Решение № 3429 от 10.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3429 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Въззивно гражданско дело № 20221100510621 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20026432 от 31.03.2022 г., постановено по гр. д. № 49318 по описа за 2019 г. на СРС, 172 състав, е допуснато извършването на съдебна делба на осн. чл. 34, ал. 1 ЗС между А. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. ****, М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, Л.

Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, Б. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** и М. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** на следното имущество:

1)

Апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж.к. ****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположен в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 78,48 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, при съседи: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***, заедно с прилежащото към него мазе № 62, заедно с 1,578% идеални части от общите части на сградата, при квоти както следва: за М. В. Н., ЕГН ********** – 30/72 идеални части от правото на собственост; за Б. В. С., ЕГН ********** – 30/72 идеални части от правото на собственост; за А. Д. А., ЕГН ********** – 4/72 идеални части от правото на собственост; за М. Д. Д., ЕГН ********** – 4/72 идеални части от правото на собственост; за Л. Д. Д., ЕГН ********** – 4/72 идеални части от правото на 1 собственост.

С решението е отхвърлено искането на М. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, предявено на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде допусната като привременна мярка осъждането на А. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да заплаща на М. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** обезщетение за лишаване от ползване на имота, в размер на дължимия наем, считано от 26.08.2019 г.

Срещу решението в частта, с която са определени квотите на страните в съсобствеността в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от А. Д. А., ЕГН ********** и М. Д. Д., ЕГН ********** – ищци в първоинстанционното производство, които го обжалват с оплаквания за нищожност, неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържат, че съдът е ограничен при определянето на квотите до размера на искането (и непротиворечащо на закона) от страните. Сочат, че при СИО дяловете на съпрузите са равни, освен ако те не претендират за друго разпределение и липсва спор. Излагат, че съдът не се е съобразил както с искането на ищците, така и с това на ответниците относно квотите в съсобствеността. Считат, че дяловете на страните би следвало да са: за М. Н. и Б. С. по 21/54 ид. ч. и за А. А., М. Д. и Л. Д. по 4/54 ид. ч., така както са ги поискали ответниците. Поддържат, че липсата на надлежно представителство на Л. Д. в процеса прави решението недействително/нищожно. Поради изложеното молят решението да бъде отменено относно дяловете на страните и вместо него да бъде поставено друго, с което бъдат определени квотите на страните, съобразно техните искания и претенции.

Въззиваемите страни по жалбата – М. В. Н., ЕГН ********** и Б. В. С., ЕГН ********** – ответници в първоинстанционното производство, не са подали писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Л. Д. Д., ЕГН ********** – ищец в първоинстанционното производство, не е подал писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, нито се е присъединил към жалбата, подадена от неговите съищци по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК. С писмена молба с вх. № 108363 от 21.11.2023 г. е потвърдил лично извършените от адв. М. процесуални действия без представителна власт в първоинстанционното производство по подаването на исковата молба, както и всички извършени процесуални действия в съдебното производство пред СРС.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост 2 на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Относно доводите за нищожност на първоинстанционното решение поради липсата на надлежно представителство на Л. Д. в процеса, въззивният съд намира следното:

Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно.

По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668 по гр.д. № 1790 по описа на първо гражданско отделение за 2009 г., съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В случая не са налице хипотезите на нищожност на съдебното решение. Съгласно трайната и непротиворечива практика на върховната инстанция (напр. опр. № 250/21.05.2009 г. по ч. гр. д.

