Решение № 525 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.ова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100503390 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата – Т. Е. Ц., гражданин на Република Гърция, родена на ******* в гр.Солун, ЛНЧ **********, чрез назначен особен представител адв.К. Д., срещу решение №20017406 от 28.02.2022г., постановено по гр.д.№45496/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 172-ри състав, в частта, в която е уважен спрямо нея предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.149 ЗЕ като е осъдена да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, 1/2 част от сумата в общ размер на 64.75 лв., от която: 50.40 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от 01.08.2015г. до 31.10.2015г.; както и 14.35 лв., главница за услугата "дялово разпределение" за периода от м.06.2015г. до м.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК 1/2 част от сумата в размер на 1014 лв., сторени от ищеца разноски в исковото производство.

В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Поддържа се, че при доказателствена тежест за ищеца по делото е останал недоказан факта за размера на 1 претендираните вземания, както и настъпилата изискуемост. Твърди се още, че неправилно първостепеният съд е приел, че релевираното възражение за изтекла погасителна давност досежно част от претендираните вземания е неоснователно. С оглед изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, не депозира писмен отговор, в представена молба от 25.10.2024г. се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Т. Е. Ц., гражданин на Република Гърция, родена на ******* в гр.Солун, ЛНЧ **********, и А. М. К. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на разделна отговорност по 1/2 част от претендираните вземания от всеки от ответниците.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.149 ЗЕ срещу ответницата - Т. Е. Ц., гражданин на Република Гърция, родена на ******* в гр.Солун, ЛНЧ **********, за заплащане на 1/2 част от претендираните вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2015г. до 31.10.2015г.; както и за главница за услугата "дялово разпределение" за периода от м.06.2015г. до м.10.2015г..

В останалите части като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на 2 решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1- ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо – в обжалваните части, както и по същество е правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.149 ЗЕ срещу ответницата - Т. Е. Ц., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница до уважения размер са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия. Разгледано е направеното от ответницата възражение за погасяване по давност за част от претендираните вземания като е прието, че е неоснователно, тъй като исковата молба е заведена в съда на 10.07.2018г., поради което съдът е посочил, че погА.и по давност се явяват вземания пред м.07.2015г., а в случая ищецът претендира заплащане на суми за главница за период от 01.08.2015г. до 31.10.2015г. . При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено в атакуваните части, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл.269, изр.2 и чл.272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения.

В конкретната хипотеза няма спор между страните, а и от доказателствата по делото се установява обстоятелството, че ответницата в качеството на съсобственик на процесния топлоснабден имот се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период. Задължението на ответницата да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот за исковия период е до размер на притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

На следващо място въззивният съд намира, че от събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в процесния топлоснабден имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ.

Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира. На следващо място в приетото по делото 3 заключение на СТЕ експертът –топлотехник изрично е посочил, че при направените от него справки е установил, че общият топломер, монтиран в абонатната станция в жилищната сграда, е преминал през метрологичен контрол и е изправен. Следователно начислените от ищеца суми за потребена топлинна енергия доказват реалните количества доставена на същия топлинна енергия. В този смисъл заявените във въззивната жалба общи възражения, че ищецът не е доказал размера на претендираните вземания за доставената в имота топлинна енергия съдът намира, че не са подкрепени от събрани по делото доказателства и като такива ги приема за неоснователни.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е кредитирал заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза във връзка с чл.182 ГПК и приел за доказани количествата доставена на същия топлинна енергия.

Изцяло неоснователен е наведеният конкретен довод във въззивната жалба, че неправилно СРС е приел, че претендираните вземания за главница за част от исковия период не са погА.и по давност. В случая СРС правилно е приложил материалния закон като е приел за неоснователно релевираното от ответницата възражение за давност. Правилно първоинстанционният съд при съобразяване с материалноправните норми, регулиращи института на погасителната давност и при отчитане на трайно установената съдебна практика е приел, че вземанията на „Топлофикация София” ЕАД за стойността на топлинна енергия спрямо ответницата представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на които се прилага тригодишен давностен срок. Противно на поддържаното във въззивната жалба, съдът счита, че началният момент, от които започва да тече давностния срок, е обвързан с настъпване на изискуемостта на вземането /по аргумент на чл.114 от ЗЗД/. В случая относно процесният период са приложими Общи условия, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет-страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им (арг. чл.114, ал.2 ЗЗД). Следователно, задълженията за началната дата на исковия период - м.08.2015г . не са погА.и по давност, тъй като тяхната изискуемост настъпва на 01.09.2015г., към който момент не е изтекъл тригодишният давностен срок преди датата на подаване на исковата молба в съда – 10.07.2018г.. По тези аргументи СРС правилно е приел, че процесните вземания не са погА.и по давност за исковия период, предвид на което е уважен предявения иск за главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2015г. до 31.10.2015г.; както и за главница за услугата "дялово разпределение" за периода от м.06.2015г. до м.10.2015г..

Разпечатката съдържа 29 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3046e492-3fea-4713-a892-b95acad0967f