Решение № 15 от 24.01.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пазарджик, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500806 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 713 по описа за 2020 година е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на К. Г. ДВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

В. ул. „Е.“, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно Решение № 114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно Решение № 114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд - Пазарджик, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска-16.09.2020 г. до 1 окончателното изплащане на сумата.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на К. Г. ДВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. ул. „Е.“, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от сумата от 295.83 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 27.09.2019 г. до 15.09.2020 г., като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 295.83 лв. до пълния претендиран размер от 983,41 лева.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Прокуратурата на РБ , чрез прокурор в РП Пазарджик, Териториално отделение гр.Велинград.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението в осъдителната част, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на процесуални правила и необоснованост.

Въпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, в конкретния случай прокуратурата действала законосъобразно и съобразно правомощията си, вменени й с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс.

Вредите, които претендира К. Г. ДВ. били недоказани по основание и по размер. Не било доказано ,че са претърпени като пряка последица от действията на Проку ратурата на Република България.

За да възникне отговорност по ЗОДОВ, деликтна по своя характер, било необходимо ищеца да докаже, че действително е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него незаконно обвинение (чл.4 от ЗОДОВ). В настоящия случай липсвали действително претърпени вреди, доколкото изложеното от ищеца представляват по - скоро негови субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди, а и освен това описват едно нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следва да се вменяват в отговорност на прокуратурата.

Липсвала и причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди. Счита, че Прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс, поради което предявените искове били неоснователни.

Нямало доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Не била доказана връзката на твърдените вреди с повдигнатото обвинение.

2

Недоказани били твърденията на ищеца, че по причина на обвинението, живота му се променил, че бил стресиран и живеел в трево ги.

На всички инстанции наказателното производство приключило за година и малко, което било разумен срок.

Повдигнатото било обвинение за престъпление извършено по непредпазливост. Делото било внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, поради което ищеца не бил реално заплашен от осъдителна присъда. Взета била най - леката мярка за неотклонение- „подписка“ и спрямо него не били налагани други мерки за процесуална принуда.

Решението не било съобразено с чл.52 от ЗЗД. Размера на опреде‐ леното обезщетение за неимуществени вреди бил завишен и не отговарял на принципа на справедливостта. Съдът не мотивирал защо приема такъв размер.

Присъденото обезщетение не съответствало на описанието на вредите, на съдебната практика в подобни случаи/включително и тази на ЕСПЧ/, на икономическия стандарт на живот в страната през последните години, при наличие на масова безработица, липса на средства в бюджета и т.н.

Спрямо ищеца не били налагани най - тежките мерки за неотклонение, поради което процеса не е довел по същество до ограничаване на правата му, като освен това не са били прилагани други мерки за процесуална принуда.

В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от значение било как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за мо‐ ралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по - голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди /Решение № 832/10.12.2010 г. по НД № 593/2010 г., IV ГО на ВКС/.

В този смисъл, присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева било завишено и не ило съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика. Обвиняемия бил с най - леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела по същество до огра‐ ничаване на правата му, не са били прилагани други мерки за процесуална принуда; спрямо него са осъществени малък по обем действия по разследването; наказателното производство е протекло в разумен срок.

Водения срещу него процес не е получил медийна гласност.

По отношение на имуществените вреди, решението на съда също било неправилно, тъй като отговорността за разноски се реализира в производството, в което същите са били направени.

Претендираните имуществени вреди не били доказани по основание и 3 размер. Заплатеното адвокатско възнаграждение било прекомерно с оглед извършените действия по разследването поради което следвало да се намали.

Неоснователно било присъдено обезщетение за забава върху главни‐ цата на основание чл.86 от ЗЗД, тъй като не се касаело за неизпълнение на парично задължение.

Изложени са доводи по отношение на разноските , по които съдът се е произнесъл с определение по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставил без уважение молбата на Прокуратурата на РБ.

Считат, че в случая Прокуратурата на Република България би следвало да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или най - малкото е приложим чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищеца също е допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу него.

