Решение № 93 от 14.06.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е

Н И Е

Номер четиринадесети юни Година 2019 С.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

Наказателно отделение, Втори въззивен състав

На двадесет и пети март

Година

2019

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НEДЯЛКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

Секретар Р. А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията Николова

В.ч.н.х. дело № 585 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по жалба от повереника на частния тъжител А.Г.М. *** – адв. Ал. Ч. от ПАК, срещу невлязлата в сила присъда № 108 от 04.07.2018 г., постановена по н.ч.х.д. № 778/2017 г. по описа Районен съд – гр. И..

С атакуваната присъда подсъдимият А.Т.М. е признат за невинен и оправдан по обвинението, повдигнато с тъжба на пострадалия, за престъпленията по чл. 130, ал. 2 НК, по чл. 148, ал.

1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 1 НК; отхвърлен е предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпленията, инкриминирани в тъжбата, претендирани в размер на по 1 500 лв. за всяко едно от трите престъпления; тъжителят е осъден да заплати на подсъдимия сумата в размер на 3 000 лв. за направени разноски по наказателното производство.

Недоволен от присъдата е останал частният тъжител, който чрез своя повереник, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба срещу присъдата.

Поискана е отмяната на обжалвания съдебен акт, като вместо него се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по обвинението, повдигнато с тъжбата и да се уважи изцяло предявения граждански иск. Това искане се поддържа с довода, че събраните доказателства по делото убедително установяват извършването на деянията, инкриминирани в тъжбата и авторството на подсъдимия, като в тази насока се сочат показанията на свидетелите Р. Д. и Р. В.. Твърди се, че първоинстанционният съд неоснователно е игнорирал показанията на посочените свидетели и същевременно е кредитирал показанията на свидетелите А. М. и Р. Н. /съответно съпруга и зет на подсъдимия/, и на Е. К. /работничка на подсъдимия/ без да е констатирал противоречията между тях /сочат се конкретно/, вътрешната им противоречивост и непоследователност, и освен това е пренебрегнал тяхната заинтересованост от изхода на делото.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв. Н. С. поддържа жалбата с доводите, изложени в нея. Излага детайлен анализ на събраните гласни доказателствени източници, вкл. и на събраните такива в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, с който аргументира доводи за доказаност на обвинението, повдигнато с частната тъжба. Повереникът счита, че частното обвинение е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. и В., като изтъква тяхната вътрешна последователност, пълната кореспонденция помежду им относно съществените за правилното решаване на делото обстоятелства, а именно: че конфликтът между тъжителя и подсъдимия е възникнал пред входната врата на сградата, където подсъдимият е отправил обидни думи към тъжителя, заканил се на тъжителя с престъпление против неговата личност и му е нанесъл лека телесна повреда. Като аргумент в подкрепа на доводите за кредитиране на показанията на свидетелите Д. и В. се сочи и обстоятелството, че същите се намират в по-малко степен на близост с тъжителя в сравнение със свидетелите, доведени от подсъдимия, не са зависими от тъжителя и не са заинтересовани от изхода на делото, поради което техните показания са по-обективни и верни и е следвало да бъдат кредитирани. В сравнение се изтъкват противоречия между показанията на свидетелите К. и М., водени от подсъдимия, относно обстоятелството седели ли са на диванче във фоайето на сградата преди инцидента, както и по отношение на нецензурно изявление на тъжителя към свид. Н..

Изтъква се и противоречие между показанията на свидетелите М. и Н. кои и колко души са слезли в мазето на сградата да проверят дали токът е спрян. На следващо място се твърди, че показанията на свидетелите Д. и В. се потвърждават и от показанията на свидетелите М.М., А.Б. и И.С..

Повереникът адв. Ч. се присъединява към доводите, изложени от другия повереник – адв. С..

Частният тъжител А.М. поддържа доводите на своите повереници. Счита, че показанията на свид. К. относно факта, че е живял в кантората, целят да омаловажат показанията на свид. Д..

Защитникът на подсъдимия моли да се потвърди присъдата, обосновавайки се с недоказаност на обвинението.

В тази насока защитата сочи противоречия между показанията на свидетелите, водени от частния тъжител, които според защитата внасят съмнение в тяхната достоверност. Твърди се още обвързаност на свид. Д. и на свид. В. с тъжителя, което също се изтъква като основание за дискредитиране на техните показания.

Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник.

Софийският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Съвкупният анализ на събраните в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд доказателства и тези, събрани в хода на съдебното следствие, проведено пред въззивната инстанция, установява фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда. Първият съд е положил, според правомощията си, необходимите усилия за пълното, всестранно и обективно изследване на всички значими за разкриването на обективната истина обстоятелства по делото.

Откликнал е положително на сторените от страните доказателствени искания и е събрал възможните доказателствени източници за изясняване на фактическата обстановка по делото, която е изложил пълно и всеобхватно в мотивите на обжалваната присъда и тъй като настоящата инстанция я възприема изцяло, не се налага да я преповтаря подробно.

Подсъдимият А.М. е съдружник и управител на СД „Б.-М .“, гр. С., което е собственик на сграда в централната част на гр. П., известна още като „Б. к.“. Част от дейността на дружеството била свързана с отдаване под наем на помещения в сградата.

Частният тъжител А.М. е адвокат, вписан в П. АК.

На 12.12.2015 г. тъжителят М. наел стая № . от описаната по-горе сграда, находяща се на втория етаж. Съгласно условията на сключения с дружеството, представлявано от подсъдимия, договор за наем, обектът бил нает с условие да се използва за жилищни нужди и за срок от една година.

При сключването на договора за наем присъствал и свид. Р. В.. Тъжителят М. предплатил наемната цена за една година и извършил редица подобрения в наетото помещение. През лятото на 2016 г. тъжителят започнал да забавя плащането на дължимите суми за консумативи.

