Определение № 3287 от 20.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3287 гр. София, 20.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20258002901404 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

В. З. С. и С. В. М., чрез адвокат П. С., обжалват решение № 5 от 14.01.2025 г. по в.т.д. № 166/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, Трети (А) граждански и търговски състав, с което е потвърдено решение № 53 от 29.04.2024 г. по т.д. № 160/2022 г. на Окръжен съд – Плевен, в обжалваните от тях части, като съгласно уточненията на касационната жалба В. С. обжалва решението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от него срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 40 000 лв до 60 000 лв (за още 20 000 лв), обезщетение за неимуществени вреди от общо вземане в размер на 160 000 лв. С. В. М. обжалва решението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на предявения от нея иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за разликата над 10 500 лв до 30 000 лв. Претенциите са относно претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от 26.05.2021 г.,

В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение и да се постанови друго, с което на В. З. С.

1 бъде присъдена сумата от още 20 000 лв., а на С. В. М. сумата от още 19 500 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяването на ответното застрахователно дружество – 22.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовават на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касаторите обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочат и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал.

1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Как следва да се прилага принципът за справедливост , въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти? – противоречие с: ППВС № 4/1968 г.; решение № 108/30.06.2017 г. т.д. 60 323/16 г., ВКС, решение № 112/21.06.2017 г, т.д.

60 334/17 г. ВКС, решение№ 114 от 03.11.2014 г. по т.д. № 1053/2012 г. на ВКС; решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 51 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 465/2011 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС , II т.о.; решение 112/21.06.2017 г. по т.д. 60334/2016 г. на ВКС.

2.Следва ли съдът при определяне на дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, да съобразява и социално-икономическата обстановка в страната, израз на която са и лимитите на застрахователно покритие, или критерий за нея е размерът на минималната работна заплата към момента на увреждането? – противоречие с: решение № 28 от 9.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 83 от 6.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение от 8.02.2006 г. по гр.д. № 1575/2003 г. на ВКС, III гр.о.

3.Следва ли приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстаннионния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела? – противоречие с: решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. №35/2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 98 от 24.06.2013г.

2 по т.д. №596/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д.

№1858/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, II т.о.; решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, II т.о.; решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, II т.о.; решение №159 от 24.11.2010г. по т.д.№ 1117/2009г. на II т.о.; решение № 98 от 08.07.2010г. по т.д. № 942/2009 г. на ВКС, II т.о.

4.При произнасяне по възражение за принос на пострадалия - чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът задължен ли е да съпостави тежестта на извършеното нарушение на правилата за движение по ЗДвП от страна на делинквента и от страна на пострадалия, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, и на тази база да определи степента на принос на пострадалия, съразмерно на която се намалява обезщетението за вреди? – противоречие с: решение № 15 от 19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на ВКС, II т.о.; решение № 118 от 27.06.2014 г. по т.д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС, II т.о.

5.Длъжен ли е въззивният съд в постановеното от него решение при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди, да обсъди в съвкупност и вземе предвид всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните? – противоречие с: решение № 88 от 09.07.2012 г. по т.д. 1015/11 г., II ТО на ВКС, решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 114 от 03.11.2014 г. по т.д. № 1053/2012 г. на ВКС; решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр.д.№ 78/2011 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 51 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 465/2011 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 271 от 30.01.2018 г. по дело № 341/2017 г. на ВКС; решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр.д. 196/2012 г. на ВКС; решение № 59 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на ВКС; решение № 28 от 02.02.2018 г. по гр.д. № 1639/2017 г. на ВКС; решение № 422 от 22.12.2015 г. по гр.д. № 2407/2015 г. на ВКС; решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр.д.№ 78/2011 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 51 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 465/2011 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 88 от 09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение №157 от 11.02.2016 г. по т.д. 3638/2014 г. на ВКС; решение № 134 от 19.11.2015 г. по т.д.

3

№ 3495/2014 г. на ВКС, II т.о.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адвокат Н. М., оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, гр. София – трето лице помагач по делото.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от лица, легитимирани да обжалват решението в посочените отхвърлителни части.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е установено наличието на противоправно поведение на водача на автомобила, застрахован при ЗК „Лев инс“ АД, с оглед приетия по делото констативен акт за пътно-транспортно произшествие с пострадали лица, както и изслушаната по делото съдебно автотехническа експертиза.

Възприет е механизмът на пътно-транспортно произшествие, както следва: на 26.05.2021 г. по първокласен път посока гр. Бяла – гр. Ботевград бил реализиран удар между лек автомобил и товарен автомобил „МАН“ с полуремарке „Кроне“. Скоростта на движение на товарния автомобил е била 83,61 км/ч. Водачът на лекия автомобил предприел маневра изпреварване от лявата страна на товарния автомобил със скорост 86,29 км/ч. В момент когато двете превозни средства били изравнени, водачът на лекия автомобил не завършил маневрата, а предприел аварийно спиране, при което загубил контрол и направление и бил реализиран удар с товарния автомобил, в неговата лента за движение. Ударът бил между задния десен край на лекия автомобил и задния ляв калник на товарния автомобил. След удара лекият автомобил продължил движението си наляво към левия банкет и реализирал контакт с крайпътно дърво с лявата си страна, от което пътуващите в автомобила получили леко залюляване, след това се реализирал челен удар с крайпътно дърво. Прието е, че поведението на водача на лекия автомобил е в нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 42 от ЗДвП. Вследствие на посочените нарушения, водачът бил загубил контрол и направление над автомобила при 4 предприето аварийно спиране, при което е реализирал удар със задната част на управлявания от него автомобил с левите степенки на изпреварвания товарен автомобил „МАН“, напуснал пътното платно, където реализирал контакт с крайпътно дърво с лявата страна на лекия автомобил и последващ челен удар с друго крайпътно дърво.

В резултат на този удар пътуващите залитат напред пасажерът без предпазен колан контактувал с лицевата си част с предна дясна седалка, където получил телесна повреда. Пасажерът на предна дясна седалка бил с предпазен колан, но поради навлизане на двигателния обсег в посоката на купето където контактували части от интериора с долен ляв крайник получил телесни увреждания на същия. Установено е, че В. С. се е возил на предната дясна седалка, С. М. на задната дясна седалка. С оглед заключението на вещото лице е прието, че С. М. е била без поставен предпазен колан, с който колата е била фабрично снабдена. Установено е, че коланът е бил в свободно положение.

С оглед показанията на водача на автомобила, внук на В. С. и съжителстващ със С. М., е установено, че С. след удара е пищял от болка, кракът му бил извит. С оглед приетата епикриза от болница УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ и медицинска експертиза по делото е установено, че на В. С. са причинени следните увреждания: тежка фрактура на две кости (голям и малък пищял) на подбедрицата на левия крак. Лечението е било операция, с репозиция, наместване на счупените костни фрагменти под рентгенов контрол, фиксиране с ортопедични плаки и винтове. Поради костен дефект била извършена и остеопластика, изграждане на костна тъкан със синтетични материали.

Престоят в болница е бил 9 дни, препоръки за превръзки през 3 дни на оперативната рана, антикоагуалантна терапия в продължение на 30 дни.

Болките и страданията били силни през първите месец и половина-два, средно интензивни два – три месеца и по-слаби от около 2,5 – 3 м. Проведена била втора операция за изваждане на метала и операция във връзка с инфекциозно усложнение. Пострадалият се нуждаел от помощ, грижи при къпане,хранене, ходене до тоалетна за част от възстановителния период. С оглед състоянието му към момента на спора е установено от вещото лице, че е възстановен, в добро общо състояние, ходи без помощни средства, имал оплаквания само при по-тежко физическо натоварване и промяна на времето, няма атрофия на 5 крайника. Установени са два белега. Прието е, че е имал престой в болница от 26.5.2021 г. до 04.6.2021 г., от 18.01. 22 до 21.1.2022 г., от 24.02.2022 г. до 01.03.2022 г. Прогнозата е добра и не се очакват усложнения. С оглед разпита на свидетелите по делото е прието, че е преживял тежко уврежданията, бил е психически затруднен, изразявал е мисли за самоубийство. Съобщените болки в костите е прието, че не може да се дължат на увреждането, същите са свързани и с възрастта на пострадалия.

С оглед изслушаната психологическа експертиза относно пострадалия С., въззивният съд е приел, че изпитвал силна тревожност по отношение на това дали ще може да се грижи за семейството си след инцидента.

Емоционална нестабилност с тревожност и депресивни преживявания, изменение на междуличностните контакти и поява на суицидни мисли.

Преодолял страха от шофиране. Отречено е наличието на действителни суцидни намерения.