№ 161/2009 г. на ВКС, ІV г. о., опр. № 438/25.05.2016 г. по т. д. № 1950/2015 г. на ВКС, І т. о., опр. № 269/04.05.2017 г. по гр. д. № 4067/2016 г. на ВКС, І г. о. и много други) при нередовност на процесуално действие, изразяваща се в липсата на представителна власт, съдът следва да извести страната за това и да даде възможност лично или чрез надлежно упълномощен представител да потвърди извършеното действие. Когато предявяването на иска като процесуално действие е опорочено от липсата на представителна власт на подалия исковата молба пълномощник, съдът (първоинстанционен, въззивен или касационен) дължи на основание както общите разпоредби по чл. 101 ГПК, така и чл. 129, ал. 2 и ал. 4 ГПК, да укаже на страната да отстрани нередовността, като потвърди в определен срок, лично или чрез надлежно овластен представител, извършеното процесуално действие. В разглеждания случай въззивният съд е дал съответните указания на ищеца Л. Д. за отстраняване на нередовността на исковата молба и за потвърждаване на извършените без представителната власт процесуални действия, които указания са изпълнени. След потвърждаването, исковата молба и процесуални действия, извършени без представителна власт, се считат за редовни от момента на постъпването в съда, респ. извършването им.

Въззивният съд дължи произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба с която е сезиран, т.е. той може да се произнася само по онези части от първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба. В необжалваната част решението влиза в сила – чл. 296, т. 2 ГПК. Въззивният съд е сезиран с жалба срещу определените от 3 първоинстанционния съд квоти в съсобствеността, с оглед въпросите, които решава съдът в първата фаза на делбата (кои имоти, между кои лица и при какви квоти да се делят). Във възивната жалба на ищците А. Д. А. и М. Д. Д. е изразено недоволство само относно определените от съда квоти в съсобствеността и е поискана промяна на решението в тази му част.

Следователно по другите въпроси, които се разрешават в първата фаза на делбата, а именно между кои лица и кой имот да се дели, решението на първата инстанция относно недвижимия имот следва да се счита влязло в сила като необжалвано. Решението (с характер на определение) в частта, с която е отхвърлено искането на М. В. Н., ЕГН **********, предявено на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК, не е обжалвано и е влязло в сила.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК).

Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства.

Не е налице спор, че между страните е възникнала съсобственост върху процесния апартамент. Спорни са единствено квотите, при които е възникнала тази съсобственост.

По императивен начин в закона е предвидено, че съдът следва да определи квотите в съсобствеността и без да има доводи на страните, на база конкретните представени доказателства по делото. В тази връзка следва да се има предвид, че делбеното производство е особено исково производство и диспозитивното начало търпи отклонения, които са предвидени в специалната уредба на института на делбата. В този смисъл са Решение № 167 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2013 г., I г. о., Решение № 34/11 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 87/10, I гр. о, Решение № 147 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1234/2019 г., II г. о., Решение № 98 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 663/2020 г., г. к., І Г. О. на ВКС и др.

Както се посочи и по - горе, съгласно нормата на чл. 344, ал. 1 ГПК, с решението по допускане на делбата, съдът е задължен да се произнесе относно това между кои лица, досежно кои имоти и при какви квоти се допуска дебата. В първата фаза следва да се изяснят тези въпроси, като се изследва на какво основание или основания е възникнала съсобствеността, за да определи правилно кои са съсобствениците, защото те са задължителни необходими другари и за съда съществува служебно задължение да конституира всички съсобственици.

4

Освен това задължение на съда е да установи и действителните квоти между страните независимо от заявените от тях твърдения, защото решението за допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените три въпроса, а съдът дължи прекратяване на съсобствеността във втората фаза и уравняване на дяловете с имоти или в пари - чл. 69, ал. 2 ЗН. В този смисъл Решение № 167 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2013 г., I Г. О., Решение № 190 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 3054/2015 г., г. к., І Г. О. на ВКС, Решение № 46 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 4870/2013 г., г. к., І Г. О. на ВКС, Решение № 147 от 07.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1234/2019 г., II г. о.

Решение № 98 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 663/2020 г., г. к., І Г. О. на ВКС и т. н.

Като съобрази посочената непротиворечива практика, въззивният състав намира, че възраженията във въззивната жалба относно квотите, при които е допусната делбата, са неоснователни.

Като съобрази доказателствата за възникване на съсобствеността върху имота, представени още с исковата молба, настоящият състав на въззивния съд намира следното: