Решение № 1470 от 21.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1640/2022
- Вид
- Решение № 1470
- Подписан
- 21.11.2022
- В сила
- 21.11.2022
- Състав
- Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.25, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342 ал.1 пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.201 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1470 гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Жана Ив. Маркова
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20223100501640 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 38674/09.06.2022г., подадена от „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68, срещу Решение №1395/12.05.2022г., постановено по гр.д. № 11181/2021г. на ВРС, 19-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск срещу Х. Й.
К., ЕГН ********** с постоянен адрес ******, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 18000 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в полза на П. М.П. по застраховка „Гражданска отговорност” №***** със срок на валидност 26.10.2013г. до 25.10.2015г., вследствие на виновно причинено от ответника пътно- транспортно произшествие на 20.11.2013г. в гр. Варна, на кръстовището на бул.“Вл.Варненчик“ и ул.“Отец Паисий“ при управление на лек автомобил „Мазда 3”, рег. № *****, като ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, напускайки местопроизшествието, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 1250 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, начислено за периода 06.09.2020г. – 29.07.2021г., на основание чл. 274, ал.1, т.1 пр. последно КЗ /отм./.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на решението.
Поддържа се, че ответникът, предлагайки разсрочено плащане на част от претендираната сума, извънсъдебно е признал основанието на претенцията, 1 като в съдебно заседание е изявил готовност за споразумение. Сочи се, че безспорно е установено, че ответникът е избягал от местопроизшествието, при което с оглед нормативната уредба, са налице предпоставките на чл.274 КЗ. Обръща се внимание, че в наказателното производство ответникът е заявил изрично, че е бил употребил алкохол, което съставлява признание за неизгодни за него факти. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове, както и за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Х. К., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се поддържа, че решението е правилно.
Настоява се, че само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно отклоняване от проверка за алкохол. Заявява се, че писмото на ответника преди съдебния процес не следва да се счита като признание на иска. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуален представител, поддържа отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от „Дженерали Застраховане” АД срещу Х. Й. К. искове с правно основание чл.
274, ал.1, т.1, пр. последно КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца гореописаните суми, предмет на първоинстанционното решение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 20.11.2013г. в гр. Варна, на кръстовището на бул.
“Вл.Варненчик“ и ул.“Отец Паисий“, ответникът при управление на л.а „Мазда 3”, рег. № ***** предизвиква ПТП с л.а. „Фиат Албеа“ с рег. № *****.
Ответникът напуснал местопроизшествието и се отклонил от проверка за алкохол. Излага, че с присъда по НОХД №2469/2017г. по описа на ВРС, ответникът е признат за виновен за извършеното деяние, а именно, че е нарушил правилата за движение по пътищата вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице П. М.П. и С.С.И., като е напуснал местопроизшествието. Твърди се, че отговорността на ответника е била застрахована по сключен договор за 2 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №*****, валидна към дата на застрахователното събитие. Сочи се, че на 12.07.2018г. пострадалият П. П. е отправил към ищеца писмено претенция за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, по повод на което била образувана преписка по щета №210356948. На 20.08.2018г. ищецът изплатил на пострадалото лице сума в размер на 18000 лева – обезщетение за претърпените болки и страдания вследствие на получените от него травми, което било определено от експертна комисия при отчитане на всички релевантни обстоятелства. С писмо с изх. №21.08.2020г. ответникът бил поканен да заплати сумата по изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор, на 15.09.2020г. ответникът отправил предложение за разсрочено изплащане на част от претендираната сума в размер на 5000лева. Поради неприемане на предложението, ищецът предявил иска, който моли да бъде уважен в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че е участвал в произшествието, нито качеството на застраховател на ищеца, като възразява ответникът да е управлявал МПС след употреба на алкохол. Твърди, че е налице съпричиняване на вредите, тъй като пострадалият П. П. е бил без поставен обезопасителен колан. Твърди, че споразумение от 14.08.2018г. е антидатирано и сключено без съгласие на ответника, като в тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност, вкл. по отношение на предявения акцесорен иск. Твърди, че претендираната сума реално не е платена, респ. не е постъпвала по сметка на пострадалото лице. Сочи, че неимуществените вреди не са в причинно - следствена връзка с деликта, както и че не е установен периодът на интензитет на болките и страданията на пострадалия. Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне на исковата претенция, а в евентуалност за намаляване на размера й. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила Присъда №45 по НОХД №2469/2017г. по описа на ВРС, потвърдена с Решение №157/04.06.2018г. по ВНОХД№431/2018г. по описа на ВОС, ответникът Х. Й. К., е признат за виновен затова, че на 20.11.2013г. в гр.