През есента на 2016 г. подс. М. подготвил анекс към договора за наем за продължаване на неговия срок, който тъжителят не подписал. Тъй като срокът на договора за наем изтекъл, а тъжителят не заплащал наем, през месец февруари 2017 г. се провела среща между него и подс. М. с цел уреждане на финансовите им взаимоотношения, като страните се уговорили до две седмици М. да направи равносметка на стойността на направените от него подобрения в наетото помещение.

В телефонен разговор между тъжителя М. и свид. А. М.

– съпруга на подсъдимия – била уговорена среща между страните за уреждане на отношенията им по повод наетото от тъжителя помещение, като срещата била уговорена за 03.03.2017 г.

На 03.03.2017 г. подс. Ал. М., заедно със съпругата си - свид. А. М. и със зет си

– свид. Р. Р. - отишли в гр. П., за да се срещнат с тъжителя. Подсъдимият предварително бил приготвил предизвестие за прекратяване на договора, в случай че с тъжителя не се разберат за стойността на направените подобрения.

При пристигането си в гр. П. подсъдимият се обадил по телефон на тъжителя и го уведомил за пристигането си. Подсъдимият, заедно със съпругата си и зет си се настанили в ресторант, непосредствено до сградата, в която се намира наетото от тъжителя помещение. При тях в ресторанта дошла и свид. В. К., която помагала на М. при стопанисването на сградата – почиствала общите части, плащала сметките и други. Тъжителят се забавил и се наложило да го чакат. Свид. Ан. М. отишла до аптека, а през това време подсъдимият решил да се качи до наетото помещение, за да провери дали тъжителят е там. Подсъдимият, заедно със свидетелите Р. Р. и Е. К. се качили на втория етаж, подсъдимият почукал на вратата на тъжителя и след известно време последният му отворил.

Подс. М. му връчил предизвестието за прекратяване на договора, тъжителят М. го прочел, след което го прибрал във вътрешния джоб на сакото си, без да го подпише. Подсъдимият и свидетелите Р. и К. се върнали обратно в ресторанта, за да изчакат свид. М..

Няколко минути по-късно тъжителят отишъл в ресторанта и на висок тон му заявил, че трябва да плати инвестициите, като го обвинил, че му е спрял тока. Тогава подсъдимият, заедно със свидетелката М., която междувременно се върнала, и свидетелите Р. и К., както и тъжителят, се върнали в сградата, където свид. Р. проверил електромера на тъжителя и установил, че същият се върти /отчита потребление на електроенергия/, т.е. че има електрозахранване. Във фоайето на сградата тъжителят продължил разправията с подс. М., докато последният, заедно със съпругата си, зет си и свид. К. излезли от сградата и си тръгнали.

Установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата, събрани по делото, които първият съд, съблюдавайки разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, е анализирал поотделно и съвкупно, интерпретирайки ги в съответствие с действителния им смисъл. Първият съд е констатирал и посочил изчерпателно съществуващите противоречия в доказателствения материал, дал е аргументиран отговор кои от тях приема и защо, и кои отхвърля и защо, като съображенията му в тази насока са споделени и от настоящата инстанция.

Събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателства не допринасят за изясняване на релевантните от гледна точка на предмета на доказване факти – дали подсъдимият е осъществил деянията, описани в тъжбата. Най-напред показанията на свидетелите М. /майка на тъжителя/, Б. и С. относно главния факт, предмет на доказване, възпроизвеждат разказаното им от тъжителя и свид. Д. /М. и Б./, и от свид. В. /С./, а не свои лични възприятия, т.е. те не са очевидци на деянията, инкриминирани в тъжбата.

Техните показания по отношение главния факт, предмет на доказване, са от категорията на производните източници на гласни доказателства, което ги прави принципно недопустими, доколкото в случая първичният източник е достъпен.

Същите обаче могат да послужат за проверка достоверността на останалите гласни доказателствени източници и в тази насока ще бъдат обсъдени по-нататък.

Неотносими към предмета на доказване са и показанията на свид. И.С. – баща на подсъдимия, доколкото същият не е присъствал на инцидента. В обобщение събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателства по никакъв начин не променят фактическите констатации и изводи на първия съд, които са споделени и от въззивният съд.

Неоснователни са упреците в жалбата към дейността на първия съд, свързана с анализа и оценката на събрания доказателствен материал. Първият съд не може да бъде упрекнат за допуснати недостатъци в доказателствения анализ. Събраните доказателства са анализирани поотделно и съвкупно, в съответствие с действителното им съдържание и при спазване на формалните процесуални изисквания е формирано вътрешното убеждение на съда, обосновало решаващите му изводи.

Първият съд правилно е констатирал и отграничил две групи гласни доказателствени източници на преки доказателства, които дават противоположни сведения относно главния факт, предмет на доказване, а именно дали подсъдимият е извършил деянията, описани в тъжбата. Едната група свидетели включва тези, доведени от тъжителя, а именно свидетелите Д. и В., а другата група – свидетелите, доведени от подсъдимия, а именно свидетелите М., Р. и К..

По повод доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира за необходимо да подчертае, че не степента на близост на свидетеля със страната, която го е призовала да свидетелства, е решаваща при преценката на достоверността на неговите показания и само на това основание показанията на близки или родственици на страните не могат да бъдат игнорирани. Това обстоятелство не следва да бъде пренебрегвано, но във всички случаи показанията на заинтересованите свидетели следва да бъдат внимателно анализирани и съпоставени с останалите доказателства и доказателствени източници, събрани по делото.

Разпечатката съдържа 51 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/304c242c-846e-4b97-80ec-b283465f443d