Решение № 159 от 15.12.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Свищов, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20234150100573 по описа за 2023 година

Иск по чл.124 от ГПК

Постъпила е искова молба от Д. Р. Д. срещу О.С. , с която ищецът моли да бъде установено по отношение на ответника на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че е собственик на имот - лозе с площ от 600кв.м., а по скица 701 кв.м., находящо се в местност „Рахлето“, землището на с. Царевец. Заявява, че този имот бил придобит с Нотариален акт за прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №150, том I, нотариално дело № 227/1997г., съставен от районен съдия при Свищовски районен съд. Твърди, че от десетилетия процесният имот се ползвал и владеел от него, той го обработва и понастоящем. Изнася, че преди месец разбрал, че за имота има съставен АЧОС. След като проверил се оказало, че посоченото основание за придобиване на процесния имот от Общината с АЧОС № 3652/25.06.2010г. бил чл.19 ал.1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ. Освен това О.С. е сключила договор за наем в качеството й на наемодател с „И. - И.И.“ЕООД, като договорът е вписан на 12.08.2020г. Това много го изненадало, защото до момента е владял този имот и е упражнявал правото си на собственост в пълен обем.

Счита, че правото на собственост съгласно чл.77 от ЗС се придобива 1 чрез правна сделка, давност или други начини, определени в закона.

Основанието, въз основа на което е съставен АЧОС категорично не е налице, защото в чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ законодателят имал предвид земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. Заявява, че процесният имот не представлявал такава земя, която е останала след реституция, а бил придобит от неговите праводатели на законово основаниепокупко-продажба, а той го е придобил през 1997г. с Нотариален акт за прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №150, том I, дело № 227/1997г. Твърди, че Общината никога не е владяла процесния имот и е издала актове за частна общинска собственост за същия без правно основание.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на О.С. , че той е собственик на процесния недвижим имот - лозе с площ от 600кв.м., а по скица 701 кв.м., находящо се в местност „Рахлето“, землището на с. Царевец, при граници съгласно документ за собственост:

А.И.Т., Д. Г.Г. и път. Недвижимият имот е с идентификатор съгласно кадастралната карта № ************.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника О.С..

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното :

Видно от представения по делото Нотариален акт за прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №150, том I, дело № 227/1997г. на СвРС, Р. Д. Т. и С.Н. Т.а са прехвърлили на сина си Д. Р. Д.-ищец по делото процесния недвижим имот - лозе с площ от 600кв.м., а по скица 701 кв.м., находящо се в местност „Рахлето“, землището на с. Царевец, при граници съгласно документ за собственост: А.И.Т., Д. Г.Г. и път. Прехвърлителите са удостоверили собствеността си с Нотариален акт за покупко-продажба №41, том III, дело № 898/1957г., извършен от Свищовския народен съдия.

Съгласно приложената Скица на поземлен имот № 15-59956503.06.2023г. на СГКК гр.Велико Търново, недвижимият имот е с идентификатор ************, с площ 701 кв.м., находящ се в с.Царевец, 2 местност „Рахлето“, предназначение на територията –земеделска, начин на ползване-лозе.

По делото е разпитан св.К. Р. Д.-брат на ищеца, който обясни, че баща им купил този имот, който представлява лозе през 1956/1957 година и го обработвали. Когато дошла демокрацията родителите им прехвърлили имота на брат му Д. и той го обработва и до ден днешен.Имотите в този район никога не са били в ТКЗС.

Видно от АЧОС № 3502/25.06.2010г. , ответната О.С. е актувала имота .

Като правното основание, на което е актуван имота е посочено чл.2, ал.1 , т.2 и чл.3 ал.3 от ЗОС, чл.19 ал.1 и ал.3 и чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ, Протоколно решение № 4/28.11.2008г. на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, Заповед № РД-14-138/3.12.2008 г. на Директора на ОД "Земеделие" - гр. Велико Търново - като земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ .

След влизане в сила на кадастралната карта за землището на село Царевец, имота е преактуван с АЧОС № 8700/21.10.2019г. на същото основание, като е посочен идентификатора съгласно кадастралната карта ************.

