Акт № 475 от 05.11.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Плевен, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-

КОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500687 по описа за 2026 година С решение №908 от 10.06.2026 г. по гр.д. №1845/2026 г. Плевенски Районен съд е:

ПОСТАНОВИЛ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие по отношение А. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Летница, ***, настоящ адрес: *** и по отношение малолетното дете К. С. К., ЕГН **********, както следва:

ЗАДЪЛЖИЛ е на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН С. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Бяла Черква, *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо А. Б. С., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛИЛ е на основание чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН временно местоживеенето на малолетното дете К. С. К., ЕГН ********** при пострадалия от домашното насилие родител - А. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Летница, ***, настоящ адрес: с. *** за срок от 4 месеца.

ЗАБРАНИЛ е на основание чл.5, ал.1, т.3 вр. чл.3 т.10 вр. чл.18 от ЗЗДН на С. К. С., ЕГН **********, да ПРИБЛИЖАВА пострадалите лица А. Б. С., 1

ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН **********, жилището на молителката на адресите: гр.Летница, ***, и съответно: ***, както и местата им за социални контакти и отдих - на по-малко от 20 метра, за срок от 4 месеца.

ЗАБРАНИЛ е на основание чл.5, ал.1, т.4 вр. чл.3 т.10 вр. чл.18 от ЗЗДН на С. К. С., ЕГН ********** да осъществява контакт с А. Б. С., ЕГН ********** и с К. С. К., ЕГН ********** под каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 4 месеца.

ПРИСПАДНАЛ е срока на действие на мерките с оглед издадената на 12.05.2026год. заповед за незабавна защита - на основание чл.5 ал.2 от ЗЗДН.

РАЗПОРЕДИЛ е ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.

РАЗПОРЕДИЛ е ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника. СЪГЛАСНО чл.21.

(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1, 2 и 3. СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

РАЗПОРЕДИЛ е ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧИ на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН на страните, като копие от тях ДА СЕ ИЗПРАТИ и на районните управления на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес и на установения в хода на производството адрес на извършителя, както и по посочения от пострадалото лице адрес.

Недоволен от решението е останал С. К. С. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно.

С. К. С. счита, че по делото са събрани доказателства, оборващи твърденията на А. Б. С. за осъществено на 11.03.2026 г. спрямо нея и детето К. домашно насилие. Твърди, че майката на А. Б. С. подава сигнали и жалби срещу него и инициира производства срещу него, както и че оказва натиск върху дъщеря си, за да се откаже от връзката си с него. Моли да бъде отчетено, че А. Б. С. не е сигнализира веднага органите на МВР и че търси защита по ЗЗДН два месеца по-късно. Позовава се на заповед №ЗД/Д-ВТ-П- 046 от 17.03.2026 г., в която е посочено, че А. Б. С. е заявила пред социалните служби, че се чувства добре в дома на С. К. С. и че двамата плануват да заминат заедно за *** в края на януари 2026 г.

Препис от въззивната жалба е връчен на А. Б. С. на 02.07.2026 г. и на 2

14.07.2026 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без уважение.

А. Б. С. сочи, че домашното насилие е извършено на 10.03.2026 г. в дома на С. К. С. и че само детето е присъствало. Твърди, че след като е разговаряла със следовател е била прегледана на 12.03.2026 г. в ЦСМП-гр. Павликени.

Счита, че майка й има право да подаде сигнал за домашното насилие, както и че това в случая е било наложително, защото самата тя не е имала свободата да го направи лично.

С определение №1005 от 24.07.2026 г. по настоящото дело Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.

В о.с.з. на 08.10.20206 г. процесуалният представител на въззивника-адв. И. е заявил, че А. Б. С. е напуснала страната заедно с детето и че не изпълнява постановените привременни мерки в частта им за личния контакт между бащата и детето. Адв. И. пледира за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на направените в двете инстанции разноски. Направил е възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Процесуалният представител на въззиваемата – адв. *** моли да бъде оставена без уважение жалбата и претендира направените разноски, съгласно представен списък.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В молбата си А. Б. С. твърди, че съжителства на семейни начала със от 2023 г. В края на същата година заминали да живеят и работят във ***, където отношенията им се влошили – той започнал да упражнява първо вербално, а после и физическо насилие спрямо нея. Описва конкретни случаи на насилие, за да покаже системния му характер. Насилието продължило и след като забременяла. На 04.06.2025 г. се родил синът им К. С. К.. Насилието продължило и след раждането на детето и след като се прибрали в България.

Стигнало се до търсене на помощ от полицията и настаняване в кризисен център. След това пак се върнала при него, в дома му в гр. Бяла черква.

А. Б. С. твърди, че на 10.03.2026 г. през деня се срещнала с майка си по повод подписване на пълномощно пред нотариус във връзка с наследствен имот. Вечерта около 19.30 часа сменяла памперса на детето в спалнята на първия етаж в дома на С. К. С., когато той влязъл и ядосано я попитал защо не е присъствал на срещата с майка й. Заплашил я, че ако пак избяга, няма да види детето, защото ще го изведе в чужбина и че ще убие майка й, т. к. знае къде работи. А. Б. С. му отвърнала, че сама е решила да се срещне с майка си в негово отсъствие, а той за да я накара да замълчи, я ударил в дясното слепоочие с юмрук докато била наведена над детето. От силата на удара залитнала и започнало да й пищи ухото. Помислила, че оглушава. Той се уплашил и извикал баба си.

