Определение № 487 от 22.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. София, 21.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Невена Грозева

Бонка Янкова като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно частно наказателно дело № 20248003200905 по описа за 2024 година Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК.

С определение 1248 от 8.10.24 г. постановено по нахд № 955/24 г. съдията- докладчик от Районен съд – Пазарджик е прекратил производство и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд -Бургас.

След запознаване с приложените по делото материали, ВКС констатира, следното :

В РС- Бургас по жалба на „Л. - България“ ЕООД срещу НП № 74496874661 от 22.12.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас на НАП е образувано нахд № 784/24 г. С НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 59 а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.

118, ал. 10 от ЗДДС. Съдията- докладчик е преценил, че РС – Бургас не е местно компетентен да разгледа делото и го изпратил без мотиви на РС Пазарджик, където по същата жалба е образувано нчд № 955/24 г. Съдиятадокладчик приел, че с оглед описаните фактически обстоятелства в НП, нарушението не е извършено в Пазарджик , а е извършено в гр. Бургас и поради това не се явява компетентен да разгледа делото, поради което прекратил производството и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК повдигнал спор за подсъдност с РС- Бургас.

ВКС прецени, че компетентен да разгледа жалбата на „Л. България“ ЕООД срещу НП е трети съд, а именно РС- София.

Съображенията на ВКС за това са следните :

НП е издадено срещу „Л.- България“ ЕООД за това, че при извършена проверка на 28.11.2023 г. в обект бензиностанция „Л.“, находяща се на АМ „Тракия“ 88 км. стопанисвана от „Л.- България“ ЕООД, дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н- 18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговски обекти е 1 извършило нарушение, като не е спазило изискванията на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата, да подаде в НАП електронен документ за получаване /ЕДП,/ съгласно приложение №23 за потвърждаване на получено гориво. На 5.10.2023 г. е извършена доставка 17 940 кг. газ- пропан – бутан, предназначена за продажба от обект за крайно разпространение. Установено е, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да подаде в НАП данни за получените количества, съгласно изискванията на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Изхождайки от описаните в обстоятелствената част на НП обстоятелства, ВКС съобрази следното :

Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което се явява доставчик или получател на течни горива е длъжно да подаде до НАП данни за доставката и движението на доставеното/полученото количество гориво. Подаването на електронен документ за получаване /ЕДП/ на гориво става чрез Информационната система „Контрол на горивата“ към НАП.

Съгласно чл. 99 от ДОПК декларациите и другите документи, /касаещи действието на ЗДДС/ се подават в Компетентната териториална данъчна дирекция на НАП. „Компетентна териториална дирекция“ съгласно чл. 8 от ДОПК е тази, където е седалището на юридическото лице. Седалището на данъчно задълженото лице „Л.- България“ ЕООД е в гр. София и следователно, мястото, където е следвало да бъде подаден електронния документ за доставка е ТД на НАП – София. Описаното в НП нарушение е извършено чрез бездействие, с оглед на което за място на нарушението следва да се приеме, мястото където е следвало да бъде извършено дължимото действие – а именно „подаването“ на електронния документ за доставка е следвало да бъде направено в ТД на НАП – София, където е седалището на юридическото лице.

Ето защо, нито Районен съд – Пазарджик, нито Районен съд - Бургас са местно компетентни съдилища и за това повдигнатият между тях спор за подсъдност не може да бъде решен в полза на нито един от тези два съда, а с оглед правилата на чл. 36, ал. 1 от НПК следва да се реши в полза на трети съд, в случая това е Софийски Районен съд.

С оглед процесуална икономия, ВКС счита, че следва да изпрати делото за разглеждане и решаване директно в местно компетентния съд – Софийски Районен съд. /в такъв смисъл са Определение № 2/ 14 г. по нчд 2310/13 г. на ВКС, Определение № 36/17 г. по нчд № 389/17 г. на ВКС и др. / Мотивиран от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА нахд № 955/2024 г. по описа на РС- Пазарджик за разглеждане от Районен съд – София.

2

Копие от определението да се изпрати на РС- Бургас и РС- Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3