Решение № 1211 от 26.07.2018, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 26.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Л.Д.като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 784 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от И.Н.А.,

ЕГН **********,*** срещу ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***представлявано от И.Ц. ***съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 460,00 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от м. ноември 2017 г. до м. декември 2017 г.; иск с правно основание чл.150 КТ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 1148,62 лева, представляващи, положен от ищеца извънреден труд за м. октомври, ноември и декември 2017 г. от които: за м. октомври 2017 г. сума в размер на 156,63 лева, за следните дни: 05.10.2017 г – 8 часа извънреден труд; 07.10.2017 г – 8 часа извънреден труд; 08.10.2017 г – 8 часа извънреден труд; за месец ноември 2017 г- сума в размер на 678,73 лева, за следните дни: 09.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 10.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 13.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 04.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 15.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 16.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 17.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 22.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 23.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 24.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 27.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 28.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 29.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; за м.декември сума в размер на 313,26 лева за следните дни: 09.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; 10.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; 11.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; 12.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; 20.12.2017 г – 8 часа извънреден труд и 21.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2017 г. в размер на 49,28 лева, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата си молба, че е работил в ответното дружество по силата на сключен между тях трудов договор от 19.09.2017 г. на непълно работно време от 4 часа. Сочи, че за месеците октомври, ноември и декември е полагал извънреден труд, който не му е заплатен.

Излага, че през м. октомври 2017 г. е полагал извънреден труд, както следва: 05.10.2017 г – 8 часа извънреден труд; 07.10.2017 г – 8 часа извънреден труд; 08.10.2017 г – 8 часа извънреден труд; за месец ноември 2017 г. : 09.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 10.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 13.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 04.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 15.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 16.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 17.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 22.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 23.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 24.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 27.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 28.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; 29.11.2017 г – 8 часа извънреден труд; за м.декември: 09.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; 10.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; 11.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; 12.12.2017 г – 8 часа извънреден труд; 20.12.2017 г – 8 часа извънреден труд и 21.12.2017 г – 8 часа извънреден труд.Твърди, че месеците ноември и и декември не му е изплатено и трудовото възнаграждение. Излага и, че ответното дружество не му е заплатило обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2017 г.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди сторените по делото разноски. Счита, че иска е доказан както по основание, така и по размер.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Не оспорва факта, че между страните в периода от 20.09.2017 г. до 22.12.2017 г. е съществувал трудов договор, в който е уговорено непълно работно време – 4 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 230 лева. Излага, че трудовите възнаграждения в ответното дружество се плаща след 22-ро число на следващия месец. Твърди се, че за м. ноември 2017 г. ищецът има 19 работни дни и 3 дни болнични, за което ме у начислено възнаграждение в размер на 213,28 лева, като след съответните удръжки му се полагало чиста сума за получаване – 166,88 лева.

Излага, че на 22.12.2017 г. се е обадил на ищеца да дойде да си поучи заплатата, но той отказал, тъй като заявил, че напуска. Навежда доводи, че с пощенски запис от 05.01.2018 г. му е изпратена сумата от 166,88 лева, представляваща дължимото му трудово възнаграждение. Твърди, че на 08.01.2018 г. му е преведена и сумата от 148,83 лева, вкл. начислено трудово възнаграждение за м. декември 2017 г. в размер на 127,78 лева и 54,75 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. Излага, че след приспадане на съответните дължими удръжки се е получила сума в размер на 148,83 лева. Твърди, че на 22.01.2018 г. бил уведомен от пощенската станция, че ищецът е отказал да получи пощенските записи и те са върнати. Не оспорва факта, че ищецът има право да получи посочените от него суми. Твърди, че тъй като той е отказал да получи същите не е налице забава на кредитора, поради което счита, че за тези суми не му се дължи лихва и разноски.

Оспорва предявения иск за извънреден труд, като твърди, че не е полагал такъв.

Излага, че не е запознат и с тахографските шайби, защото такива не са му били предадени, а са задържани от ответника.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че с пощенски записи са му изпратени дължимото възнаграждение за полагания от него труд до датата на прекратяване на трудовото правоотношение и за неползвания платен годишен отпуск. Счита, че по този начин ответникът е изпълнил задължението си към ищеца. Твърди, че с неполучаване на дължимите суми ищецът е изпаднал в забава, поради което ответникът му дължи плащане, но не и лихва за забава.

Оспорва искът за заплащане на положен извънреден труд. Сочи, че същият се допуска само в посочените в КТ случаи. Излага, че от заключението на вещото лице, което е работило на базата на представените от ищеца тахографски шайби се установява, че управлявания от ищеца автомобил е работил повече от 4 часа. Сочи обаче, че за . ноември има дублиране, доколкото се установява, че ищеца е работил 19 дни, а е представил тахографски шайби за 13, поради което и счита, че е налице дублиране, като в някои дни е работил двойно и са му зачетени за 4 часа. Навежда доводи, че от заключението на ССЕ се е установило, че при работодателя не е налична документация за полаган извънреден труд. Сочи, че тъй като ищецът е задържал тахографските шайби ответникът не е имало как да разбере колко точно е работил. Навежда доводи, че не е доказано, че ищецът е работил повече и то със знанието на работодателя, който ако е бил наясно е щял да му заплати изработеното. Излага, че от тахографските шайби е видно, че ищецът не е работил през цялото време.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че ищецът е работил при ответника на длъжност *** с непълно работно време – 4 часа и с основно месечно възнаграждение в размер на 230 лева.

