Определение № 1493 от 18.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1493 гр. Варна, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100500743 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 97625/29.12.2023 г. по описа на РС-Варна, уточнена с молба входящ № 5996/23.01.2024 г., подадена от „Бранд хотели“ ЕООД, ЕИК:

203637100, чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, срещу решение № 3846/27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 16937/2022 г. по описа на РС-Варна, в частта му с която РС-Варна е осъдил „Бранд Хотели“ ЕООД, ЕИК 203637100 да заплати на Р. Ж. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 999 лева, заявена като частична претенция от цялата сума в размер на 120000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 17.09.2022г., в к.к. „Златни пясъци“, пред х-л „Енканто“, на основание чл.200, ал.1 от КТ; ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 17.09.2022г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят - „Бранд хотели“ ЕООД счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че определената в мотивите на обжалваното решение сума, в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е прекомерно завишена и несъобразена с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че получаването на обезщетение от пострадалото лице в подобен размер, би довело до неоснователното му обогатяване. На следващо място счита, че от страна на пострадалата - Р. Х. е налице съпричиняване, тъй като същата е подходила с груба небрежност при предприемане на придвижването си към превозното средство. Небрежността й се изразявала в тичане по чехли, по тъмен и хлъзгав, поради валял дъжд, участък от пътя, в резултат на което е паднала и е получила травмата.

Счита, че несъобразяването на Р. Х. с пътната и атмосферната обстановка е причината, поради която е настъпила трудовата злополука.

Mоли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено, като неправилно, и вместо него да бъде постановено решение, с което исковата претенция за неимуществени вреди да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Р. Ж.

Х., чрез процесуалния й представител адв. М. Т. от АК-Варна, с който оспорва въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да 1 бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че присъденият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е прекомерно завишен, а е справедлив и съответства на претърпените от нея болки и страдания. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:

Постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Същата има необходимото съдържание и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Въззивната жалба е редовна и допустима, и следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество в открито съдебно заседание.

Постъпила е частна жалба входящ № 4269/17.01.2024 г., подадена от Р. Ж. Х., чрез процесуален представител адв. М. Т. от АК-Варна, срещу определение № 37/02.01.2024 г. постановено по гр. д. № 16937/2022 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е оставил без уважение молбата на Р. Х., с която, на основание чл. 248 от ГПК, е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

Счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че на основание чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. М. Т. се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 9450 лева по иска за неимуществени вреди. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което на адв. М. Т. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38 от Задв. в размер на 9450 лева, по иска за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „Бранд хотели“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, с който оспорва подадената частна жалба и счита същата за неоснователна. Счита, че разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима във вътрешните отношения между представител и представляван и определеното по този ред адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството. Моли депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение.

Постъпила е частна жалба входящ № 22798/20.03.2024 г., подадена от „Бранд хотели“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, срещу определение № 2130/20.02.2024 г. постановено по гр. д. № 16937/2022 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е оставил без уважение молбата на „БРАНД ХОТЕЛИ“ ЕООД, с която, на основание чл. 248 от ГПК, е отправено искане за изменение и допълване на постановеното по делото решение, в частта за разноските.

Счита обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Счита, че размерът на определеното от съда, по реда на чл. 38 от ЗАдв., възнаграждение на адв. М. Т. – процесуален представител на Р. Х., е прекомерно завишен. Счита, че същото следва да бъде намалено до справедливия размер от 400 лева. В този смисъл цитира практика на СЕС, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно фактическата сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. В условията на евентуалност счита, че първоинстанционното решение следва да бъде допълнено, в частта му за разноските, като в негова полза бъдат присъдени разноски в размер на 8250 лева, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база разликата между претендирания в исковата молба общ размер на дължимото според ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 120000 лева и приетия от съда размер на дължимото й обезщетение в размер на 25000 лева. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от Р. Ж. Х., чрез процесуален 2 представител адв. М. Т. от АК-Варна , с който оспорва подадената частна жалба и счита същата за неоснователна. Счита, че присъденото му адвокатско възнаграждение в общ размер на 3165 лева не е прекомерно завишено, нито несправедливо. Счита, че на основание разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, определеното му адвокатско възнаграждение по иска за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 9450 лева. Моли депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 97625/29.12.2023 г. по описа на РС-Варна, уточнена с молба входящ № 5996/23.01.2024 г., подадена от „Бранд хотели“ ЕООД, ЕИК: 203637100, чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, срещу решение № 3846/27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 16937/2022 г. по описа на РС-Варна, в частта му с която РС-Варна е осъдил „Бранд Хотели“ ЕООД, ЕИК 203637100 да заплати на Р. Ж. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 999 лева, заявена като частична претенция от цялата сума в размер на 120000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 17.09.2022г., в к.к. „Златни пясъци“, пред х-л „Енканто“, на основание чл.200, ал.1 от КТ; ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 17.09.2022г. до окончателното плащане.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание н а 13.05.2024г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3