Решение № 64 от 07.07.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. гр. Добрич, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

М.а Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора Р. Г. Б. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253200600033 по описа за 2025 година Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, по жалба на защитника на П. Ж. П. срещу присъда №45/27.11.2024г. по н.о.х.д.№769/2022г. на РС-гр.Добрич. С атакувания акт П. и С. Д. К. са признати за виновни в това, че на 23.03.***г. в гр.Д., в съучастие помежду си и с трето неустановено лице като съизвършители, по хулигански подбуди, нанасяйки удари с юмруци и ритници, причинили на С. Й. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на меки черепни обвивки, кръвоизлив в лява очна ябълка, кръвонасядане на лявото бедро, разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, кръвонасядане на клепачите на лявото око, контузия на главата и лява очна ябълка, сътресение на мозъка, в съвкупност довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота–престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във в-ка с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК.

1

На основание чл.78а, ал.1 от НК първостепенният съд е освободил П. от наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева. По отношение на С. Д. К. е постановено лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години.

С депозираната от името на П. Ж. П. жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност-материална и процесуалноправна, както и за необоснованост на атакувания акт. Претендира се за отмяна на присъдата и признаване на жалбоподателя за невиновен в извършването на вмененото престъпление, алтернативно-за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият К., представляван от защитник, заявява, че не желае да се присъедини към жалбата.

От името на частния обвинител Д. повереникът оспорва депозираната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

Представителят на ОП-гр.Добрич пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

След като обсъди и прецени становищата и доводите на страните, в рамките на правомощията по чл.314 от НПК, настоящият състав провери изцяло преюдициалните актове и действия по делото.

При постановяване на атакуваната присъда първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 23.03***г. в обособена група в социалната мрежа „Ф.“ възникнал спор между С. Д. и П. П. за това, чий автомобил е по-бърз.

Лицата не са се познавали лично, не са имали предходни конфликти, но публикуването на постовете прераснало в открито заяждане от страна на подсъдимия. Същият разбрал от съобщенията, че пострадалият и приятелите му са в заведение „Ж.“ в гр.Д. По същото 2 време самият П., С. К. и други неустановени при разследването пет или шест лица се намирали на тренировка по футбол. Провокирани от кореспонденцията в социалната мрежа подсъдимите отишли с автомобила на К. до въпросното заведение, следвани от неустановените лица във втора кола.

С. Д. видял пристигането на П. и излязъл пред заведението.

Слизайки подсъдимият се насочил към пострадалия, като след него вървял С. К.. П. се обърнал съм свидетеля с думите „*********“, след което нанесъл няколко удари с ръце свити в юмрук в лицето на Д., предизвиквайки кръвотечение. Веднага след това се включили С. К. и неустановено лице , нанасяйки удари с ритници с крак и юмруци в различни части на тялото, както и в областта на главата на пострадалия, който се бил навел напред и се предпазвал с ръце, след което паднал на земята. Приятелите на пострадалия Д. излезли от заведението, но не могли да се намесят, тъй като били възпрени от придружаващите подсъдимите лица. Побоят приключил бързо, след което П., К. и неустановеното лице си тръгнали с автомобила, с който подсъдимите пристигнали, а Д. бил отведен в МБАЛ-гр.Д., където му била оказана медицинска помощ.

Пострадалият отказал хоспитализация, но между 27.03. и 30.03.****г. било проведено лечение в неврохирургично отделение поради оплакване от прогресиращо главоболие, болка в областта на лявото око и двойно виждане.

Вследствие на нанесения побой пострадалият претърпял: контузия на главата и лява очна ябълка, сътресение на мозъка, кръвонасядане на клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана на горния клепач на същото око, кръвоизлив в очната ябълка, разкъсноконтузна рана на меки черепни обвивки, кръвонасядане на лявото бедро. Уврежданията представляват лека телесна повреда, довела са до временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Травмите се дължат на множество удари с юмруци и ритници, минимум 4-5, 3 нанесени със значителна сила, повечето в областта на главата.

Кръвонасядането на клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана на горния клепач и кръвоизлива в лява очна ябълка са резултат на един сравнително силен удар с юмрук в областта на лявото око. Посоката на нанасяне е отпред назад за пострадалия Д., при изправена глава, като уврежданията биха могли да се получат при удар с юмрук с или без поставен бокс. Кръвонасядането на бедрото е в резултата на отделен удар, нанесен обичайно с крак, а разкъсно-контузната рана на меки черепни обвивки високо теменно в ляво-резултат от удар с твърд предмет, с ясно изразен ръб-обувка, бокс и всички други носещи подобна характеристика. Травматичните увреждания в областта на лявата очница са съотнесени със степен на вероятност към нанесен удар в изправено положение за пострадалия, а тези по лявото бедро и теменната област на главата-след падане на пострадалия на земята.

