Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 28.05.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 92/2026
Вид
Решение № 135
Подписан
28.05.2026
В сила
28.05.2026
Състав
Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. М., 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20261600500092 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №558 от 05.11.2025година постановено по гр.д.

№308/2025година по описа на Районен съд гр.М. е ОТХВЪРЛЕН иска за ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ

КРЕДИТ№ хх ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и е обявена е

НИЩОЖНОСТТА на чл.4 ал.1, 2 и 3 от Договор за потребителски кредит № хх г., на основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона и на основание чл.26 ал.1 предложение 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.

Със същото решение е обявена НИЩОЖНОСТТА на Договора за предоставяне на поръчителство от 15.06.2024 г. към Договор за потребителски кредит № хх г., сключен между хх“ ЕАД и хх ЕООД, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави и е осъдено, на основание чл.

55, предл. 1 ЗЗД, хх“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „хх 146 /сграда „А“ /, ет. 2, Бизнес център „хх“ да заплати на Н. Д. С., ЕГН **********, ОТ ГРАД М., улхх № 31, сумата от 37.04 лева, представляващи изплатената възнаградителна лихва по договора за 1 потребителски кредит от 15.06.2024 г., като е отхвърлен ИСКА над този размер до предявения такъв от 220.18 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и сумата от 84.94 лева, представляващи изплатената сума по договора за поръчителство към договора за потребителски кредит от 15.06.2024 г., като е отхвърлен иска над този размер до предявения такъв от 890.45 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и са присъдени направените в процеса съдебни разноски.

Това решение е обжалвано от ЕАД Е. И., булстат 180978004, със съдебен адрес: гр. П. ул. „хх №3, п/ к на Н. Д. С. в ЧАСТТА, с която се отхвърля предявеният иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № хх 15.06.2024г., сключен между хх" ЕАД и Н. Д.

С..Твърди се ,че при сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждение за неустойка е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение за неустойка има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорена е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждение за неустойка в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита, включително и възнаграждение за неустойка В случая липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК, което не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти на защита

2

В жалбата се твърди, че е налице ии друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговореното възнаграждение за неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски, като се добавят към всяка. При това положение и изначалното предвиждане на възнаграждение за неустойка да се кумулира към погасителните вноски, следва извод че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита.

Поради изложеното, моли съда да отмени Решение № 558/ 05.11.2025г., постановено по гр.дело № 308/ 2025г., 4 гр. състав, по описа на Районен съд М., в ЧАСТТА, с която се отхвърля предявеният иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № хх 15.06.2024г., сключен между хх" ЕАД и Н. Д. С.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна .

ВЪЗЗИВАЕМАТА хх ЕООД своевременно известена за постъпилата жалба не е взела становище по нея.

Няма доказателствени искания.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса по отношение на подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № хх, както и да се прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „хх” ЕООД и да се осъди хх” ЕАД да върне сумата от 20,00 лева платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит 3

№ хх, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. ,да възстанови на ищцата заплатените от нея без правно основание суми в общ размер на 50лв., съставляващи престирани от нея в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № хх.

За да постанови атакуваното решение МРС е приел, че безспорно е установено накърняване на добрите нрави при сключване на процесния договор, в който е начислена неустойка автоматично в нарушение на етичноморалния принцип на справедливостта в договорните правоотношения и на принципа за необогатяване неправомерно за сметка на другиго , но е отхвърлил главния иск за обявяване на договора за нищожен, а е разгледал и уважил иска предявен при условията на евентуалност за нищожност на клаузата в т.4, като е обявил и сключения договор за гаранция за нищожен.

По отношение на договора за поръчителство е приел, че сключването на този допълнителен договор води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и има за последица недействителност на договорките между страните.

Така направените извода на съда се споделят частично от настоящата инстанция по следните съображения:

От приложените писмени доказателства е видно, че между страните хх ЕАД /кредитодател/ и Н. Д. С. /кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № хх, /, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 15.06.2024 г. с поръчител ,,хх“ ЕООД, носещ отговорност пред хх“ ЕАД.

По силата на договора за кредит е предоставен на ищеца кредит в размер на 1 200.00 лв. Условието е, че кредитът следва да бъде върнат на 12 месечни погасителни вноски в срок до 20.06.2025г., ведно с начислена договорна възнаградителна лихва в размер на 1 465.83 лева, при ГПР от 45,51% и ГЛП от 38.11%.

Не се спори и относно обстоятелството, че за обезпечаване на задължението на жалбоподателя по Договора за потребителски е сключен договор за поръчителство със страни: хх“ ЕАД и хх ЕООД, като „поръчител“.

От същата дата 15.06.2024 г. е включен и Договор за предоставяне на поръчителство между хх ЕООДС, като поръчител и Н. Д. С. като потребител.

4

В него се сочи, че потребителят е избрал да сключи договор с хх при условията на договор с предоставено от поръчителя поръчителство. По силата на договора поръчителят се е задължил да гарантира срещу възнаграждение задължението, което потребителят има към дружеството, кредитор. Посочено е възнаграждението на поръчителя, чийто размер е от 890.45 лв., съгласно Приложение № 1 към договора.

В Договора за поръчителство от 15.06.2025 г., сключен между хх ЕООД, и Н. Д., Раздел II, чл.2 е договорен обхвата на отговорността на поръчителя, в който е разписано, че по силата на този Договор и съгласно условията на Договора за потребителски кредит Поръчителят, в лицето на хх ЕООД отговаря пред хх“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на Потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнението на потребителя по Договора за потребителски кредит в 5 пункта, от които: задължение за връщане на сумата по предоставения кредит в размер на 1 200.00 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на всички разноски, свързани със сключването и изпълнението на договора; задължение за плащане на лихва за забава в случай на забава в плащането, както и задължение за плащане на друго предвидено в договора за потребителски кредит обезщетение за неизпълнение; разноски по извънсъдебното или съдебно събиране на вземането на хх ЕАД, като са включени държавни такси, разноски по принудително изпълнение, разноски по събиране и представяне на доказателства, адвокатски хонорари.

В чл.4 ал.1 от договора за кредит е посочено,че в случай, че кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на хх банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от хх юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от представяне на обезпечението, като към отношенията между страните се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

В чл.4 ал.2 от Договора за потребителски кредит е разписано: В случай, че 5 посочения в ал.1, изр.1 срок Кредитополучателят не представи съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от хх, съответно този договор не поражда действие между хх и и Кредитополучателя.

Във връзка с така сключения Договор за поръчителство кредитополучателят е следвало да заплати допълнително такса за гаранция в размер на 890,45лева, разсрочена на 11 месечни вноски.

В случая с оглед подадената жалба е спорен въпросът, основателен ли е иска за обявяване нищожността на целия договор за потребителски кредит или не и от тук основателна ли е жалбата.

Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Следва да се има предвид също, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, включително да уговорят възнаграждения, такси, неустойки и др., е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит , възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР.Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа "годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".

От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че "годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на 6 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит".