд е преценил, че не следва да се цени заключението на вещото лице в тази част, като противоречаща на писмените доказателства по делото.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна.

В настоящия случай правоотношението на служителя е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Разпоредбата визира обективно, безвиновно основание за уволнение, при условие, че работникът или служителят не разполага с необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената му работата. Липсата може да е както на професионални, така и на личностни качества. Непритежаването на професионални качества може да се дължи на недостатъчно знания, умения, опит, трудови навици. Липсата на личностни качества означава недостиг на съобразителност, издръжливост, физическа или психическа устойчивост, бързина, точност, а за ръководните длъжностибезконфликтност, способност за правилно разпределение на задачите, организаторски способности, вземане и отстояване на решение, своевременен контрол, възможност за работа в екип и т.н. Липсата на качества обаче трябва да е във връзка с ефективното, т.е. с резултатното изпълнение на трудовата функция. Необходимо е да се установи доколко недостигът на качества влияе върху трудовата функция и дали това е трайно състояние или се дължи на случайно събитие или е изключение от иначе добрите професионални и 6 личностни качества на работника или служителя.