Определение № 1816 от 15.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1816 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110143273 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно чл. 26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД във вр. с чл.22 и 23 от ЗПК във вр. с чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и иск по чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД с искане да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на договора за потребителски кредит № 796169, сключен между В. И. К. и „Сити кеш“ ООД, и в условия не евентуалност на клаузата, предвидена в чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 808,85 лева при неосигуряване в 3 - дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция, обявяване нищожността на клаузата установяваща размера на ГПР по процесния договор, както и за заплащане на сумата от 250,00 лв. недължимо платена и получена от ответното дружество.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на исковете. Със същия е направил искане за присъединяване към настоящото дело след извършване на служебна справка за броя и вида на образуваните с ищцовата страна производства по описа на СРС. Съгласно чл. 213 ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца, и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

След служебно извършена справка съдът констатира, че действително, както по настоящото дело, така и по други дела на страната на ищеца и ответника участват едни и същи лица, като всички производства, касаят едни и същи страни и предявени искове, но във връзка с различни договори за потребителски кредит. Отделните производства обаче не се намират на един и същи етап на движение, по образувани такива е изтекъл срокът за отговор на исковата молба или е постъпил такъв, както и има производства по дела, насрочени в открито съдебно заседание с призоваване на страните по делото, съществуват и дела с постановено съдебно решение и на отделно основание част от производствата са архивирани и понастоящем се намират в адм.служба „Архив“ при СРС. Ето защо, същите няма как да бъдат докладвани едновременно с настоящото определение, тъй като предпоставките за това по 1 настоящото дело са различни и не са настъпили едновременно.

Същевременно искането на ответника съдът да съобрази разпоредбата на чл. 3 ГПК при разпределяне отговорността за разноски с оглед изхода на делото съдът намира, че същото следва да бъде съобразено с акта, постановен по съществото на спора по делото.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се бъде оставено без уважение, тъй като същото се явява не необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът е представил справка от счетоводните си книги за начина на разпределение на постъпилите плащания; с отговора на исковата молба не се оспорва твърдението, че неустойката не е включена в ГПР, като за изчисляване на ГПР с неустойка не е от компетентността на специалист в различна област, а изцяло правна.

Съдът намира искането от ищеца за задължаване на ответната страна да представи преписката по процесния договор за паричен заем на основание чл. 190 ГПК за относимо и допустимо, но доколкото с отговора на исковата молба същата е представена, искането следва да бъде оставено без уважение.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада необходимостта от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.

78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси, както и за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи цялата преписка по процесния договор за потребителски кредит и справка за извършените плащания по кредита.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъединяване към настоящото производство на всички образувани пред СРС граждански дела със страни В. И. К. и „Сити кеш“ ООД.

2

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.02.2026 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І.1. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 796169 от 13.01.2023 г. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора, ищецът е следвало да върне сума в размер на 1 159,15 лева, а получената такава по кредита възлизала на 1 000 лева при ГПР 49,63 %, ГЛП 40,05 %, в срок от 7 месеца. Сочи, че в чл. 5 от договора, страните се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен в 3- дневен срок чрез поне едно от следните обезпеченияпоръчителство/гарант или банкова гаранция. В чл.11 от Договора била предвидена неустойка в размер на 808,85 лева, разсрочена на 16 седмични вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем възлизало на 1968,00 лева.

Поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Развиват се съображения в насока, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като по този повод сочи и че е нарушен принципът на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на престациите. Излага, че клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Поддържа, че преди сключването на договора, кредиторът е длъжен да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, и при отрицателна такава да откаже сключването на договора, като в този смисъл сочи, че е и Директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. Клаузата според, която се дължи неустойка при неосигуряване в 3 - дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/ гарант или банкова гаранция, счита че е в пряко противоречие с цитираната по-горе директива. Счита, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Поддържа, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и цели постигане на неоснователно обогатяване. Сочи че е налице и заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к. с уговорена неустойка, се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Счита, че по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР не е реално прилаганият между страните, което освен всичко се окачествявало и като нелоялна и 3 заблуждаваща търговска практика. Счита, че е налице и нарушение на Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., развива съображения, че клаузата не е индивидуално уговорена. На последно място сочи, че в Договора е посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са компонентите, както и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. При тези твърдения моли съда да прогласи нищожността договора за потребителски кредит № 796169, сключен между В. И. К. и „Сити кеш“ ООД и в условия на евентуалност на клаузата, предвидена в чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 808,85 лева при неосигуряване в 3- дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция, обявяване нищожността на клаузата установяваща размера на ГПР по процесния договор, както и за заплащане на сумата от 250,00 лв. недължимо платена и получена от ответното дружество. Претендира разноски с искане да не бъдат присъждани разноски на ответната страна.

2. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага, че неустоечната клауза не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като по този повод развива съображения в насока, че в настоящия случай неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно със стойността й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Излага съображения, че уговорената неустойка не следва да бъде включена в ГПР. Поддържа и че в случай че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото обезпечение, то очевидно същият е договарял недобросъвестно, целял е да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като в последствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно същият е договарял недодобросъвестно и в нарушение изискванията на чл. 12 ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че неустойката е включена в ГПР. Сочи, че в договора ясно е определен размерът на ГПР, както и размерът на възнаградителната лихва. Поддържа, че клаузата не е неравноправна и по смисъла на чл. 143 ЗЗП, т.к. в договора ясно било посочено какви ще са последиците при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК. Излага, че не е налице заблуждаваща търговска практика при посочването на ГПР в договора за кредит. В заключение сочи, че в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че предмет на делото са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД във вр. с чл.22 и 23 от ЗПК и поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 796169 от 13.01.2023 г. поради противоречието му със закона, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 250,00 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор.