Определение № 32704 от 04.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32704 гр. София, 04.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110147938 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 186191/28.05.2025 г.от С. П., чрез адв Д. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се иска в полза на адв. Д. да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение в размер на 990,72 лева с ДДС. В молбата се излагат съображения във връзка с практиката на Съда на Европейския съюз при определяне на разноските, които следва да бъде осъдена да заплати загубилата делото страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от ответната страна, в което се излагат съображения за неоснователност на молбата.

Подадена е и молба с вх. № 201282/09.06.2025 г. от „.....“ АД с искане за изменение на решението в частта за разноските, като молителя в качеството му на ищец по насрещния иск да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 200 лева – депозит за изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Моли се също така да бъде намалено присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение, като се вземе предвид, че съгласно съдебната практика не се присъжда ДДС при осъществена безплатна правна помощ.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище по така депозираната молба от насрещната страна, в което се моли да бъде оставена без уважение молбата за изменение на решението. Сочи, че общият размер на разноски, възложени в тежест на ищеца не следвало да надвишава вече определените такива.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбите по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските са подадени от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок.

Представени са списъци на разноските по чл. 80 ГПК от ищеца и неговия 1 процесуален представител, поради което молбите са допустими.

Разгледана по същество, молбата подадена от адв. Д. е неоснователна.

Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/.

С оглед на изложените критерии при определяне размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на адвоката при осъществена безплатна правна помощ, предвид ниската правна и фактическа сложеност на делото, обема на осъществената от адвоката работа по защита правата и интересите на ищеца, съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта относно присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение.

Що се отнася до молбата, подадена от „.....“ АД, същата е частично основателна.

Действително, в постановеното по делото решение съдът е приел, че въпреки отхвърлянето на насрещния иск, доколкото същото е сторено поради извършено плащане в хода на производството, на ищеца по насрещния иск се дължат извършените разноски. При определяне размера на дължимите се разноски съдът не е взел предвид заплатения от ищеца по насрещния иск депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лева, поради което решението следва да бъде изменено, като на ищеца по насрещния иск бъде присъдена допълнително сумата в размер на 200 лева – разноски за депозит за ССчЕ.

В останалата част, съдът намира молбата за неоснователна, като съдът не намира основание за изменение на решението относно присъденото в полза на адв. Д. възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 186191/28.05.2025 г, подадена от С.

П., чрез адв Д. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се иска в полза на адв. Д. да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение в размер на 990,72 лева с ДДС.

2

ИЗМЕНЯ Решение №9403/22.05.2025 г., постановено по гр.д. №47938/2024 г. по описа на СРС в частта относно присъдените в полза на „.....“ АД разноски, като ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН:********** да заплати на „.....“ АД, ЕИК: 202255877 сумата в размер на 200 лева – разноски за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 201282/09.06.2025 г., подадена от „.....“ АД в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3