Установява се от приложената по делото длъжностна характеристика на ищеца и какви са били основните му задължения.

Видно е от приложената по делото Заповед за прекратяване на ***, че на основание чл.71, ал.1 от КТ, сключеният между страните трудов договор е прекратен.

От приложеното по делото писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, изпратена до ищеца по делото се установява, че същите са му посочили, че след проверка в ответното дружество се е установило, че дължимото му трудово възнаграждение и обезщетението за неизползван отпуск са му изпратени с пощенски запис.

По делото са приложени и двадесет и две копия на тахографски дискове от автобус с ***, които са обект на изследване на назнамената по делото САЕ.

Установява се от приложената по делото платежна ведомост за м. ноември 2017 г., че на ищеца е начислено трудово възнаграждение за м. ноември в размер на 166,88 лева.

Видно е от приложената по делото платежна ведомост за м. декември 2017 г., че на ищеца е начислено трудово възнаграждение за м. декември в размер на 145,83 лева.

От приложените по делото пощенски записи се установява, че ответникът е изпратил на ищеца чрез ***два пощенски записа с основание – „заплата за м. ноември 2017 г.“ и „заплата за м. декември 2017 г. и неизползван платен годишен отпуск“, които са върнати с отбелязване, че „получателят отказва да получи сумата по записа“.

По делото са изслушани и ССЕ и САЕ, заключението на които съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото.

От заключението на ССЕ се установява, че: неплатеното трудово възнаграждение на ищеца от ответното дружество за м. ноември 2017 г. е в размер на 166,88 лева, като по делото са налице данни за пощенски запис за изплащане на това възнаграждение; неплатеното трудово възнаграждение на ищеца от ответното дружество за м. декември 2017 г. е в размер на 96,55 лева, като по делото са налице данни за пощенски запис за изплащане на това възнаграждение; по иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за 5 дни за 2017 г. – същото е в размер на 49,28 лева, като по делото има данни за пощенски запис за изплащане на това обезщетение.; по иска за извънреден труд – в счетоводството на ответника не се установяват заповеди и други документи, установяващи такъв положен труд, но на база на твърденията на ищеца с точно конкретизирани периоди, обезщетението помесечно на основание чл.262 КТ е както следва: за м. октомври 2017 г. – извънреден труд в размер на 108,56 лева; за м. ноември 2017 г. –извънреден труд на стойност 423,28 лева; за м. декември 2017 г. – извънреден труд -206,24 лева.

От заключението на допуснатата по делото САЕ се установява, че ищеца е работил по следните маршрути : ***и ***; 08.10.2017 г. – ***и обратно;

09.11.2017 г.– *** и обратно; 10.11.2017 г –– *** и обратно; 13.11.2017 г. - *** и обратно; 14.11.2017 г. - *** и обратно; 15.11.2017 г. – *** и обратно; 16.11.2017 г – *** и обратно; 17.11.2017 г – *** и обратно; 22.11.2017 г – ***и обратно; 23.11.2017 г. - ***и обратно; 24.11.2017 г – ***и обратно; 27.11.2017 г. - *** и обратно; 28.11.2017 г – – *** и обратно; 29.11.2017 г – ***и обратно; 09.12.2017 г – *** и обратно; 10.12.2017 г – *** и обратно; 11.12.2017 г – *** и обратно; 12.12.2017 г – *** и обратно; 20.12.2017 г – *** и обратно. Установено е и, че по маршрута – *** работният ден е започвал в диапазона от 5.45 и 5.55 и приключвал в 20.00 и 20,05 часа, а по маршрута - ***работният ден е започвал в диапазона от 5.35 и 5.45 и приключвал в 20.45 и 20,55 часа. В проведеното по делото о.с.з. вещото лице подробно описва начина, по който се изчислява изминалото време и почивките на управлявания от ищеца автобус.

По предявеният иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ.

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищецът е да установи: факта, че между него и ответника е възникнало валидно трудово правоотношения, по силата на които е заемал длъжността „шофьор“; че през претендирания период от време е полагал труд по силата на последното; както и размера на договореното и дължимо между страните месечно трудово възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй като твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване на който се носи от отсрещната страна. Ответникът не е ангажирал такива доказателства. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото се установява, че неизплатеното ТВ на ищеца за м. ноември 2017 г. е в размер на 166,88 лева, а за м. декември 2017 г. е в размер на 96,55 лева. Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.128, т.2 вр. чл.242 от КТ е основателен и доказан до размера от 166,88 лева за м. ноември 2017 г. и за размера от

Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/304da349-53e8-4b2e-9158-f8d5fe6a67b8