Решение № 13474 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13474 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110142717 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.

Р. З. и А. Р. З. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 283,29 лв., от които сумата от 227,34 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, абонатен № 72841, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 39,80 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 05.07.2021г.; сумата от 13,09 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 3,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 05.07.2021 г., при следните квоти:

- М. Р. З. – 1/2 или за следните суми: сумата от 113,67 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, абонатен № 72841, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 19,90 лв., 1 представляваща мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 05.07.2021 г.; сумата от 6,55 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 1,53 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 05.07.2021 г.;

- А. Р. З. – 1/2 или за следните суми: сумата от 113,67 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, абонатен № 72841, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 19,90 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 05.07.2021г.; сумата от 6,55 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 1,53 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 05.07.2021 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са депозирани идентични отговори на исковата 2 молба, с които оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорват да имат качеството клиенти/потребители на ищеца.

Оспорват общите условия на ищеца да са влезли в сила по отношение на тях.

Твърдят, че Наредбата за топлоснабдяването № 16/334-06.04.2007 г. е незаконосъобразна. Оспорват да са изпаднали в забава за цената за услугата дялово разпределение. Правят възражение за погасяването на задълженията по давност. Молят за отхвърлянето на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 12.06.1985 г., ведно с писмо от ДСК за отпуснат заем и заповед № ДИ-05-25/1983 г., издадена от СНС, в която е посочено, че син на И.

З. Я. и И. С. З. е Р. Е. З., се установява, че И. З. Я. и И. С. З. са придобили следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 12, находящ се в АДРЕС2.

От извършена справка в НБД „Население“ на л. 87 и л. 88 се установява, че И. З. Я. е починал на 22.02.1988 г., а И. С. З. е починала на 08.07.1996 г., като са оставили за наследник по закон Р. Е. З., ЕГН **********.

От приетото по делото удостоверение за наследници изх. № РКС24УФ01-618/09.05.2024 г., издадено от Столична община, район „Красно село“, се установява, че Р. Е. З. е починал на 22.02.2016 г., като е оставил за наследници по закон ответниците М. Р. З. – син, и А. Р. З. – син.

По делото е представен протокол от проведено на 07.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

Представен е договор № 3061/23.08.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между 3

„Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са: съобщения към фактури от 31.07.2019 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми, 2 бр. протоколи от 16.10.2017 г. и от 08.03.2021 г. за метрологична проверка на топломер, 3 бр. свидетелства за проверка от 17.10.2017 г. и два от 09.03.2021 г., акт за разпределение на кубатурата от 28.101998 г. и разпределение на апартамент; фактури и съобщения към фактури за периода от 31.10.2018 г. до 30.04.2019 г., съобщение към фактура с информация за окончателното задължение за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и дебитно известие.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени документи за извършено дялово разпределение по отношение на процесния имот с аб. № 72841 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и протокол за неосигурен достъп за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. не е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, в банята е имало щранг лира, работещо отоплително тяло без уред за дялово разпределение, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, не е начислена ТЕ за БГВ. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено 4 съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители – за отопление (имот и сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 227,34 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е в размер на 13,09 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 39,80 лв., а тази върху главницата за УДР – на 3,09 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС.

По отношение на редовността и допустимостта на исковата претенция следва да се посочи, че още с исковата молба ищецът е заявил, че искът следва да се счита предявен срещу наследниците на И. Я. З. и И. З., в случай че 5 последните са починали, като в изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 69181/15.05.2024 г., ищецът е депозирал молба вх. № 170328/27.05.2024 г., с която е уточнил исковата си претенция, като е индивидуализирал ответниците, срещу които насочва иска си.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците или техния наследодател, по силата на което е престирал и за тях или наследодателя им е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.