Варна при управление на л.а „Мазда 3”, рег. № ***** е нарушил чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице - П. М.П. и С.С.И., като е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, пр.4 и 6 б.“а“, пр.2 вр. ал.1 б.“б“, вр.чл. 342 ал.1 пр.3 НК.
По повод настъпилото ПТП, пострадалият П. М.П. на 12.07.2018г. е заявил писмено претенция към застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач „Дженерали застраховане“ АД.
Във връзка с подписано между страните споразумение застрахователят е определил и изплатил на пострадалия П. М.П. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18000 лева, след което е отправил регресна претенция към ответника.
Въззивникът се явява застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ полица № ****** валидна от 26.10.2013г. до 25.10.2014г.
3
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната сума от 18000лева е заплатена по банковата сметка на пострадалия П. М.П. на 21.08.2018г.
По делото е проведена и съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че пострадалият П. П. е получил следните травматични увреждания вследствие на претърпяното от него ПТП: контузия на главата – контузно-разкъсна рана с дължина 4 см в тилната част на главата и контузия на гръден кош - счупване на гръдна кост с разместване на фрагменти. Според експерта, счупването на гръдната кост е било съпроводено със значителна и продължителна болка в процеса на извършване на дихателните движения, както и при движението на снагата, като болките са продължили по време на целия възстановителен период в рамките на 2-2,5 месеца. По отношение на счупването на гръдната кост е предприето консервативно лечение с прилагане на обезболяващи средства. Експертът е приел още, че установеното счупване на гръдната кост е получено по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговаря да е получен по механизма на т.н. „воланна травма" - при удар на предната повърхност на гръдната кост във волана на автомобила. Това било характерно в случаите на непоставен предпазен колан или евентуално при неизправност на този колан.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, приложим към процесното правоотношение с оглед момента на настъпване на ПТП – 20.11.2013г., застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие застрахованият виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
По делото не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между въззивника и въззиваемия, осъщественото и установено с влязла в сила присъда транспортно престъпление от ответника, в резултат на което са причинени вреди, които застрахователят е репарирал, като е изплатил застрахователно обезщетение на увредения П. П..
Спорен въпрос във въззивното производство, с оглед наведените в жалбата оплаквания, е следва ли с оглед събраните по делото доказателства, да се приеме, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
По така очертания предмет на спора, съставът на въззивния съд намира следното: С определение №274/27.04.2017г. по т.д. №2628/2016г. на ВКС, II т.о., е допуснато касационно обжалване по въпроса относно наличие на основание за ангажиране на регресната отговорност спрямо застрахователя по задължителна застраховка ГО на водач на МПС, когато последният е избягал от местопрестъплението, като е осъществил престъпен състав на чл.343 НК, което е установено с влязла в сила присъда, или приравнен на такава по последици съдебен акт и кога може да се приеме, че това деяние представлява отклонение от проверка за алкохол, с оглед приложението на чл.274, ал.1, т.1, предл.3 КЗ. С постановеното по същото дело решение №195/09.11.2017г., чрез препращане към решение №152/05.11.2014г. по т.д. №2080/2013г. на ВКС, I т.о., е възприето, че бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в сила присъда, или друг акт с последиците 4 на влязла в сила присъда. Разяснено е, че достатъчна е констатацията за това, че на местопроизшествието не се намира причинителя на ПТП, въпреки задължението му да изчака контролните органи, за да бъде установен този факт. Този извод се налага от установеното правило на чл.123, ал.1, б. „б” ЗДвП и чл.201 ППЗДвП, указващи императивно задължението на водача, причинил ПТП, при което има пострадали лица, да остане на местопроизшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Императивно заложено и в чл.8 на Наредба №1-167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействието между органите на МВР и застрахователните компании е правилото за задължителната проверка за алкохол и други упойващи вещества с технически средства, която органите на МВР осъществяват по отношение участниците в ПТП, като резултатът от тази проверка, също така задължително, с оглед нормативно установеното съдържание на протокола, се отразява в него. Императивният регламент на тези правоотношения води до извод за наличие предпоставките по чл.274, ал.1, пр. посл. КЗ, когато не са налице обстоятелства, изключващи вината.