Решение № 6022 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6022 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100506780 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6780/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗКЗастраховане ” АД ЕИК 121265177 гр.София срещу решение №7784 от 28.04.2026 г по гр.д.

№22551/25 г на СРС , 169 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че ЗК „Лев Инс“ АД гр.София ЕИК 121130788 дължи разликата над сумата от 714,85 лева / сега 365,49 евро/ до пълния предявен размер от 1429,69 лева регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по “Каско” и ликвидационни разноски срещу застраховател по „ГО“ за причинени щети при ПТП на 29.02.2020 г на ферибот „Игуменица“ върху т.а "ДАФ" модел FTXF105 с рег.№ **** по вина на водача на т.а."Волво" с рег. № **** ; ведно със законната лихва от 31.01.2025 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 263,05 лева /сега 134,50 евро/ до пълния предявен размер от 526,10 лева лихва за забава за периода 30.01.2022 г – 30.01.2025 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №4472 от 11.02.2025 г по ч.гр.д.№5892/25 г на СРС , 169 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ .

Счита , че не е доказано съпричиняване от 50 % от водача на т.а "ДАФ" модел FTXF105 с рег.

№ ****. Не е достатъчно да се констатира , че вратата на кабината т.а "ДАФ" е била отворена, а че самото й отваряне е било противоправно и несъобразено с конкретната 1 обстановка . Неправилно се приема , че след като е имало ограничена видимост на водача на т.а."Волво" , то има равен принос на двамата водачи , като не е ясно какво е трябвало да бъде поведението на водача на т.а "ДАФ. В случая вината е изцяло на водача на т.а."Волво" , който при движение на заден ход не се е съобразил , че пространството зад него не е свободно . Няма данни водачът на т.а "ДАФ да е отворил внезапно вратата на кабината си при преминаване на т.а.“Волво“ , а всички водачи са се подготвяли за напускане на ферибота .Показанията на св.М. имат вътрешни противоречия като същият твърди ограничена видимост и заслепяване , което не трябва да се кредитира безкритично . М. е трябвало да осигури човек , който да му дава указания и така да избегне ПТП /чл.40 ал.1,2 ЗДвП/ . Дори да се приеме , че е налице съпричиняване , то по-голям е приносът на водача на т.а."Волво" .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Водачът на т.а "ДАФ“ би следвало да е запознат с особеностите при масово потегляне и излизане от ферибот . Водачът на т.а."Волво" е предприел маневрата след подаден сигнал от служител на ферибота в тъмно помещение и при отблясъци от други автомобили . Не е доказано твърдението на ответника , че е имало движение назад , а САТЕ посочва два варианта .Причина за ПТП е продължително отворената врата на т.а "ДАФ“ и включените фарове .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 12.05.2026 г и е обжалвано в срок на 26.05.2026 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ репариралият вредите застраховател има правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от застрахователя; валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите.

Пред настоящия съд спорът е съсредоточен върху евентуално съпричиняване от водача на т.а "ДАФ“ , който по твърдения на ответника отворил вратата на кабината на т.а. и я държи отворена , поради което настъпва удар при разминаване с т.а.“Волво“ . В установителната си част решението на СРС е влязло в сила .

За да отхвърли частично исковете СРС е приел , че според разпитания пред СРС свидетел Н. М. /водач на т.а.“Волво“/ инцидентът станал на излизане от ферибота . Колегата му бил спрял на края на ремаркето и бил отворил вратата . М. тръгнал много бавно напред , но чул клаксон и видял , че е смачкал вратата на другия камион . Не могъл да види , че вратата на другия камион била отворена , като било тъмно и фаровете на другия камион светели .

2

Пострадалият камион се намирал вдясно и отзад .

Според разпитания пред СРС свидетел Х.С. , същият не си спомня процесния инцидент, но потвърждава , че подписът на приложения по делото двустранен протокол е негов и че щом се е подписал, отговаря на истината. На ферибота постоянно се случвали инциденти, за които след това собствениците на камионите уреждали отношенията си със застрахователите по застраховка „Каско“.

Според приетата пред СРС САТЕ ударът се е осъществил при маневра на заден ход на водач на влекач „Волво“, рег. №**** и полуремарке с рег. № ****, като същият не се уверил, че пространството зад превозното средство е свободно и няма да създаде опасност за останалите превозни средства, при което били причинени щети на МПС „ДАФ“ с рег. №**** – изкривена предна лява врата. Вещото лице е изчислило, че за отстраняване на щетите по пазарни цени към датата на ПТП е необходима сума от 2701,48 лева, а при средни пазарни цени с алтернативни части е в размер на 1888,46 лева.

В о.с.з на 26.01.2026 г вещото лице пояснява , че има два варианта за настъпване на процесните вреди . Ако т.а.“Волво“ е тръгнал напред , то е трябвало леко да завие . Повероятно е да настъпи при движение назад . И при внезапно отваряне и затваряне на вратата ще настъпят същите увреждания . При такава ситуация поначало е трябвало да има човек , който да насочва автомобила при маневрата , защото МПС са паркирали много близо едно до друго . На място може да е имало и заслепяване от други автомобили .

