Решение № 199 от 30.06.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. гр.Велинград, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100054 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 424/22.01.2025 г. от А. К. Ш. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.

„Георги Бенковски“ № 37, чрез адв. Т. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, с който моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 14845,11 лв. по ИЛ, издаден по ЧГД № 1448/2011 г. по описа на РС Велинград, поради погасяване на задължението по давност.

Ищецът твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД е била образувала срещу него изпълнително дело под № 1006/2012 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, ОС Пловдив, за сума, както следва: 12242,12 лв. главница, 2062,99 лв. лихва за периода 09.03.2011 г. до 23.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2011 г. до окончателното плащане на задължението. Вземането било прехвърлено на „ОТП Факторинг“ ЕАД, а по-късно – на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Сочи, че не е подавал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

Намира, че е изтекъл давностния срок за горните вземания – за главницата срок от 5 години, а за лихвата – 3 години.

Твърди също, че изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК през 2022 г., но все още получавал обаждания и покани за изпълнение.

Претендира разноски.

1

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, изразява становище, че предявеният иск е недопустим, а по същество - неоснователен.

Недопустимостта произтичала от липсата на правен интерес, тъй като изпълнителното производство било прекратено, а с предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК се търсело отричане на правото на принудително изпълнение.

Признава, че изпълнителното производство е било прекратено с Постановление на съдебния изпълнител, влязло в сила на 21.11.2022 г.

Намира, че тъй като вземането било установено със заповед за изпълнение, която не била оспорена, новата погасителна давност била петгодишна. Сочи съдебна практика.

Обръща внимание, че съгласно ТР 3/2023 г. по т. д. 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2015 г. на ВКС.

Заявява, че давността е започнала да тече след влизането в сила на ТР 2/2013 г., а именно – 26.06.2015 г.

Твърди, че след тази дата са извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давността. На 13.10.2022 г. била изпратена молба от ответното дружество, с която било поискано да бъде конституиран в качеството му на цесионер, а в молбата били посочени конкретни изпълнителни способи.

Излага аргументи, че само по себе си било достатъчно да се посочи способ на изпълнение, като е без значение дали съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия по тях.

Обръща внимание също, че в тримесечен период срокът е спирал да тече, на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Позовава се на първичното право на ЕС по въпроса за размера на адвокатското възнаграждение.

След анализ на всички доказателства по делото по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По образуваното ч. гр. д. № 1448/2011 г. по описа на Районен съд Велинград е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Въз основа на така издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е издаден Изпълнителен лист от 28.11.2011 г., с който А. К. Ш. и Н.Д.Па осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 6259,30 евро лв. главница, заедно с лихва в размер на 1330,89 евро, както и законова лихва, считано от 24.11.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, 297,24 лв. държавна такса и 546,90 лв. разноски за юрисконсултско 2 възнаграждение.

От приложената по делото справка от деловодната система на РС Велинград, се установява, че по ЧГД № 1448/2011 г. на същия съд не е постъпвало възражение от длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение.

От приложеното по делото копие от изпълнително дело № 1006/2012 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев е видно следното:

На 01.06.2012 г. е постъпила молба от „Банка ДСК“ за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците А. К. Ш. и Надка Димитрова Прагова за принудитено изпълнение на процесното вземане. В молбата е посочен конкретен способ на принудително изпълнение – запор върху трудовото възнаграждение на А. Ш. с месторабота „Дейзи мебел“. Поискани са редица справки относно имущественото положение на длъжниците, като изрично е посочено, че следва да се наложат възбрана и запори върху всички придобити недвижими имоти на длъжниците, дялове в ТД и вземания, каквито се установят при съответните справки.

Поисканите справки за имуществено състояние са извършени.

На 02.08.2012 г. е изпратена ПДИ до длъжника Ш., в която се уведомява, че е наложен запор върху МПС с рег. № РА4688АС, както и за насрочен на 17.09.2012 г. опис на движими вещи, както и за наложени запори върху вземания по сметки, открити в СИ Банк, ЦКБ, ОББ, МКБ Юнионбанк, Интернешънъл Асет Банк.

На същата дата е изпратено и запорно съобщение до работодателя на ищеца, с което е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от „Дейзи мебел“. Липсва съобщаване в ПДИ за това процесуално действие.

От приложената по изпълнителното дело обратна разписка е видно, че на 04.09.2012 г. е връчена ПДИ до длъжника Ш., чрез Румяна Ш.а.

