Решение № 23 от 06.03.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Силистра, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Люба Ст. Стоилкова

Теодора В. Василева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20243400500450 по описа за 2024 година

Предявена е въззивна жалба от Г. Д. М., ЕГН **********, чрез адв. С. С. от СсАК, против решение № 526 от 20.08.2024 г., постановено по гр.д. № 1 506/2022 г. по описа на РССилистра, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя в настоящото производство иск против К. П. К., ЕГН ********** и Д. Т. К., ЕГН **********, за обявяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот срещу движима вещ, обективиран в нот. акт № 26, том I, рег.№ 494, н.д. № 15 /2021г. на нотариус Никола Николов, pen № 704 на Нотариалната камара, поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност на престациите, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Решението се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателят е развил доводи за недоказаност твърденията на ответниците за осъществявано от негова страна физическо насилие по отношения на неговата майка – Стоянка К. М.а, и близките отношения между същата и ответника К. П. К.. Навежда твърдения за това, че Стоянка К. М.а е била диагностицирана от специалист психиатър със смесена корова и подкорова съдова деменция, от което ответниците са се възползвали за осъществяване на процесната сделка.

Жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено такова, с което искът му да бъде уважен. Претендира разноски за двете инстанции. В с.з. пред тази инстанция се явява адв. С., който поддържа жалбата.

Ответниците по въззивната жалба и предявените пред РС искове - К. П. К., ЕГН ********** и Д. Т. К., ЕГН **********, чрез адв. К. от СсАК, оспорват жалбата с депозирания по реда на чл. 263 ГПК отговор, като неоснователна. Молят да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено. Претендират разноски.

В с.з. пред тази инстанция се явява адв. К., който поддържа изразеното в отговора 1 становище.

С Определение № 723 от 26.11.2024 г. , постановено по настоящото дело, исковата молба, депозирана от Г. Д. М., чрез процесуален представител, е оставена без движение, като на ищеца, настоящ въззивник, са дадени указания за отстраняване на допуснатите по нея нередовности. В указания от съда седмичен срок е постъпила уточняваща молба /вх. № 4672/10.12.2024 г./, видно от която се поддържа само едно основание за нищожност на процесния договор за замяна - противоречие с добрите нрави.

ОС, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при съобразяване с процесуалните изисквания на чл.258 и следващите от ГПК .

Пред районния съд настоящият въззивник Г. М., е предявил искова претенция против ответниците К. и Д. К.и, като претендира нищожност на договор за замяна на недвижим имот срещу движима вещ, обективиран в нот. акт № 26, том I, рег.№ 494, н.д. № 15 /2021г. на нотариус Никола Николов, pen № 704 на Нотариалната камара, а в тази инстанция е уточнил с допълнителна молба и след указания на СсОС, че се позовава на нищожност поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност на престациите, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Въззивникът е син на прехвърлителката Стоянка К. М.а, починала на 24. 03. 2021 г., съгласно акт за смърт и удостоверение за наследници, приложени пред РС. Въпреки липсата на представени доказателства в тази връзка, по делото не се спори, че първият ответник е племенник на починалата прехвърлителка , следователно е близък роднина и на въззивника. Приживе, на 26. 01. 2021 год., Стоянка К. М.а е сключила с ответника договор за замяна на недвижим имот срещу движима вещ, като е заменила 1/6 ид. част от ПИ с идентификатор №*** по КККР на село Чуковец и 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор №*** по КККР на село Добротица за движима вещ - мобилен телефон. Тъй като се касае за договор за замяна, между страните не възниква задължение за заплащане на цена.

Въпреки това, в договора е посочената данъчната оценка на имотите, както и стойността на движимата вещ, като първата възлиза на 40 000 лв., а втората – на 429 лв.

И пред двете инстанции въззивникът излага доводи за нищожност на пълномощното, с което се представлява заменителят, тъй като самото пълномощно, според него, не носи подписа на наследодателката, коятона датата на упълномощаването се е намирала в дом за стари хора, от който не е излизала същевременно не е посещавана от нотариус. Изложени са множество основания нищожност както на упълномощителната сделка, така и на прехвърлителната сделка, твърдения за невъзможност на упълномощителката да разбира свойството и значението действията си поради наличието на дементни изменения, сключване на сделката при драстична нееквивалентност на престациите, сключването на две различни сделки престация на една и съща вещ, както и са наведени твърдения за заобикаляне на закон оглед наличието на съсобственост по отношение на процесните имоти, като съсобствениците не е предложено изкупуване. В крайна сметка, след уточнението на иска пред тази инстанция се претендира нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност на престациите, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като се е позовал на разбирането, изложено обилно в съдебната практика, която изчерпателно е посочил, че продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност и да се договоря цена, равна на данъчната оценка или пониска от нея, поради което не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите 2 нрави. Предвид установеното в настоящото производство обстоятелство, че сделката е сключена между близки лица, при наличието на близки отношения между тях, районният съд е приел, че в случая не се касае до значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправима нищожност поради накърняване на добрите нрави и сделката не е нищожна. В случая, предвид драстичната разлика в цената на разменените вещи и то само по данъчна оценка на имотите без да се изследва по делото тяхната действителна пазарна цена, аргументът, че нееквивалетността на престациите може да бъде пренебрегната заради близките отношения между страните е недостатъчен.

