Решение № 1634 от 30.07.2025, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1634

Кърджали, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора БОНКА ВЕНКОВА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ канд № 20257120600299 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „АББА – 2013“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, [жк], [адрес], представлявано от управителя му Д. У., подадена чрез процесуален представител - адвокат Л. И. Д. от ***, с посочен служебен адрес: [населено място] ***, [улица], [адрес], против Решение №6 от 20.01.2025 год., постановено по АНД №850/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №778856-F757057 от 15.07.2024 год., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите.

Касаторът заявява в жалбата, че счита решението на Районен съд - Кърджали за неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения за това. На първо място, касаторът намира решението на първоинстанционния съд за немотивирано, като твърди, че макар привидно същото да съдържа обем и изложени от съда мотиви, смислово при прочит на същото такива липсвали, като решението съдържало изцяло общи и бланкетни изрази и препратки към писмени доказателства, свидетелски показания и други, като съдът не изложил реално никакви самостоятелни мотиви, аргументи и правен анализ по съществото на предмета на делото. В този смисъл касаторът счита, че решението, освен необосновано, било също така и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като същото било изцяло немотивирано. Сочи се в жалбата, че по същество, обжалваното НП било издадено за извършено нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, като в издаваните касови бележки липсвало наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, издавани от работещото в посочения търговски обект фискално устройство, модел: Datecs-DP-150, с рег.№: [номер]/[дата]. Според касатора, по същината на повдигнатия съдебен спор, а именно - налице ли са или не са нормативно изискуемите реквизити по т.7 на чл.26, ал.2/всъщност е ал.1/ от Наредба №Н-18/2006 год. в процесната издадена фискална касова бележка, Pайонен съд - Кърджали изложил бланкетни и неясни мотиви, съдържащи се освен в дословното преповтаряне на нормата на т.7 на чл.26, ал.2/всъщност е ал.1/ от Наредба №Н-18/2006 год. и още в едно единствено общо формулиране и абстрактно изречение. Изречение, а именно, че „От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в допускане по издаване на документ за извършена продажба, а именно фискален бон, в който не са налице всички изискуеми реквизити- в случая липсва наименование на стоката.“. Касаторът счита, че подобен подход на съда е еквивалентен на липсата на мотиви, тъй като съдът нито направил анализ и изложил конкретни аргументи, как точно процесното деяние води до нарушение на цитираната правна норма, нито анализирал как точно събраните по делото доказателства, към които препраща, водят до извод за наличието на нарушение и го обосновават. Касаторът счита, също така, че съдът по абсолютно никакъв начин не е взел отношение и не е отговорил в решението си на нито едно от възраженията на жалбоподателя срещу издаденото НП, обективирани и детайлно развити в първоначалната жалба до съда.

На следващо място касаторът твърди, че решението на Pайонен съд - Кърджали е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като установената по делото фактическа обстановка не обуславяла нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ и че това било така, защото от процесния фискален касов бон било видно, че той съдържа всички законоизискуеми реквизити, като се излага довод, че съобразно Решение №1654 от 14.03.2014 год. по касационно адм.дело №10214/2013 год. на АССГ, е без значение как същите са графично изобразени. Според касатора, противно на изложеното в НП, посочените за липсващи реквизити се съдържат в издаваните от дружеството фискални касови бележки, като в жалбата е описано как същите са изобразени по графичен начин, като от описаното било видно, че издаваните от дружеството ФБ съдържат всички реквизити, предвидени в чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н -18/13.12.2006 год. на МФ. Касаторът счита, че приемайки противното, Pайонен съд - Кърджали постановил един незаконосъобразен акт, при липса на извършено нарушение от страна на дружеството - жалбоподател, респ. в нарушение на материалния закон. Счита също, че по никакъв начин първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че след първоначалното посочване на „наименование на стоката/услугата“ в т.7 на чл.26, ал.1 от Наредба №Н -18/13.12.2006 год. на МФ, в същата норма се съдържало допълнително указание (уточнение), че „наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата“, т.е. самият нормативен акт допускал, при множество продавани артикули и артикули от еднороден, сходен вид, същите да не бъдат обозначавани със самостоятелно наименование, а с общо такова, което да идентифицира стоката като вид. Твърди, че в процесния случай именно това било и наименованието на групата, вида стоки – подаръци и че това фактическо, но и правно обстоятелство от друга страна, било игнорирано от съда, като същият не направил никакъв самостоятелен и конкретен анализ, а единствено бланкетно посочил, че от доказателствата по делото се установява извършеното нарушение. На следващо място касаторът сочи, че действително, при издаването на ФБ е отразено количество - „1 артикул“, а не действителния брой от два отделни артикула, но че причина за така направеното погрешно посочване на броя артикули е възможно да е било и невнимание или небрежност от страна на служителя на дружеството при въвеждането на продажбата във фискалното устройство. Сочи също, че било видно от констатацията в обжалваното НП, че така допуснатата грешка не води до неотразяване на приходи от жалбоподателя, нито пък има за последствия друг неправилно отчитане на продажбите в обекта.

На следващо място касаторът твърди, че в противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд приел, че не е налице „маловажност“ на извършеното нарушение, дори да се приеме, че такова е налице. Сочи на първо място, че съдът безкритично се е отнесъл по оплакването в жалбата, че самият административно наказващ орган не е изложил никакви мотиви и не е подложил на преценка наличието на този правен институт и че съобразно установената съдебна практика, преценката дали извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат от деянието общественоопасни последици, всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения. Според касатора, от особено значение в конкретния случай било обстоятелството, че дружеството имало въведени групи, които вярно отразяват наименованията на стоките по групи и които позволяват тяхната индивидуализация по вид, както и всички останали нормативноустановени реквизити и че дори да се приемело, че е налице някакво несъответствие в един или повече от процесиите реквизити, то счита, че в случая нито Pайонен съд - Кърджали, нито адинистративнонаказващият орган, не са отчели важни обстоятелства, които е следвало да бъдат съобразени, а именно факта, че нарушението е извършено за първи път и не води до неотчитане на приходи. Според касатора, не без значение бил и фактът, че при проверката не са установени други нарушения на „АББА-2013“ ООД, които да водят до неотчитане на приходи, нито повторни такива. Излага и довод, че от така извършеното формално нарушение - отразяване на продажбата като 1 артикул, а не два, в издаденото НП не се твърди, нито пък по косвен път могат да се извлекат данни за осъществяването на каквито и да било негативни последици нито за фиска/правилното отчитане на приходите от продажби/, нито за което и да било друго лице и че нарушението е формално и безрезултатно като вредоносни последици. Счита ,че с най-голяма степен на вероятност може да се допусне, че става въпрос за грешка на служителя на жалбоподателя, който по невнимание е пропуснал да въведе правилния брой на артикулите, но не и действителната продажна цена, респ. платената сума от служителя на НАП, извършил контролната покупка. Касаторът счита, че административно-наказващият орган е длъжен преди да издаде наказателното постановление и съответно, преди да определи наказанието, да извърши и преценка по чл.28 от ЗАНН, но такива действия в конкретния случай не били извършени, въпреки наличието на достатъчно основания за квалифициране на твърдяното нарушение като маловажно такова.

Предвид всичко изложено, с жалбата касаторът моли съда да отмени Решение №6 от 20.01.2025 год. на Районен съд – Кърджали, постановено по АНД №850/2024 год., като вместо него да постанови ново решение, с което да отмени наказателно постановление №778856-F757057 от 15.07.2024 год., като незаконосъобразно, поради липса на извършено нарушение и поради маловажност. С жалбата моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – „АББА – 2013“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, [жк], [адрес], не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - адвокат Л. Ю. Д. от ***, преди съдебното заседание, по електронен път чрез ССЕВ, е депозирана молба, в която отново моли да бъде отменено обжалваното решение №6 от 20.01.2025 год., постановено по АНД №850 по описа на Районен съд - Кърджали и да бъде постановено ново, с което да бъде отменено наказателно постановление №778856-F757057 от 15.07.2024 год. като незаконосъобразно, по аргументите, подробно изложени в жалбата, алтернативно, моли да бъде отменено наказателното постановление поради наличие на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Моли също, в случай че бъде уважена касационната жалба, да бъдат присъдени на доверителя му сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в настоящото производство и в първоинстанционното производство, съобразно приложените доказателства. Към молбата са приложени списък с разноски по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От гл.юрк. Р. Т., процесуален представител на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол”, преди съдебното заседание е депозирано писмено становище по касационната жалба, в което заявява, че счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като намира, че при постановяване на обжалваното решение, Pайонен съд - Кърджали правилно е приел, че при образуване на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и че правилно с приложен материалния закон при безспорно установено нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В становището са изложени доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение, като се иска спорът да бъде решен по същество, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено Решение №6 от 20.01.2025 год., постановено по АНД №850/2024 год. по описа на Районен съд - Кърджали, като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли, при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, същите да бъдат определени в минимален размер. Алтернативно моли, в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за осъществена юрисконсултска защита в минимален размер.

Разпечатката съдържа 19 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/304ac30a-4c5c-40e8-bc3b-d5b93e343910