Решение № 146 от 14.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000136 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 353 от 29.10.2024г., постановено по т.д. № 20 по описа за 2023г. на ОС С.З. с което е осъдено ЗА*"О.**-З" АД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр.С., ул."С.С." №* да заплати на С. З. Д., ЕГН **********, Г. И. Д. ЕГН **********, В. И. Ш. ЕГН ********** и М. И.

Д. ЕГН ********** сума от по 150 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес, вследствие ПТП, настъпило на *** г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 13.07.2022 г. до окончателното й заплащане, като са отхвърлени исковете до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 27.06.2022г. до 13.07.2022г..

Решението в осъдителна част е обжалвано от ЗА*"О.**-З" АД, ЕИК ** с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и неточно приложение на чл. 52 ЗЗД. Оспорено, като 1 неправилно, е и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от решаващия съд, като според жалбоподателя следва да се отчете приноса на пострадалия, който е пътувал без правилно поставен предпазен колан. Споделено е приетото от решаващия съд, че ПТП – то е причинено при независимо съизвършителство, осъществено от двамата водачи, но подробно е обосновано становището, че приносът на водача на товарния автомобил „И.“ е значително по – висок, от този на водача на лекия автомобил, поради което настоява същия да бъде определен в съотношение 80 % към 20 %. Искането, отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено, като бъде определен справедлив размер на обезщетението, съобразен с приетия принос на пострадалия и при отчитане на приноса на всеки от водачите, участвали при настъпилото ПТП. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който С. З.

Д., ЕГН **********, Г. И. Д. ЕГН **********, В. И. Ш. ЕГН **********, М.

И. Д. ЕГН **********, представлявани от адв. П. К. оспорват жалбата и настояват съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

Претендират разноски.

Насрещна въззивна жалба е постъпила от З*"Л.И." АД, с която е оспорен извода на решаващия съд, като постановен в противоречие с материалния закон, а именно, че застрахования при него водач на товарен автомобил „И.“ е нарушил правилото на чл. 37, ал.1 ЗДвП, както и че приноса на двамата водачи за настъпилия резултат е равен. Жалбоподателят твърди, че извършените нарушения от страна на водача на лекия автомобил – управление със скорост, значително надвишаваща разрешената и предприета маневра, въпреки забраняващия я пътен знак В24 са по – съществени, поради което и обуславят принос при установеното съизвършителство 90 % към 10 %. Настоява, обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде признато, че вина за настъпилото ПТП има единствено водача на лек автомобил марка „М.“ или, че приноса на последния е 90 % при 10 % за водача на товарен автомобил „И.“.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищците С. З. Д., ЕГН **********, Г. И. Д. ЕГН **********, В. И. Ш. ЕГН **********, М. И. Д. ЕГН

**********, представлявани от адв. П. К., с който подържат, че при съпричиняване на вредоносния резултат от няколко деликвенти, 2 застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликвент, поради което и оспорения принос на всеки един от тях по никакъв начин не би се отразил на дължимото им се обезщетение.

Отговор на насрещната жалба е постъпил и от ЗА*"О.**-З" АД, с който същата е оспорена като неоснователна, а искането е изложените в нея съображения да бъдат оставени без уважение.

Насрещна въззивна жалба е постъпила и от ищците С. З. Д., ЕГН **********, Г. И. Д. ЕГН **********, В. И. Ш. ЕГН **********, М. И. Д. ЕГН

**********, представлявани от адв. П. К., с която е оспорено решението в частта, с която са определени като справедливи обезщетения в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях. Като твърдят, че същите са занижени по размер и несъобразени с действащите лимити на застрахователя, както и установените по делото факти, жалбоподателите – физически лица настояват съда да постанови решение, с което да им присъди по още 30 000 лв. или обезщетения в размер на по 180 000 лв. за всеки един от тях.

Отговор на насрещната жалба на ищците е постъпил и от ЗА*"О.**-З" АД, с който същата е оспорена като неоснователна, а искането е постановеното от въззивния съд решение да бъде съобразено с въззивната жалба на застрахователя.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по субективно активно съединени искове на С. З. Д., ЕГН **********, Г. И. Д. ЕГН **********, В. И. Ш. ЕГН **********, М. И. Д. ЕГН **********, представлявани от адв. П. К. против ЗА*"О.**-З" АД с правно основание чл.

