Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6806 от 24.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2713/2026
Вид
Определение № 6806
Подписан
24.03.2026
Състав
Венета Цветкова, Атанас Маджев, Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6806 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502713 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Н. Е., ЕГН: ********** вх. № 34348/13.03.2026г., срещу Разпореждане № 3315/09.01.2026г., постановено по гр.д.№ 70952/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, с което съдът е върнал въззивна жалба вх.102436/24.03.2025г., подадена от Н. Н. Е., в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение по цитираното дело, в частта му по допускане на делбата, както и в частта, в която е инкорпорирана частна жалба срещу решението с характер на определение за постановените привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като таксата е заплатена и жалбите са върнати неправилно.

Насрещните страни изразяват становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

С разпореждане № 54514/01.04.2025 г. съдът е дал указания на съделителя Е. да представи документ за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивно обжалване на съдебното решение, в частта му по допускане на делба в размер на 40 лева, както и да представи документ за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 15 лева по инкорпорираната във въззивната жалба частна жалба срещу решението, в частта му с характер на определение за постановените привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, като е указал и последиците при неизпълнение.

С определение на съда по молба вх. №131121/14.04.2025 г. за освобождаване на въззивника Н. Н. Е. от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване на съдебното решение - в частта по допускане на делба - в размер на 40лв., както и д.т. в размер на 15лв. за депозираната частна жалба, молбата по чл. 83 ГПК е оставена без уважение. Поради това, правилно съдът, на 29.05.2025 година, е дал нови указания в този смисъл.

Въззивникът Е. е редовно уведомен за разпореждането на съда от 29.05.2025 година на 13.06.2025 г., като нито в указания срок, нито към датата на постановяване на обжалвания 1 съдебен акт по делото са налични данни за представени в производството доказателства в изпълнение на дадените указания.

Едва с частната жалба са представени електронно подписана на 15.06.2025 година молба, адресирана до Софийски районен съд в изпълнение на дадените указания за заплащане на дължимите държавни такси, с приложено към нея платежно нареждане за заплатена такса в размер на указания от съда – 55 лева, като върху платежното нареждане е отразена датата 15.06.2025 година.

Доказателства за това горната молба и документите, удостоверяващи заплащане на дължимите държавни такси да са подадени в съда по някой от предвидените в процесуалния закон начини (например по пощата, чрез ЕПЕП и др.) в предоставения на страната срок, няма по делото.

При горните факти и дори да се приеме, че плащане на таксата е извършено в указания срок, доколкото в течение на същия доказателствата за това не са представени съда, определението за връщане на въззивната жалба е правилно и законосъобразно. От една страна, в указанията ясно е посочено, че ответникът следва да представи такива доказателства за плащане, от друга страна - са указани и последиците от неизпълнение.

Първоинстанционният обективно не е могъл, а и не е бил длъжен служебно да събира данни за извършено плащане. Според мотивите на Определение № 749/30.09.2011 г. по ч.т.д.

623/2011 година на ТК, ВКС, които настоящият състав споделя, нередовностите по чл. 261, т.

4 ГПК се считат отстранени не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на документ за внасянето й, какъвто обаче, в конкретната хипотеза не е бил представен на съда в срок.

Относно твърденията, че документите са подадени в срок, но не са достигнали до знанието на съда поради технически проблем в ЕПЕП, жалбоподателят не е направил съответни доказателствени искания и не е представил доказателства. Ето защо, съдът е длъжен да приеме, че същите са недоказани. Сами по себе си изготвянето на молбата, адресирана до съда и заплащане на таксите на 15.06.2025 година, не могат да обосноват незаконосъобразност на постановеното разпореждане за връщане на жалбите, щом тези документи не са били представени в срок. Възникване на факти и обстоятелства, водещи до невъзможност за изпълнение на задължението за представяне в срок на доказателства по делото за заплащане на дължимата държавна такса, страната ще може да релевира в производството по подадената от Е., на 16.02.2026 година, молба по чл. 64 ГПК, към което производство са относими и исканията на ответниците по жалбата.

Следователно, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че към датата на постановяване на обжалваното определение са налице предпоставките на чл. 262, ал. 2, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК и е върнал подадените въззивна и инкорпорирана в нея частна жалби.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Н. Е., ЕГН: ********** с вх. № 34348/13.03.2026 г. по описа на Софийски градски съд, срещу Разпореждане № 3315/09.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 70952/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, с което съдът е върнал въззивна жалба вх. 102436/24.03.2025 г., подадена от Н.

Н. Е., в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение по цитираното дело, в частта му по допускане на делбата, както и в частта, в която е инкорпорирана частна жалба срещу определението за постановените привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3