Определение № 355 от 28.01.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№IV-355

28.01.2020 г., гр. Бургас

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 135 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н.Д.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адвокат П.В. – с пълномощно от първата инстанция (л.

11), против Решение № 3205 от 25.11.2019 г. по гр. д. № 4963/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по исковете на въззивницата против Основно училище “Христо Ботев” - гр. Поморие за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № РД-13-251/ 30.05.2019г., и неговата отмяна, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “старши учител“; и е ОТХВЪРЛЕН искът на въззивницата против Основно училище “Христо Ботев” - гр. Поморие за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 9 210,72 лв. за оставането й без работа поради незаконно уволнение за период от 6 месеца след 01.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано. Излагат се доводи, че отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ трябва да се извърши с писмен акт и поражда действие от момента на получаването му от адресата, а от събраните по делото доказателства не се установява заповедта на работодателя от 14.06.2019 г. за отмяна на уволнението да е получена от ищцата преди завеждане на исковата молба в съда на 21.06.2019 г. Поддържа се, че съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на работодателя е да докаже, че правните последици на заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ са настъпили преди предявяването на исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, което в случая не е сторено. Въз основа на изложено счита, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност. Намира също, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като ищцата действително е останала без работа и търпи вреди от неполучаване на трудовото си възнаграждение за периода от 6 месеца, считано от датата на уволнението 01.06.2019 г., за което е представила доказателства по делото, като продължава да е регистрирана в Бюрото по труда като безработно и търсещо работа лице.

Въззивницата моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като вместо него да уважи предявените искове. Претендира за присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивницата моли съда да приеме приложените към въззивната жалба писмени доказателства: 1) Копие от регистрационната карта на ищцата в Бюрото по труда с актуалните отбелязвания в нея към настоящия момент; 2) Справка от ТДНАП - Бургас за актуално състояние на трудови договори на ищцата към 11.12.2019 г.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.

260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4