Присъда № 78 от 21.11.2023, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към Присъда№78 от 21.11.2023 г. на РС-Пазарджик, постановена по НЧХД №391/23г. по описа на съда

Наказателното производство е образувано по тъжба и допълнение към нея, депозирани от Е. Й. Е. от с.Огняново обл.Пазарджик срещу подсъдимия М. Н. Д. за това, че на 17.11.2022г., в с.Огняново, обл.Пазарджик, в качеството си на родител на малолетния М. Н. Д., роден на 20.11.2015г., не е изпълнил съдебно решение № IV-193/20.08.2020r., постановено по в.гр.д. № 1681/2019г. по описа на Окръжен съд- Бургас, влязло в законна сила на 08.12.2021г., относно упражняването на родителските права върху детето М.

Н. Д. от майката Е. Й. Е.- престъпление по чл.182 ал.2 от НК.

Доколкото престъплението, за което е повдигнато обвинението не е тежко такова, местоживеенето на подсъдимия в страната не е известно и след щателно издирване не бе установено и при извършена от съда преценка, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, съдебното производство беше разгледано по правилата на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. С оглед гарантиране правото на справедлив процес, на подсъдимия беше назначен служебен защитник в лицето на адв.Г. Б. от АК- Пазарджик.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереника си адв.А. Т.. Поддържа обвинението по чл.182 ал.2 от НК, повдигнато с тъжбата, с уточнението, направено и в допълнението към нея, че престъплението не е свързано с приложението на чл.26 ал.1 от НК. Счита, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава, визиран в нормата на чл.182 ал.2 от НК. Моли същият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание.

Служебният защитник на подсъдимия счита, че по делото са събрани доказателства, обуславящи наличието на законовите предпоставки за прилагане нормата на чл.78а от НК, за което моли съда.

Съдът, като съобрази писмените доказателства по делото, доводите на частния тъжител, показанията на разпитаните свидетЕ., становището на защитата приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият М. Н. Д. е роден на ****г. в гр.Варна, с постоянен адрес: гр.Средец, обл.Бургас, ****, българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН **********.

Тъжителката Е. Й. Е. и подсъдимият М. Н. Д. са бивши съпрузи.

Гражданският им брак е прекратен с развод, постановен с Решение №66/04.07.2019г. на РС- Средец по гр.д. №521/2018г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 03.09.2019г. в частта, с която е прекратен брака.

Двамата имат общо дете- малолетният М. Н. Д., родено на 20.11.2015г. в Кралство ВЕ.кобритания.

1

С Решение № IV-193/20.08.2020г. на ОС- Бургас, постановено по в.гр.д.

№1681/2019г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 08.12.2021г., упражняването на родителските права върху малолетното дете М. Н. Д. е предоставено на майката- Е. Й. Е.. Местоживеенето на детето е определено при майката на адреса й в с.Огняново, обл.Пазарджик. Постановен е и режим на лични отношения на бащата- М. Н. Д., както следва: всеки месец- по пет дни в края на месеца или по друго време, след предварително уточняване с майката; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година, до достигане на училищна възраст- в периода 24.12. на предходната до 03.01. на следващата година, а след тръгване на детето на училище- през цялата зимна ваканция, включително Коледа и Нова година; всяка нечетна година, до достигане на училищна възраст на детето10 дни в рамките на ВЕ.кденските празници, а след тръгване на детето на училище- през цялата пролетна ваканция; всяка година- три дни за рождения ден на бащата; всяка нечетна година- три дни за рождения ден на детето.

Посочено е, че бащата следва да взема детето в 10:00 часа на първия ден и да връща детето в 18:00 часа на последния ден, на адреса, където е местоживеенето на детето, или от друго място, след предварително уточнение с майката.

През м.ноември 2022г. подс.Д. поискал от майката да вземе детето извън определения от съда режим за личните контакти- на 13.11.2022г. /неделя/, в 10:00 ч.. Частната тъжителка са съгласила, след като същият обещал, че ще води детето на училище през седмицата и ще го върне в четвъртък, на 17.11.2022г., в 18:00 ч., в дома й в с.Огняново, обл.Пазарджик.

На 13.11.2022г. подсъдимият взел детето от дома на тъжителката, но не завел детето на училище в първия работен ден- на 14.11.2022г. и не го върнал на майката на 17.11.2022г., съгласно предварителната им договорка.

Последвалите опити от страна на майката да се свърже с подсъдимия и да вземе детето се увенчали с неуспех, тъй като същият преустановил всякаква комуникация нея.

Междувременно, още на 13.11.2022г. в 20:23ч. подс.Д. извел детето извън страната с лек автомобил с рег. № **** , преминавайки през ГКПП Стрезимировци към РСърбия с английския паспорт на малолетното като гражданин на Кралство ВЕ.кобритания.

След установяване на това обстоятелство частната тъжителка предприела серия, но безуспешни действия по откриване и връщане на детето.

Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдържащи се съответно в показанията на свидетЕ.те А. П. и М. Е., Решение №IV-193/20.08.2020г. на ОС- Бургас по в.гр.д. №1681/19г./л.24-32/, Удостоверение с peг. №312р- 4663/22.02.2023г. на ОД на МВР- Пазарджик/л.58-59/, Удостоверение №206/16.02.2023г. от ОУ"Отец Паисий"- с.Огняново, общ.Пазарджик /л.60/, писмо от РС-Средец и 2 заявка /л.220,221/, социален доклад /л.165-166/, справка съдимост/л.145/ и характеристична справка /л.195/.

По отношение съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, съдът не констатира противоречия в доказателствените материали. СвидетЕ.те последователно и житейски правдиво възпроизвеждат непосредствени свои възприятия за предварителните проведени разговори между двамата родитЕ., за вземането на детето от неговия баща, за конкретната дата, когато е станало това, както и за договорката относно деня, когато детето е трябвало да бъде върнато на майката в дома й в с.Огняново. Нито един от двамата свидетЕ. не отрича, че детето е било взето от бащата със съгласието на майката и извън определения режим за лични контакти. Еднопосочни са показанията им относно това, че детето е предадено на бащата на 13.11.2022г. и по договорка е следвало да бъде върнато на майката в нейния дом в с.Огняново на 17.11.2022г. И двамата свидетЕ. разказват за безуспешните многократни опити на майката да се свърже с детето, след като същото е взето от бащата, както и за това, че впоследствие е било установено, че същият е напуснал заедно с детето предЕ.те на страната. Потвърждават и обстоятелството, че и до момента детето не е върнато на майката, на която са предоставени родителските права, както и че същата няма никаква информация къде понастоящем се намира то.

Съдът кредитира показанията на свидетЕ.те А. П. и М. Е., доколкото същите възпроизвеждат непосредствените им възприятия относно релевантните по делото факти, които кореспондират в пълна степен с приетите писмени доказателства. Този извод не се променя въпреки обстоятелството, че св.М. Е. е майка на тъжителката, а св.А. П. живее с последната на съпружески начала. Емоционалната и практическата обвързаност на посочените двама свидетЕ. с частната тъжителка, не се отразяват върху обективността на техните показания, доколкото изнесените в същите факти стоят в пълна корелация с информацията, отразена в приетите по делото писмени доказателства. Най-стене, техните показания са последователни, житейски правдоподобни, вътрешно и взаимно непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка по делото съдът достигна до обоснован извод, че подс.Д. на 17.11.2022г., в с.Огняново, обл.Пазарджик, в качеството си на родител на малолетния М. Н. Д., роден на 20.11.2015г., не е изпълнил съдебно решение № IV-193/20.08.2020r., постановено по в.гр.д. № 1681/2019г. по описа на Окръжен съд- Бургас, влязло в законна сила на 08.12.2021г., относно упражняването на родителските права върху детето М. Н. Д. от майката Е. Й.

Е., като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление, визирано в нормата чл.182 ал.2 от НК.

Консумирането на състава на определен вид престъпление налага поведението на наказателноотговорния субект да отговаря на предписанието 3 за наличие на елементите от обективната и субективната страни, установени в правната норма, съдържаща се в особената част на НК. Фактическият състав на разпоредбата трябва да бъде осъществен в своята цялост и да се разкрива всеки отделен признак от него. Фактите и обстоятелствата по делото, доказващи неговия предмет, следва непротиворечиво и убедително да кореспондират със съставомерните признаци на предявеното престъпление, а така също да разкриват идентичност с конкретно формулираните негови фактически параметри в обвинителния акт, без да налагат съществени различия. Следва да позволяват и недвусмисленото извеждане на авторството на деянието посредством изграждането на обоснован извод за участието именно на привлеченото лице в инкриминираната изпълнителна дейност. По този начин обвинението ще бъде безспорно доказано, а обективната истина ще се счита за разкрита. При липсващо съвпадение на фактическата ситуация с приложената спрямо нея правна квалификация, неподлежаща на изменение с присъдата, при внесено съмнение относно проявлението на съществена част от изнесената фактология, при отсъствие на свързващи звена в причинния процес, обвинението се счита за недоказано.

В случая наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана за престъпление, подведено под състава на чл.182 ал.2 от НК.

Наказателноправната рамка на същото визира като негов обект на защита обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на родителските права и задължения в интерес на детето. Особен приоритет е отдаден на правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да му осигури нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, правото му на лични отношения с родитЕ.те си. Изпълнителното деяние на престъпната проява се състои в две форми - „неизпълнение” или „осуетяване” изпълнението на съдебно решение, разрешило упражняването на родителските права или личните контакти с дете. Предвид изрично поставеното изискване деянието да бъде извършено „по какъвто и да е начин”, се налага извод, че консумирането на състава може да стане както чрез действие или бездействие, така и чрез комбинация от такива. Субект на същото се явява всяко наказателно отговорно лице. Престъплението е формално или на просто извършване, понеже законодателят не е предвидил настъпването на конкретен противоправен резултат. Довършено е без реално да са настъпили някакви отрицателни изменения в обективната действителност. За да бъде съставомерно деянието по чл.182 ал.2 от НК, законът изисква деецът да е знаел, че има подлежащ на изпълнение съдебен акт, който го задължава към определено съдействащо поведение или въздържане от действия, с които биха били ограничени правата на единия или на двамата родитЕ.. Формата на вината по необходимост се явява единствено умисълът, възможен в двете си разновидности – пряк или евентуален.

Пренесени в конкретиката на един казус, очертаните признаци на престъплението налагат извод, че за да бъде доказана обвинителната теза, по несъмнен начин следва да бъде установено наличието на три общи 4 предпоставки: първо, че е налице подлежащо на изпълнение съдебно решение или определение, с което се разрешава въпроса за упражняването на родителските права и режима на родителските контакти върху ненавършили пълнолетие деца; второ, че съществува поведение на дееца, с което той не изпълнява конкретните предписания на съда, съдържащи се в този акт и трето - предприетото от дееца поведение е извършено умишлено и със съзнанието, че по този начин се накърнява чуждата правна сфера- тази на детето и тази на съответния родител. При преценка на тези обстоятелства следва да бъде взет предвид предметът на доказване, очертан от тъжбата и евентуалните допълнения към нея, направени в законоустановения 6- месечен срок.