Първостепенният съд е подчертал, че изложената фактическа обстановка е изведена от обясненията на подсъдимите П. и К., показанията на свидетелите С. Д., Д. Т. Г., Д. Н. Д., Н. М. М., М. Д. А., Т. Н. Б. и Й. Г. Г., както и от заключението по изготвената СМЕ.

Така представената от първоинстанционния съд фактическа обосновка на взетото решение не съответства на стандартите по чл.305, ал.3 от НПК до степен на липса на мотиви по чл.348, ал.1, т.2, във в-ка с ал.3, т.2, пр.1 от НПК. В основата на нарушението стои превратна оценка на доказателствения материал, съдържащ множество особено съществени противоречия, изрично систематизирани и указани от защитата:

Самият пострадал описва нанесен му от П. удар с дясна ръка в областта на лявото око, впоследствие сочи, че от приятелите си разбрал, че подсъдимият го бил удрял главно в дясната част на главата.

Категорично заявява също така, че при побоя не е бил повалян на земята. От своя страна П. обяснява, че е нанесъл удара с лявата си ръка. Експертното заключение обаче установява директен удар в 4 областта на окото. Същевременно двама от свидетелите са категорични, че Д. е бил повален на земята при втората фаза на побоя.

Според приобщените чрез прочитане показания на Г., ударът от П. попаднал над лявото ухо на пострадалия. Свидетелят Д. описва удар с лява ръка попаднал в скулата, докато пред съдебния състав посочил темето си, А.-удар в окото, макар, че в предходните си показания е говорил за ухото. Т. Б. признава, че даденото от него описание на първия удар всъщност е резултат от лично предположение. Противоречиви са и показанията на Й. Г., чиято способност да дава достоверни показания е очевидно компрометирана. Същевременно резултатите от проведения от съда следствен експеримент са поставили под сериозно съмнение възможността въпросните свидетели, намирали се на разстояние от два до четири метра зад гърба на пострадалия, да са наблюдавали непосредствено осъщественото от П. деяние.

Въпреки съществуващите крайни противоречия показанията на свидетелите са окачествени от първоинстанционния съд като „последователни, логични, достоверни и непротиворечиви“, обективно и правдиво възпроизвеждащи релевантни за процеса факти, респективно-като подлежащи на безусловно кредитиране при допуснатото безкритично приемане на обвинителната теза. Освен това първата инстанция изрично декларира, че наред с въпросните свидетелски показания наравно цени и обясненията на подсъдимите П. и К. като достоверни и непротиворечиви. Това очевидно се отнася до обясненията на първия подсъдим, прочетени по реда на чл.279, ал.2, във в-ка с ал.1, т.4 от НПК, след като преди приключване на съдебното дирене П. и К. изрично са отказали да дават обяснения и да отговарят на въпроси свързани с обвинението. С приобщаването и основаването на присъдата си върху тези обяснения съдът е нарушил забраната по 287, ал.4 от НПК, действаща по отношение на процесуалните изявления на подсъдимия преди допуснатото в 5 съдебната фаза изменение на обвинението по чл.287, ал.1, пр.1 от НПК, състоящо се в съществена промяна в обстоятествелктвената част посредством въвеждането като съизвършител на трето неустановено, предполагаемо наказателноотговорно лице, действащо по същите общи за подсъдимите хулигански подбуди.

Във връзка с изложените констатации и съображения настоящият състав прие, че процесът по формиране на вътрешно убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото е подменен от първоинстанционния състав с декларативни изявления, избирателно и превратно тълкуване на доказателствения материал и пълно неглижиране на фактите, изцяло лишаващи взетото решение от дължимата обосновка. Констатираните пропуски съставляват от една страна нарушение по чл.14 и чл.305, ал.3, водещо до липса на мотиви, а от друга-по чл.105, ал.2 от НПКобосноваване на решението по същество с неприобщени по надлежния процесуален ред обяснения, влечащи поотделно пороците по чл.348, ал.3, т.1 и т.2, във в-ка с ал.1 от НПК. Всяко от двете нарушения съставлява самостоятелно основание по чл.335, ал.2 от НПК за отмяна на първоинстанционния акт, доколкото се касае за съществени процесуални нарушения, неотстраними в хода на въззивното производство. При това положение е безпредметно и обсъждането на останалите релевирани от защитата възражения относно неправилното прилагане на материалния закон и фактическата грешка в изписването на имената на жалбоподателя в оспорваната присъда.

С оглед изложеното и на основание чл.335, ал.2, във в-ка с чл.314, ал.2 и чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК съдът РЕШИ:

Отменя изцяло присъда №45/27.11.2024г. по н.о.х.д.№769/2022г. на РС-гр.Добрич и връща делото за ново разглеждане от друг състав.

6

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7