Молят обжалваното решение да бъде отменено и исковете отхвърлени или намален размера на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата не подържа част от изложените в жалбата доводи.

Определението , постановено в производство по чл.248 от ГПК е обжалвано с частна жалба от Прокуратурата на РБ.

Твърди се, че присъдените разноски в първоинстанционното производство са прекомерни. Следвало да се съобрази сложността на делото, наличие на отхвърлената част по претенцията. Молят определението да бъде отменено и постановено друго , с което да се измени решението в частта за разноските ,като бъдат присъдени такива в по-малък размер.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от К.Д. , представляван от адв. А..

Ответникът намира частната жалба за неоснователна. Възможността на частния жалбоподател да прави възражение за прекомерност на разноските била преклудирана , тъй като такова възражение са могли да направят преди приключването на последното по делото съдебно заседание.

Направените разноски били в минимален размер , с оглед сложността на казуса ,като по делото били проведени 7-8 съдебни заседания. Въпреки допълнителните усложнения, които възниквали съдът продължил да прецизира случая, като тези противоречия между защитата и прокуратурата продължили и пред въззивната инстанция, където комплексни съдебномедицинска и автотехническа експертиза преустановила окончателно правния спор.

Очевидно тези доводи се отнасят не до разноските в производството по 4 реда на ЗОДОВ , а до доводите във въззивната жалба относно прекомерност на разноските ,направени в наказателното производство и претендирани като имуществени вреди.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.3 ал.1 т.3 от ЗОДОФВ.

В исковата си молба против Прокуратурата на Република България К.

Г. ДВ. твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 17.08.2018 година е конституиран в процесуалното качеството на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 634 1 / 2017 год., по описа на РУ - Велинград и пр. пр. № 1829/2017 год., по описа на РП - В. за това, че на 18.10.2017 г., в гр. В. в зоната на кръстовището на ул. „Христо Боянов“ и ул. „Кирил Павлов“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Опел Зафира“, с per. № .., собственост на „НИП ИНВЕСТ“ ООД, БУЛСТАТ 148142010, е нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като при извършване на маневра при завой на ляво, по непредпазливост причинил на Д.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на големия пищял на дясна подбедрица - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б”, във вр. с чл. 342, ал.

1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП.

Във връзка с това производство ищецът ангажирал адвокат и му заплатил възнаграждение в размер на 1000 лева.

С Постановление вх. № 1829/2017г. от 19.09.2018 год. по описа на РП Велинград било внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по чл. 78 А от НК, по което било образувано а.н.д. № 428/2018 год., по описа на Районен съд Велинград.

Производство протекло в пет съдебни заседания.

Първоинстанционният съд с Решение № 35 от 12.04.2019 год. признал ищецът за невиновен, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б” от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП.

На 19.04.2019 год. Районна прокуратура внесла протест до Окръжен съд – Пазарджик с искане да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се признае ищеца за виновен.

5

В производството пред въззивната инстанция ищецът отново бил представляван от адвокат, с който сключил Договор за правна защита и съдействие № 002680 от 08.05.2019г. и заплатил изцяло и в брой 600 / шестстотин / лева адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд с Решение № 114 от 27.09.2019г. по в.н.а.х.д. № 328, по описа за 2019 год. на Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 338 от НПК потвърдил решението на първоинстанционния съд, като го е счел за законосъобразно.

Макар ищецът да е знаел, че е невинен, през целият период от 2 години, през който продължило наказателното преследване срещу него, бил много напрегнат и изключително притеснен, защото никога до процесната дата не бил подлаган на такива изпитания, не бил призоваван и разпитван за толкова дълъг период в полицейски участък и съд. Многократно му били връчвани призовки от полицейски служители, подлаган бил на многобройни разпити, очни ставки, предявяване на разследвания. Бил стресиран, живеел в тревоги, съмнения и отчаяние, да не бъде осъден на млади години, като непрекъснато повтарял, колко унизен се почувствал от отношението на полицейските органи.