Същото е видно от справка по данни за имот от Служба по вписванията при РС Свищов и освен това О.С. е сключила договор за наем в качеството й на наемодател с „И. - И.И.“ЕООД, като договорът е вписан на 12.08.2020г.

При тези данни съдът прави следните изводи:

Предмет на въведения установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е едно правоотношение или право, в случая правото на собственост, чието съществуване или несъществуване се иска да бъде обявено с решението на съда.

Ищецът е собственик на процесния имот , съгласно Нотариален акт за прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №150, том I, дело № 227/1997г. на СвРС . Няма спор между страните, че процесният поземлен имот понастоящем е с идентификатор ************ по кадастралната карта на с.Царевец.

Съставеният от Общината акт за частна общинска собственост няма правопораждащ, а констативен /удостоверителен/ характер, тъй като не се 3 създават права и задължения, нито засяга интереси на лицата. По своето правно естество представлява вътрешно-служебна дейност по регистриране и отчитане на недвижими имоти общинска собственост. В него е посочено като основание за съставянето му - чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС; Протоколно решение № 4/28.11.2008г. на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, Заповед № РД-14138/3.12.2008 г. на Директора на ОД "Земеделие" - гр. Велико Търново , т.е. че описаният имот е актуван като собственост на общината по силата на закона като незаявена за възстановяване земя по чл.19 и чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ.

Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Нормата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ има декларативен характер и не съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен фактически състав. В АЧОС общината се позовава на осъществен в нейна полза фактически състав на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ са в обхвата на нормата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. В приложното поле на нормата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т. е., земи, попадащи в обхвата на чл.10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона остават държавна собственост - чл.24 от ЗСПЗЗ. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били обобществявани(отнемани) и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници, т.е. земи, които не попадат в обхвата на чл.10 от ЗСПЗЗ.

Общината / чрез АЧОС/ не твърди, че е собственик на имота на основание правна сделка или по давност, а твърди, че е станала собственик на основание чл.19 във вр. чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Следователно, за да се приеме, че 4 процесният имот е придобит от ответната община по силата на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ беше необходимо да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените в него срокове не са били заявени реституционни претенции. Ответникът по никакъв начин не ангажира доказателства имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански образувания, чия собственост е бил преди колективизацията и не е заявяван пред ОСЗ за възстановяване от бивши собственици или техни наследници. Имотът не попада в зона по параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. Не е предоставен за ползване.

Напротив от събраните в хода на производството доказателстваписмени и гласни, които са безпротиворечиви се установи, че този имот не е внасян в ТКЗС, не е одържавяван и че е ползван и обработван като лозе повече от 65 години , първо от родителите на ищеца, а после от него, без да е смущаван, обезпокоявани от никого и без някои да е оспорвал собствеността, за която притежава и Нотариален акт №150, том I, дело № 227/1997г. на СвРС.

С оглед изложеното, съдът намира, че Общината не е имала право да квалифицира процесния имот като земеделска земя по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което не е налице и основанието, посочено в чл.2 ал.1, т.2 от ЗОС за актуването му като общински. Исковата претенция следва да се уважи.

При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени в хода на производството от ищеца, съобразно приложен списък, съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК-1560,00лева, от които 50,00лева –ДТ, 10,00лева-ДТ за вписване и 1500,00лева- адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАЗНАВА за установено по отношение на О.С., със седалище и адрес на управление гр.Свищов, *****************, Булстат *********, представлявана от Г.Г. - Кмет , че Д. Р. Д. с ЕГН **********,с адрес *************** е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по Кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № РД-18-498/20.02.2018 г. на Изп. директор на АГКК, на площ по 5 скица от 701 кв.м., с адрес на поземления имот с.Царевец, местност „Рахлето“, с трайно предназначение: земеделска и с начин на трайно ползване: Лозе, четвърта категория, при граници и съседи: **************, *************, ************, ************, ************.

ОСЪЖДА О.С., със седалище и адрес на управление гр.Свищов, *****************, Булстат *********, представлявана от Г.Г. - Кмет ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Д. с ЕГН **********,с адрес *************** сумата 1560,00лева- направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред В еликотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 6