При срещата на 10.03.2026 г. А. Б. С. помолила майка си да подаде 3 сигнал в полицията за друг случай на упражнено над нея домашно насилие. Тя подала сигнал в РУ на МВР-Павликени на 11.03.2026 г. и той бил заведен с вх.

№ УРИ:311000-1657. По повод този сигнал на 11.03.2026 г. А. Б. С. отишла в полицията в гр. Павликени. Вечерта като се прибрала в дома на С. К. С., той отново й ударил няколко шамара, взел й телефона, заплашил я отново с детето и майка й и й забранил да говори с нея.

А. Б. С. и С. К. С. били призовани на 12.03.2026 г. в 10.00 часа в сградата на съда в гр. Павликени. Преди да тръгнат той я накарал да остави всички документи на детето и забранил да го вземе с тях. При срещата със следовател А.а тя й помогнала да избяга и от тогава живее при майка си.

А. Б. С. е поискала С. К. С. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и детето К.; да му бъде забранено да приближава пострадалите лица, жилището, местоработата, учебното заведение и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица; да му бъде забранено да осъществява контакт с пострадалите лица, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация; да бъде определено временно местоживеенето на детето К. при неговата майка. Моли се всички мерки да бъдат наложени за срок от 18 месеца.

А. Б. С. е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която описва накратко двата случая на домашно насилие – от 10.03.2026 г. и от 11.03.2026 г.

С. К. С. оспорва твърденията на А. Б. С.. Твърди, че тя доброволно е напуснала дома му на 12.03.2026 г., като е оставила там 10-месечния им син К.. Бащата сам се грижел за него до подаването два месеца по-късно на молбата за защита от домашно насилие. Твърди, че е завел гр.д. №2381/2026 г. по описа на РС-Павликени с искане да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето К..

С. К. С. твърди, че през януари 2026 г. А. Б. С. завела идентично дело, но по-късно се отказала.

Видно от приложеното удостоверение за раждане по акт за раждане № 0059/29.08.2025 г. на Община Павликени, А. Б. С. и С. К. С. са родители на К.

С. К., роден на 04.06.2025 г. във ***, понастоящем на 1 година.

Видно от фиш за спешна медицинска помощ от 12.03.2026 г., А. Б. С. е посетила ЦСМП-Павликени с оплакване от болка на главата – над дясно ухо, която се провокира при допир с размери около 3 см в диаметър.

В о.с.з. на 28.05.2026 г. като свидетел е разпитана майката на А. Б. С. – М.М. С.. Тя разказва за отношенията между А. и С., вкл. и за това как седмица след като се прибрала на 19.01.2026 г. от кризисния център отново в дома на С., А. й казала, че нещата няма да се оправят. Така се стигнало до подаването на сигнали до полицията на 11.03.2026 г. и на 12.03.2026 г. Свидетелката не е била очевидец на физическо насилие, но споделя за затруднена комуникация с дъщеря си, тъй като С. й прибирал телефона и контролирал разговорите й.

4

В о.с.з. на 28.05.2026 г. е разпитана и св. Д.К., която твърди, че е контактувала с А. като първо звъни на телефона на С. и ако той разреши.

Двете контактували и докато А. била в кризисния център, и когато пак избягала от С.. Тя й разказала за отношенията им. Свидетелката не дава показания за конкретните случаи на домашно насилие. Същото важи и за св.

В.Р. и няма как да е иначе при положение, че самата А. твърди, че не е имало преки очевидци. Показанията и на третия разпитан в о.с.з. на 28.05.2026 г. свидетел В.Д. са неотносими към процесните случаи на домашно насилие.

От ангажираните по делото социални доклади става ясно, че на 12.03.2026 г. след разпит А. Б. С. се прибира в с. ***, а детето К. остава в дома на баща си в гр. Бяла черква до средата на май 2026 г., когато отива при майка си в изпълнение на издадената на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН заповед №35 от 12.05.2026 г. по настоящото дело. Установява се, че на 11.03.2026 г. майката на А. Б. С. – М.М. С. е подала сигнал, че дъщеря й се чувства застрашена при С. К. С., който не я пуска да излиза сама и ограничава достъпа й до телефон.

Същият ден в приемната на ОЗД/ДСП-Павликени е проведен разговор с А. Б.

С. и С. К. С. и те заявили, че след няколко дни заминават за ***. На 12.03.2026 г. А. Б. С. е подала сигнал в РУ на МВР-Павликени, че С. К. С. иска да изведе без съгласието й нея и детето им К. във ***. На 17.03.2026 г. е издадена заповед №ЗД/Д-ВТ-П-046 във вр. със сигнал от 07.11.2025 г., с която заповед детето К. и родителите му са насочени за социална работа и консултации с психолог. В заповедта отношенията между А. Б. С. и С. К. С. са определени като „динамични“ и е констатирано, че налице данни за упражнявано физическо и психическо насилие от С. К. С. спрямо А. Б. С..

При така установената фактическа обстановка, правилно Плевенски Районен съд е приел на база декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, фиша за спешна медицинска помощ от 12.03.2026 г. и показанията на св. М.М. С., че е осъществено соченото в молбата и в декларацията домашно насилие, осъществено на 10.03.2026 г. и на 11.03.2026 г. от С. К. С. спрямо А. Б. С. и изразяващо се в удар с юмрук в дясното слепоочие; заплахи, че ще й отнеме детето като го изведе в чужбина и че ще убие майка й; удари с шамари; отнемане на телефона; забрана да контактува с майка си. Правилен е и извода, че ангажираните от С. К. С. доказателства не са опровергали така установеното домашно насилие и че те са по-скоро относими към воденото във вр. с родителските права дело.