Решение № 761 от 01.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно административно наказателно дело № 20221100602110 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия П. Д. Т. срещу решение № 1188/4.04.2022г. по НАХД № 7811 по описа на СРС, НО, 135 състав, с което подсъдимият е признат за виновен по обвинението му по чл.343, ал.1,б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да плати направените по делото разноски в двете фази на наказателния процес – 351 лв. по сметка на СДВР и 426 лв. по сметка на СРС, както и на основание чл.

190, ал. 2 НПК – държавна такса в размер на 10 лв. за издаване на два изпълнителни листа.

Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия Т. се твърди, че решението е неправилно, тъй като по делото не се доказва подсъдимият да е извършил виновно вмененото му престъпление. Прави се искане решението бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което подсъдимият да 1 бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В допълнението към въззивната жалба се излагат съображения за неправилен анализ на доказателствата от районния съд.

В откритото съдебно заседание защитникът на подсъдимия П. Т., поддържа жалбата и допълнението към нея. Посочва, че съдът необосновано приема тезата на подсъдимия за опровергана от показанията на пострадалата В. и св. П., който не е очевидец на самия удар, като излага доводи, че съдържанието на мотива на съда за това, че пострадалата е стояла неподвижно, без да се движи, не се извежда от показанията на този свидетел.

Изразява съображение, че съдът е подложил на неправилен анализ и заключението на автотехническата експертиза. На следващо място, твърди, че вещото лице не дава категоричен отговор, а допуска предположение за механизма на пътното транспортно произшествие, като разглежда две хипотези и приема за възможно то да е настъпило по твърдения от подзащитния му начин.

Подсъдимият Т. иска да се отмени първоинстанционната присъда, като изтъква, че е бил в обективна невъзможност да избегне пешеходката.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез депозираните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които преценява в диференцираната процедура по глава ХХVІІІ на основание чл.

378, ал. 2 НПК в отклонение от общите правила на традиционния наказателен процес, без да е необходимо непосредственото им събиране – показанията на свидетелите, писмените доказателства и доказателствени средства – констативен протокол ; протокол за оглед на местопроизшествие ; скица на ПТП; фотоалбум; справка- картон на водача; справка съдимост, заключенията на съдебномедицинската и автотехническата експертизи, както и чрез непосредствено събраните гласни доказателствени средства в хода на съдебното следствие – обясненията на подсъдимия, показанията на 2 свидетелите Ц.-М.Б.-В., Д.Д.Г.-К. и Л.Ф. П.; заключението на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебна автотехническа експертиза.

Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като по същество се свежда до следното.

На 4.01.2021 г., около 19:00 ч., в гр. София подсъдимият П. Т. управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 500“, с рег. № ***** по бул. „Ген. М.Д. Скобелев“, в тъмната част на денонощието, с посока на движение от площад „Руски паметник“ към бул. „Христо Ботев“ в района на номер 59, със скорост около 30 км/ч. в колона от автомобили. Дясната пътна лента била с широчина 3 м., лявата и средната – с по 3,5 м. Пътните ленти били разделени помежду си с прекъсната разделителна линия М3. Двете посоки за движение били разделени с двойна непрекъсната разделителна линия М2. Пътната настилка в района се състояла от дребнозърнест мокър асфалт, без наклони, неравности, дупки и посипаности. Видимостта била добра поради наличното улично осветление.

По същото време и на същото място св. Ц.-М. В. решила да пресече платното за движение, като напуснала тротоара и навлязла на пътното платно отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подс. Т.. Свидетелката достигнала двойната непрекъсната линия М2, разделяща двете посоки на движение, където застанала неподвижно, за да изчака преминаващите коли, след което да пресече. Подс. Т. имал видимост към стоящата на платното за движение пешеходка, която представлявала опасност за движението, но не реагирал своевременно, за да преустанови движението на автомобила, в резултат на което последвал удар с предностраничната лява зона на автомобила отляво на тялото на пешеходката, в задната вътрешна част на десния й крак. От силата на удара св. В. била отхвърлена напред и вляво по посока на моторното превозно средство, след което паднала на пътното платно. В следствие на произшествието пешеходката получила счупване на костите на лявата предмишница – 3 лакътната кост и лъчева кост, лечението на което впоследствие наложило извършването на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти. Това увреждане реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни“.

Подсъдимият Т. е неосъждан, неженен, с висше образование, работи.

Въззивният съд не споделя доводите във въззивната жалба, че от показанията на св. П. не се установявало обстоятелството, че пострадалата стояла неподвижно, без да се движи. Св. П. в показанията си, дадени в съдебното следствие, разказва, че св. В. се опитвала да пресече, като застанала по средата на пътното платно. От това не следва, че пешеходката е извършвала движения, а напротив – че е спряла и е изчаквала удобен момент да пресече. Съобщеното от св. П. се подкрепя и от показанията на самата пострадала, които съдържат пряка доказателствена информация за релевантните по делото факти. Свидетелката заявява, че, когато е достигнала двойната непрекъсната разделителна линия, която разделяла двете посоки на движение, светнал зелен сигнал на светофара за автомобилите, движещи се от посока „Петте кьошета“ към „Руски паметник“ и тя спряла неподвижно, за да изчака да преминат, след което да пресече.