432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв., вследствие смъртта на И.Г. Д., настъпила в резултат на ПТП, станало на ***г.. Твърденията, на които се основава предявения иск се свеждат до следното: С. Д. е съпруга, а Г., М. и В. са низходящи на починалия И. Г. Д.

3 на ***г. около 15.20 ч. в с. Ч., О.Х., при реализирано на ул. ** пред № * /**/ кръстовище с ул. ** ПТП, причинено от С.С.Ш., като водач на лек автомобил марка „М.“, модел Е** с рег. **, който е нарушил правилата за движение и е ударил товарен автомобил „И.“, модел „Д.“ с рег. №***, управляван от Г. И.

Д., вследствие, което е настъпила смъртта на И. Д., пътник в лекия автомобил „М.“. Сочат, че за станалото е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и че е образувано ДП № */*. по описа на РУ Х., в които като причина за настъпилото ПТП са посочени допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. Затова и като твърдят, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника, пострадалите са предявили претенции за определяне и изплащане на обезщетения на 13.07.2022г., по които застрахователя не е определил, нито заплатил такива. Ищците сочат, че настъпилата, вследствие множеството причинени му травми смърт на И. Д., който преди настъпване на инцидента се е намирал в добро здравословно състояние, като отговорен и трудолюбив човек се е грижил за своето семейство, нарушила обичайния им ритъм на живот. Отношенията между И.

Д. и съпругата му се отличавали с уважение и любов, полагали грижи заедно за своите деца и очаквали старините си, за да се грижат един за друг. Твърдят, че всички били част от едно задружно и сплотено семейство, с изградена силна и емоционална връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство, поради което и загубата на И. травмирала дълбоко всеки от тях, като те понасяли тежко станалото, при все, че починалия бил опора за семейството, пример за своите деца, от който били лишени. Затова и като сочат, че внезапната и неочаквана смърт на И. Д. е причинила болки и страдания за всеки от ищците, те се затворили, станали мрачни и некомуникативни, изпаднали в тежко емоционално състояние – непрекъснато плачели, не можели да спят, изпитвали чувство на страх и безспокойство, които продължават и понастоящем, ищците настояват съда да постанови решение, с което да им присъди обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. /след допуснато увеличение на размера, първоначално заявен от 25 500 лв./, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2022г. до окончателното им заплащане. Претендират разноски.

Ответникът – З** О**-З. АД, ЕИК ** със седалище и адрес на 4 управление: *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на исковете, като твърди, че процедурата, предхождаща предявяването на прекия иск не е изпълнена изцяло, тъй като ищците на са представили изисканите им писмени документи, установяващи деликта, с което са препятствали приключването на същата. Оспорва исковете и по основание и размер, като твърди, че не оспорва наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между него и водача на лек автомобил „М.“, модел Е** с рег. ** към датата на настъпване на ПТП-то, но оспорва очертания в исковата молба механизъм на настъпване на същото, като твърди, че водача на товарния автомобил марка „И.“, модел „Д.“ с рег. №*** носи изключителна вина за настъпилото ПТП, а водача на лекия автомобил „М.“ е бил поставен в невъзможност да предотврати ПТП-то и настъпването му за него е от типа на случайните събития. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между твърдяните вреди и процесното събитие, а при условията на евнтуалност навежда възражение за независимо съизвършителство от страна на водача на товарния автомобил, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан.

Оспорва претенциите и по размер, като твърди, че същите са значително завишени, както и искането за присъждане на законна лихва и конкретно началния момент, от който същата се претендира.

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищците, с която оспорват възражението за недопустимост на производството, поради неспазена процедура по чл. 380 КЗ, като твърдят, че са приложили към застрахователната претенция всички документи, с които разполагат. Оспорват останалите наведени от ответника възражения, касаещи основателността на претенциите и конкретно това, че процесното ПТП представлява случайно събитие по отношение на водача на лекия автомобил „М.“, както и наличието на независимо съизвършителство и най – сетне, че размера на претендираните обезщетения е завишен. По отношение на законната лихва заявяват, че ответника е в забава от уведомяването му с депозираната застрахователна претенция от увреденото лице.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който подържа заявените с отговора оспорвания и възражения.

5

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПСто е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран от адв. П. К., в качеството й на процесуален представител на увредените със застрахователна претенция, получена на 13.07.2022г., по която, след като е образувал щета ***. за М. Д. и щета ***. за останалите ищци е изискал представяне на допълнителни документи и на 13.10.2022г. е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да определи и заплати застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ, противно на възраженията на ответника.