Решение № 1113 от 28.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000503005 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260043 от 21.07.2022г., постановено по гр.дело № 113/2020г. по описа на ОС-Перник, ГК, са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, понастоящем КОНПИ), предявени срещу И. В. П. по реда на чл.141 вр. с чл. 142, ал.2 вр. с чл. 149 и чл.151 от ЗПКОНПИ (сегашно наименование Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) за отнемане в полза на Държавата на подробно описано имущество на обща стойност 153 146,83 лв., собственост на ответника.

Постъпила е въззивна жалба от КПКОНПИ, с която се обжалва решение № 260043 от 21.07.2022г., постановено по гр.дело № 113/2020г. по описа на ОС-Перник, ГК, изцяло.

В жалбата са изложени съображения, че съдебното решение е неправилно и постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила.

Твърди се, че първоинстанционният съд е приел неправилно, че имуществото, предмет на отнемане не е налично в патримониума на ответника към края на проверявания период.

Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил искането на КПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на 1 имущество, придобито от ответника, като е приел, че липсва значително несъответствие между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на проверяваното лице за същия период.

Твърди се, че ответникът не доказва законния произход на средствата, които са вложени за придобиване на имуществото.

Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло, като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Излага подробни съображения във въззивната жалба. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба на КПКОНПИ от въззиваемата страна И. В. П.. Оспорва жалбата. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическата и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Производството пред първоинстанциония съд е образувано по мотивирано искане на КПКОНПИ с правно осн. 141 вр. с чл. 142, ал.2 вр. с чл.

149 и чл.151 от

ЗПКОНПИ за отнемане на подробно и изчерпателно посочено имущество на ответника И. В. П. на обща стойност 153 146,83 лв. .

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба

2 на

КПКОНПИ е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

По наведените с жалбата възражения и по предявените искове: с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ и вр. с чл.149 и 151 ЗПКОНПИ.

Правото по чл. 141 ЗПКОНПИ е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата да се отнемат принудително и безвъзмездно имуществени права при наличие на следните предпоставки:

1) проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗПКОНПИ;

2) ответникът да са придобил в проверявания период имущество със значителна стойност, за което не е установен законен източник, като несъответствието между имуществото и нетния му доход следва да надвишава 150000 лв. за целия проверяван период;

3) за всяко конкретно имущество, отнемане на което се иска, да не се установява законен източник на средства.

Първите две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход, които са били налични в патримониума му към момента на придобиването. При установяване на първите две предпоставки – че проверяваното лице е привлечено като обвиняем за престъпление измежду посочените в закона и че общо за целия проверяван период има несъответствие между придобитото имущество и законните доходи в размер, надвишаващ 150000 лв., съдът следва да пристъпи към изследване на третата предпоставка, като следва да преценява имущественото състояние на ответника към момента на придобиване на всяко имущество, отнемане на което се иска, за да приеме дали конкретното имущество е придобито с разполагаеми към момента средства от законен източник на доходи.

Изпълнението на първата предпоставка не е спорно между старните по делото, а се доказва и събраните доказателства: Представено е по делото уведомление от Специализираната прокуратура с вх.№ УВКП-11312/28.09.2018г. , от което евидно,че на 16.04.2018г. по пр. пр. № 315/2014г. е 3 внесен обвинителен акт срещу 12 лица, в т.ч. и срещу ответинка И. В. П. за извършени престъпления по чл. 321 ал.3 т.2 вр. 2 от НК и чл.249 ал. 3 от НК , за които е предвидено наказания лишаване от свобода повече от три години.

Престъпленията попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗПКОНПИ, поради което, съдът приема, че са налице предпоставките за образуване на проверка срещу И. В. П..

С Решение № 2642 от 06.11.2019г на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.Образувана е проверка по чл. 107 от ЗПКОНПИ; периодът на проверката е 13.11.2008 г. – 13.11.2018 г.

С решение № 307/12.02.2020 г. е прието да се внесат в съда процесните искове срещу ответника.

Установява се от справка от Национална база данни „Население“, че И.

В. П. не е женен и няма деца. Не се навеждат твърдения и няма доказателства ответникът да е във фактическо съжителство с друго лице. Следователно, ответникът няма членове на семейството по см. на § 1, т. 19 ЗПКОНПИ, които да бъдат съобразявани при отчитане на нетни доходи и обичайни разходи на проверяваното лице.

От изложеното следва, че е налице първата предвидена предпоставка, а именно – предявеният иск е насочен срещу обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗПКОНПИ.

За да е налице втората предпоставка, следва да бъдат установени: вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество;доходи, приходи и източници на финансиране, законните източници на доходи; размерът на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице, в това число разходите за издръжка на лицето и съобразно данните на Националния статистически институт и разходите за пътуване; наличието на значително несъответствие (надвишаващо 150000 лв.) между стойността на придобитото имущество и нетния доход в проверявания период.

На отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото имущество (чл. 1, ал. 2 ЗПКОНПИ) като това е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник (чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ).

4

Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ „имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него.

Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ Доходи, приходи и източници на финансиране" са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица.

Съгласно § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

При преценка на посочените по-горе релевантни обстоятелства, следва да се изходи изцяло от разясненията, дадени с ТР № 4/12.05.2023г. на ОСГК, съгл. които: 1. не представляват "имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и 2. не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

5

Наличието на втората предпоставка е спроно между страните; в този смисъл са и наведените с въззивната жалба възражения. Жалбоподателят твърди, че са изпълнени посочените по-горе изисквания на закона за да се приеме, че е налице значително несъответствие между стойността на придобитото имущество и нетния доход на ответника в проверявания период.

Предвид събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и приетите съдебни експертизи, неоспорени от страните и при съобразяване на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира следното: незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период, респ. значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона в размер на 150 000лв. Видно от двете заключения на ССчЕ в края на проверявания период имуществото, налично в патримониума на ответника в т.ч. недв. имоти, МПС и парични средства не надвишава със 150 000лв. стойността на наличното имущество в патримониума на ответника към началната дата на проверявания период- 13.11.2008г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при установяване на увеличаване на имуществото в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период с активи, за които не са доказани законни източници на доходи и не са представени доказателства тези активи да са напуснали патримониума на проверяваното лице или да са разходвани, но не могат да бъдат открити физически, то следва да се приеме, че са налични. Това възражение съставлява по съществото си една фикция, която не може да бъде споделена от настоящия съдебен състав: всички активи, за които се твърди, че се намират в патримониума на проверяваното лице, следва да бъдат точно конкретизирани и следва при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца да бъде доказано тяхното наличие към определен период от време.