Въззивният съд приема за съществен коректив при преценка на достоверността на всички ангажирани по делото гласни доказателствени средства заключенията на автотехническите експертизи, тъй като в тях се съотнасят гласните доказателства към обективните находки и тяхното значение от автотехническа гледна точка. Въззивният съд кредитира заключенията като обективни и компетентно изготвени. Въз основа на експертното изследване на данните, фиксирани в огледния протокол и доказателствата за деформациите по автомобила и уврежданията на пешеходката, се изяснява, че отстоянието, на което се е намирал автомобилът от момента, в който пешеходката е застанала неподвижно върху двойната разделителна линия М2, възлиза на 83 м. – 84 м. На следващо място чрез експертния способ да събиране и проверка на доказателствата се извежда, че за водача не е имало момент, в който пешеходката да попада в изцяло невидимата му зона. Въззивният съд приема за необосновано твърдението за защитата, че вещото лице не дава категоричен отговор на поставения въпрос 4 за механизма на произшествието. Видно е, че са разгледани различните хипотези, но коя от тях е несъмнената фактология на събитието се решава от съда въз основа на комплексния анализ на всички относими доказателства и резултатите от проверката за тяхната достоверност. Подсъдимият твърди, че непосредствено преди пътното произшествие пешеходката е пристъпила крачка назад и той не е имал техническа възможност да спре. Районният съд не е подценил значението на това твърдение и е проверил доказателствената му стойност в контекста на целия доказателствен материал, в резултат на което е приел, че представлява защитна теза, опровергана от показанията на вече изтъкнатите свидетели. Поради това превратно се възприема от защитата заключението на АТЕ, което е недвусмислено – причината за настъпване на сблъсъка е субективното поведение на водача, който не е реагирал своевременно с аварийно спиране на намиращата се на платното за движение пешеходка, както и субективното поведение на пешеходката, която е влязла на платното за движение на необозначено за целта място, в тъмната част на денонощието, без да вземе необходимите мерки за безопасността си. При установената скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил – около 30 км/ч непосредствено преди ПТП, от момента, в който застаналата неподвижно върху двойната разделителна линия М2 пешеходка е била видима за подсъдимия, се изяснява несъмнено, без каквото и да е предположение, че при адекватна реакция от подсъдимия с аварийно спиране той е имал техническа възможност да преустанови движението на автомобила преди мястото на удара. За яснота на изложението следва да бъде уточнено, че ако твърдението на подсъдимия беше достоверно, техническата невъзможност да се преустанови движението на автомобила в рамките на опасната зона за спиране не би означавала случайно деяние, т.е. основание за изключване на наказателната отговорност на подсъдимия, защото останалите доказателства за конкретната пътна ситуация установяват, че той сам се е поставил в такава невъзможност, тъй като не е отчел при избора на безопасната скорост факта, че се движи в центъра на града, в тъмната част на денонощието, но по време, в което е предвидимо движението на пешеходци по пътното платно.

При това положение, щом събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на 5 първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна подсъдимият Т. на 4.01.2021 г. около 19:00ч. в гр. София при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 500“, с рег. № ***** по бул. „Ген.М.Д.Скобелев“, с посока на движение от площад „Руски паметник“ към бул. „Христо Ботев“, в района на номер 59, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал. 2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, в резултат на което причинил на пешеходката В. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се в счупване на костите на лявата предмишница, довело до трайно затруднение на движенията на левия й горен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 242, ал. 1, пр. 3 НК. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП въвежда задължение за водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за настъпване на пътнотранспортни произшествия.

Същевременно водачите имат изрично разписано задължение по чл. 116 ЗДвП да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. Подсъдимият е управлявал моторното превозно средство през тъмната част на денонощието и при интензивно движение на оживен булевард – фактори, които са изисквали допълнителна концентрация, но не е съобразил с тези специфични условия скоростта си на движение, така че да я намали в достатъчна степен и не е спрял при наличието на възникналата опасност за движението – пресичането на пътното платно от пешеходката. По делото несъмнено беше установено, че при своевременното възприемане на пешеходката и адекватна реакция с аварийно спиране подсъдимият е могъл да предотврати удара. Следователно нарушението на задълженията на подсъдимия като водач на лек автомобил е в пряка причинна връзка с настъпването на удара между автомобила и пешеходката, съответно уврежданията на пешеходката са непосредствен резултат от това произшествие. Действително св. В. също е нарушила правилата за движение, като не е съобразила пресичането си с изискванията на чл. 113, ал. 1,т. 1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП и е предприела пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място, в тъмната част на денонощието, без да вземе мерки за безопасността си, и с това е съпричинила настъпването на вредоносния резултат. Нейният принос не изличава обаче 6 правното значение на деянието на подсъдимия, без което пътното произшествие не би настъпило, а следва да бъде съобразен при индивидуализация на наказанието. Изложените съображения от районния съд в тази насока са достатъчно пълни и ясни и не изискват корекция или допълване.