На 23.11.2012 г. е изпратено запорно съобщение до „Тереза Транс“ ЕООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Ш., за което ищецът е уведомен с препоръчано писмо с обратна разписка на 03.12.2012 г.

С молба с вх. №4693/17.05.20 4422/06.02.2013 г. цесионерът „ОТП Факторинг“ ЕАД уведомява ЧСИ Илиев, че предметът на изпълнителното дело е прехвърлен с договор за цесия, по силата на който в качеството му на 3 цесионер моли да бъде конституиран като взискател по делото. Не сочи способ на принудително изпълнение. Представя писмени доказателства за уведомяването на длъжниците.

На 08.05.2014 г. е изпратено съобщение до А. Ш., с което е уведомен за наложен нов запор върху трудово възнаграждение, получавано от работодателя „Яни комерс“ ЕООД. Няма данни за връчването му на длъжника.

Запорното съобщение е връчено на работодателя на 06.06.2014 г.

С молба с вх. № 51897/06.10.2022 г. цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, моли да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, на мястото на цедента. Моли да се наложи запор върху банковите сметки на длъжниците, открити в „Юробанк България“ АД. С резолюция без дата на основание чл. 429 ГПК е конституиран ответника по делото като взискател по ИД 1006/2012 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев.

На 21.11.2022 г. е прекратено изпълнителното дело с Постановление на ЧСИ, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В хода на изпълнителното производство са постъпили четири суми за удовлетворяване на взискателя от длъжника А. Ш. – две през 2012 г. и 2 през 2013 г.

От правна страна:

Съдът намира предявеният иск за допустим, при следните аргументи:

На първо място, налице е правен интерес от предявяване на иска.

Основанието за прекратяване на изпълнителното производство е бездействието от страна на взискателя в продължение на период по-дълъг от 2 години – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В този случай взискателят може да получи обратно своя изпълнителен лист и да образува ново изпълнително дело.

Перемпцията не лишава взискателя от възможността да събира принудително вземането си, а прекратява възможността това да стане в конкретното производство. На длъжника не може да бъде отказано правото да се разгледа възникналия спор относно погасяване на задължението по давност. Следва да се отбележи, че интересът за водене на делото винаги е конкретен. В случая действително няма висящо изпълнително производство, срещу което да се бори ищеца. Същият твърди, че въпреки прекратяването на делото, е получавал обаждания за доброволно изпълнение, за което не се събраха доказателства. Интересът в случая произтича от това, че ответното дружество оспорва погасяването на задължението по давност. Искът не е признат, а напротив – тълкуват се законовите разпоредби и задължителна практика на 4 съдилищата, в смисъл, че давностните срокове не са изтекли. При наличие на очевиден спор между страните и възможност за образуване на ново изпълнително дело, настоящият състав на съда счита, че е налице интерес от предявяване на иска.

Искът е основателен.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който да се приеме, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 14845,11 лв. по ИЛ, издаден по ЧГД № 1448/2011 г. по описа на РС Велинград, въз основа на която е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Петко Илиев, поради погасяване на задължението по давност.

В случая от приложеното копие от изпълнително дело 1006/2012 г. по описа на ЧСИ Илиев, се установява, че Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника Ш. на 04.09.2012 г.

Искът с правно основание чл. 439 ГПК е ограничен в предмета само по отношение на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съдът не може да пререшава факти, по които вече има произнасяне с предходен съдебен акт. В случая издаването на заповед за незабавно изпълнение е приравнено като изпълнително основание на съдебно решение, макар че в заповедното производство няма същинско съдебно дирене. При него „диренето“ се състои в проверка на безспорността на претендиранато вземане. Тази безспорност се установява при липсата на подадено възражение по чл. 414 ГПК. В настоящият случай, ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на 04.09.2012 г., като срокът за възражение е изтекъл, без същият да е направил възражение за недължимост на вземането, с изтичането на който срок заповедта за незабавно изпълнение е стабилизирана на 19.09.2012 г. Съдът следва да отчете всички факти настъпили след този момент.

За да бъде уважен така предявеният иск е необходимо да е установено, че в продължение на период, по-дълъг от предвидения в закона за съответния вид вземане, не са изисквани и извършени действия, които да водят до прекъсване или спиране на погасителната давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС давност не тече за вземания по образувани изпълнителни производства преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Следователно петгодишната давност за вземането е започнала да тече на 26.06.2015 г. и извършените изпълнителни действия преди тази дата не следва да бъдат анализирани.

Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен 5 изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.