Според СРС възражението за съпричиняване от страна на водача на МПС „ДАФ“ с рег.

№**** е основателно. Водачите са управлявали товарни автомобили по занятие и са били запознати с конкретната обстановка на ферибота. На ферибота МПС се паркират на минимални отстояния едно от друго, а тяхното напускане се ръководи от служител на плавателното средство. Според САТЕ действително при тези условия е възможно водачът на влекач „Волво“, рег. №**** и полуремарке с рег. № **** да не е имал видимост в огледалата за обратно виждане при пуснати фарове на товарните автомобили зад него.

Според СРС движението на превозните средства е било ръководено от служител на плавателното средство, като водачът на МПС „ДАФ“ с рег. №**** е следвало да съобрази поведението си с тези указания, които са били за напускане на ферибота на МПС, паркирани на това ниво, и да не създава препятствия, каквото се явява отварянето на вратата на МПС, което е управлявал, тъй като с това е създал пречки за безопасно движение на останалите участници. Самият той е следвало да се съобрази с ограничената видимост в огледалата за обратно виждане, вследствие от липсата на осветление и отблясъците на фаровете на останалите автомобили. Според СРС процентът на съпричиняване е 50 %.

Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Основателен е доводът на въззивника , че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено наличните доказателства , както и не е изложил законосъобразни мотиви защо приема съпричиняване от 50 % водача на т.а "ДАФ" модел FTXF105 с рег.№ **** .

По делото е представен двустранен констативен протокол , според който ПТП е настъпило 3 след движение напред и лек завой надясно на т.а.“Волво“ , при което се удря вратата на кабината на т.а.“ДАФ“ . Това личи от скицата на пътната обстановка към двустранния протокол , според която т.а.“Волво“ е посочен леко завиващ надясно . Вещото лице от САТЕ потвърждава при обясненията си в о.с.з , че е възможно настъпване на вредите по т.а.“ДАФ“ при такъв механизъм на ПТП , а не само при движение назад , както е приел СРС .

Другото важно първично доказателство по делото са показанията на свидетел Н. М.

/водач на т.а.“Волво“/ , а другият водач св. Х.С. твърди , че не си спомня процесното ПТП .

Според М. инцидентът станал на излизане от ферибота . Колегата му бил спрял на края на ремаркето и бил отворил вратата . М. тръгнал много бавно напред , но чул клаксон и видял , че е смачкал вратата на другия камион . Не могъл да види , че вратата на другия камион била отворена , защото било тъмно и фаровете на другия камион светели .

Пострадалият камион се намирал вдясно и отзад .

При тези данни не може да се приеме , че по делото е доказано по безспорен начин съпричиняване от страна на водача на т.а.“ДАФ“ . Съгласно чл.95 ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Св.М. признава , че на място е било тъмно и имало заслепяване от фаровете на другите автомобили , както и че не е могъл да види , че вратата на другия камион е била отворена . Следователно по делото няма данни при какви обстоятелства е била отворена вратата – дали това е станало внезапно и/или тя по принцип е била отворена и оставена в това положение . Нито едно от тези обстоятелства не може да се презюмира , а с това не може да се презюмират противоправните действия на съпричиняването . Само по себе си отварянето на врата на МПС е правомерно действие .

Трайна е практиката на ВКС , че съпричиняването следва да бъде доказано от лицето , което го твърди по безспорен начин и при условията на пълно доказване . В случая не е проведено такова доказване от ответника-въззиваема страна .

Само за пълнота трябва да се отбележи , че дори да имаше доказателства за съпричиняване от водача на т.а.“ДАФ“ , то СРС би следвало да изложи подробни мотиви за процента на съпричиняване - в случая защото приема равен принос на двамата водачи за настъпване на ПТП . Очевидно , че и при евентуален принос на водача на т.а.“ДАФ“ , водещ би следвало да е приносът на водача на т.а.“Волво“ , който е предприел маневра с управление на МПС довела до ПТП , докато т.а.“ДАФ“ безспорно е бил в покой . Само при отворена врата на кабината без движение на другото МПС ПТП въобще нямаше да настъпи . ЗДвП възлага завишени изискванията за дължима грижа от водачите при управление на МПС спрямо дължимата грижа от пътник в МПС , какъвто по-скоро се явява в случая водачът на т.а.“ДАФ“ при МПС в покой .

При наличните доказателства следва да се приеме , че причина за ПТП е само противоправното поведение на водача на т.а.“Волво“ , който е нарушил чл.25 ал.1 ЗДвП като при потегляне и последващо движение не е съобразил с положението и габаритите на т.а.“ДАФ“ , включително отворена врата на същия , наличните минимални разстояния 4 между двете МПС , тъмнината и заслепяването от други МПС . По аналогия на чл.40 ал.2 ЗДвП при подобни тежки условия на маневриране водачът на т.а.“Волво“ е следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасности . Не е такова лице служител на ферибота , чието единствено задължение е да посочва реда на последователно излизане на МПС .

Налага се изводът , че възражението за съпричиняване е недоказано и неоснователно .

Решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете да се уважат със законните последици /допълнителни разноски на въззивника пред СРС и разноски пред СГС/ .