Разпореждане № 15914 от 12.12.2022, Административен съд - Варна

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ ………………………………….г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 09.12.2022г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 259/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Първоначално делото е било образувано по исковата молба на В.И.П. срещу Главна дирекция „Охрана“ - София, с която се претендира обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди, поради конвоиране на 16.10.2018г. от затвор Варна до гр.София в автомобил без поставен обезопасителен колан.

С определение №917/23.03.2022г. на В.И.П. е предоставена безплатна правна помощ и с определение №1025/31.03.2022г. на ищеца е назначен особен представител в лицето на адвокат Н.М.П., като е дал възможност на ищеца да уточни фактическите твърдения в исковата молба относно правно-относимите обстоятелства.

С разпореждане №6344/13.05.2022г. съдът е оставил исковата молба без движение поради нередовност и е даден 7-дневен срок за уточняване на фактическите твърдения на ищеца относно конкретни обстоятелства, обосноваващи иска му, както и за представяне на писмени доказателства или искане за събиране на други такива. Съобщението е било получено от В.П. на 18.05.2022г. чрез началника на Варненския затвор и на 19.05.2022г. от процесуалния представител.

В отговор на съдебните указания е подадена от ищеца молба на 26.05.2022г., в която твърди, че не разбира какви нередности трябва да отстранява в исковата си молба, поради което съдът му е дал последна възможност с разпореждане №7245/01.06.2022г., което е било получено от ищеца на 07.06.2022г., а от адвокат Н.П. – на 20.06.2022г. Последвала е молба от ищеца с вх.№ 9618/20.06.2022г.

Исковата молба е била докладвана в съдебното заседание на 20 септември 2022г., в която ищецът е поискал ответника да уточни на коя дата е конвоят. Заявил е, че неимуществените вреди са настъпили от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС за това, че не е получил медицинска помощ след конвоирането.

С разпореждане №12265/27.09.2022г. съдът отново е оставил без движение исковата молба с подробни указания за отстраняване на нередовността ѝ, които са били получени от адв. Н.П. на 18.10.2022г.

В резултат е била представена молба с вх.№

15855/25.10.2022г., в която е наведена нова вреда – намален слух и вероятно спукано тъпанче на ухото поради непоставен предпазен колан в конвоиращия автомобил, вместо първоначалното твърдение за нарушение свързано с непредоставена медицинска помощ.

Отново с разпореждане № 13823/31.10.2022г. съдът е дал подробни и напълно изчерпателни указания към ищеца за отстраняване на нередовността на исковата молба, които са му били съобщени чрез адв. П. на 07.11.2022г. Вместо отстраняване на нередовността е подадена молба с вх.№ 17131/16.11.2022г., в която се навеждат твърдения за нови нарушения: липса на достатъчна жилищна площ, липса на медицинско лечение, липса на животоспасяващи лекарства.

Съдът за пореден път е дал указания към ищеца с разпореждане №14855/18.11.2022г., с което е поискано същия да уточни дали прави изменение на исковата си молба по отношение на твърдяното нарушение.

Съобщението е било получено от ищеца на 23.11.2022г. , а от особения му представител - на 28.11.2022г. В постъпилата молба на ищеца, представена чрез адв.М. с вх.№ 18304/07.12.2022г. отново не представлява уточняване на исковата претенция с цел отстраняване нередовността на иска.

Остава неизяснен въпроса: от какво нарушение по чл.3 от ЗИНЗС е настъпило увреждането, в какво точно се състоят неимуществените вреди, какъв размер на обезщетение се претендира и кой е ответника по иска с правно основание чл.284 от ЗИНЗС.

Статутът на ищеца като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ не го поставя в привилегировано положение нито спрямо насрещната страна, нито спрямо останалите български граждани. Затворниците не могат да очакват специално отношение от съда и обгрижване по време на съдебния процес, защото съгласно чл.6 ал.2 от Конституцията на Република България: „Всички граждани са равни пред закона.“. Освен това, настоящият ищец има назначен адвокат чрез предоставена безплатна правна помощ.

Съдът не е властен, дори и в светлината на служебното начало, да адвокатства на ищеца и да го ориентира за надлежния ответник по предявения от него иск, тъй като това би влязло в противоречие с принципа на равенството на страните по чл. 8