Неоснователен е и другият довод на въззиваемите в отговора по чл .131 ГПК, че само страни по сделката могат да претендират нищожност, поради нарушаване на добрите нрави. В случая правният интерес на въззивника е безспорен и няма аргументи за недопустимост или неоснователност на иска по това съображение.

От показанията на разпитаните пред РС свидетели – Г. и С, става ясно, че покойната прехвърлителка е съжителствала с въззивника, който я е подлагал на физически и психически тормоз, като след поредния побой на сина и над нея, тя е потърсила помощ у племенника си, който я е настанил в социално заведение, където тя след по – малко от три месеца починала, като преди това с помощта на три последователно съставени пълномощни го е овластила да се разпорежда с имуществото и, като първоначално му е дала оперативни правомощия, впоследствие – с второ пълномощно му е възложила да продава и дарява описаните в него имоти, а с трето пълномощно е разширила възможностите за разпореждане, като се включват делба и замяна. Пълномощните са на стр. 46 – 49 от делото на РС. В тази връзка, още с отговора по чл.131 ГПК пред РС ответниците твърдят че сделката, сключена между тях и наследодателката на въззивника е симулативна и прикрива договор за дарение, за което първият ответник бил овластен посредством нотариално заверено пълномощно от страна на наследодателката на ищеца. Считат, че следва да се приложат правилата за прикритата сделка, която е сключена в изискуемата от закона форма, действителна е и е произвела действие между страните. Във връзка с последните си твърдения са направили алтернативно ВЪЗРАЖЕНИЕ с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на относителната симулация на договора за замяна на недвижим имот, като молят представените от тях пълномощни да бъдат приети като начало на писмено доказателство от съда. Районният съд не е анализирал в пълнота това възражение, като е приел, че доводите за неоснователност на иска са в изложените от него съображения за липса на нарушение на добрите нрави, но в случая следва да се отбележи, че то е напълно допустимо и следва да бъде разгледано, тъй като е налице неадекватност на престациите, а и близките роднински отношения са валидни както по отношение на въззиваемите, така и с още по- голяма сила по отношение на въззивника. В тази връзка акцентът е повече върху установените данни за упражнявано насилие от страна на въззивника върху прехвърлителката, независимо от множеството му физически заболявания, и оказаната подкрепа от страна на въззиваемите на последната в трудния за нея период, а не в степента на родство между тях. Ето защо, възражението за привидност на замяната, като прикриваща дарение в полза на въззивниците следва да бъде разгледано, макар и алтернативно направено. В случая необходимото начало на писмено доказателство касае документи, изходящи от другата страна и правещи вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документи, които не разкриват сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от текстът им може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. Начало на писмено доказателство е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. Посочените три пълномощни имат характер на начало на писмено доказателство, доколкото чрез постъпателното разширяване на правомощията на упълномощителя се минава през идеята за дарение или продажба и се стига до замяната на 3 имотите срещу вещ, която е реализирана и в процесния договор, чиято нищожност се иска.

По тази причина и разпитът на свидетелите е напълно допустим на основание чл. 165, ал.2 ГПК. Според показанията на разпитаните по делото свидетели Г, С и Д именно ответникът К. е предприел действия по обгрижването и физическото оцеляване на прехвърлителката М.а, включително и настаняването й в социално заведение и поемане на разходите по престоя й там. Свидетелите са запознати с изразената от нея воля именно на него да „остави“ имуществото си, като съзнателно лиши единствения си наследник от възможността да се разпорежда с това имущество. Решението й е било целенасочено и обосновано, вследствие на недопустимо поведение спрямо нея от страна на сина й - ищецът М.. За това поведение съдът взима предвид показанията на свидетелите Г. и С, които описват трайно упражнявано насилие спрямо М.а от страна на сина й и характерното за пострадалия от насилие поведение - на страх и неувереност, чувство за срам от поведението на собственото й дете и същевременно - желание никой да не му навреди.

Ето защо, съдът счита, че акцентът в настоящото производство е доказаното възражение за привидност на сделката за замяна,прикриваща дарение, а не обстоятелството, че продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. В крайна сметка и двата извода водят до неоснователност на исковата претенция и потвърждаване на обжалваното решение. Тъй като доводът за привидност на договора е направен само с възражение, същият следва да бъде използван единствено като аргумент за неоснователност на иска за нищожност на договора за замяна, поради нарушение на добрите нрави, предвид неговия доказан характер на привиден договор и като такъв не може да носи белезите на нищожен на това основание, но съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив в този смисъл.